На 8 юли 2016 година бойците от ИДИЛ атакуват позициите на сирийската армия на височините около древния град Палмира.
Боят се затяга, броят на превъзхождащите и по-добре подготвени терористи започва да оказва влияние, армейските части на САР започнат да отстъпват.
Тогава командването на САА моли Русия за въздушна подкрепа.
Най-близо до мястото се намира съвместната руско-сирийска военна база, където руските инструктори обучават пилотите на САА.
Точно от нея тръгва подкреплението.
Едната част от Ми-24 на сирийците трябва да атакува нападащите джихадисти, а другата да стовари боеприпаси за наземните сили.
Двойка руски Ми-24П трябва да прикриват машините за снабдяване в най-уязвимия момент от операцията, в самото огнище на боя.
Водещият вертолет от руската двойка е командван от командира на 55-ти Севастополски вертолетен полк полковник Ряфагат Хабибулин.
Пристигайки до мястото на боя и оценявайки от височина ситуацията, полковникът разбира, че двойката сирийски Ми-24 няма да са достатъчни за победата.
Тогава той повежда руските машини към джихадистите.
В резултат на съвместния напор от сили ИДИЛ не издържат и започнат отстъпление назад към планините.
Едва след това Хабибулин позволява приземяване.
Докато върви разтоварването на боеприпасите руските вертолети прикриват приземяващите се сирийски Ми-24.
Виждайки, че вертолетните атаки спират, част от джихадистите се прегрупират и предприемат опит да атакуват уязвимите на земята машини.
За да спаси съюзниците, Хабибулин дава заповед вертолетът да се спусне от безопасната височина практически на земята и да атакува завърналите от терористи едва ли не в упор.
Виждайки новата заплаха, на джихадистите не им оставало нищо друго, освен да атакуват неочаквано завърналите се руснаци.
Докато двата Ми-24П помитат всичко в района на боя, по тях стрелят от ПЗРК.
Ракетата се насочва към горещите от дългата работа двигатели на вертолета на Хабибулин.
Той в последния момента прави опит да избегне удара, почти успява, но от взрива на ракетата била засегнал опашката и рулевият винт престанал да работи, машината изгубила управление.
Пилотът предприема опит да изравни своя Ми-24 за аварийно кацане, но не му достигала височина.
При падането си полковник Ряфат Хабибулин и неговият щурман лейтенант Евгений Долгин загиват.
По-късно Хабибулин получава посмъртно званието Герой на Русия, а Долгин е удостоен с Орден за Мъжество.
Преди войната в Сирия героят участва практически във всички войни на следсъветска Русия: в Южна Осетия, Ингушетия и в двете чеченски кампании.
По време на първата Чеченска война Ми-24 тогава още на лейтенант Хабибулин получава подобна повреда от изстрел на ПЗРК.
Летецът тогава е ранен тежко, но успява да докара почти унищожената машина до летището.
Именно за тази надеждност руският вертолет Ми-24 и неговата дълбока модификация Ми-35 получават прозвището «Летящият танк».
Вечна слава на героите!
Петя Паликрушева
