През цялата вече изминала седмица Западът ни проглуши ушите, че е дал да се разбере на Русия, че настъплението към Идлиб ще се превърне в катастрофа.
Британия в навечерието на настъпателната операция изкопа отново някакви гробовни доказателства, че именно руските спецслужби са отровили Скрипал, което за пореден път вкара във върл кикот цялата световна общественост.
Тръмп отново се превърна в звезда в Туитър, заплашвайки да нанесе удар по позициите на руската и сирийската армии.
А президентът на Турция реши да тръгне по мирен път (Ердоган и мирен път, каква несъвместимост) и предложи на Путин и Рухани да започнат преговори с терористите, завзели Идлиб…
Господи…
Разбира се, Путин отговори светкавично.
Разбира се — преговори, но с кого? С кого да преговаряме? Те не присъстват на преговорите, каза Путин.
В Техеран, където се провеждаха преговорите за Сирия (последните) нямаше представители на Джеххат ан Нусра или на другите джихадистки групировки.
Когато преди три години на Турция и САЩ беше предложено да сложат дебела черна черта между «добрите» и «лошите» терористи, те се правеха на ощипани…
Е, вече е късно, чадо, мандалото лопна, както се казва.
Така Британия, Турция и САЩ косвено признаха, че имат пряко отношение към терористичната дейност на територията на Сирия.
Според последните данни на британската организация «Free Nations», която се позовава на достоверни източници от Сирия, в Идлиб има около 200 американски и британски военни.
Въпросът е такъв: те какво са забравили там?
Всъщност, ако са от «нашите» (т.е. ако се борят срещу терористите, както твърдят), защо още не са убити?
Защото там гъмжи от терористи, майне дамен унд херен.
Гъмжи.
Това, че гъмжи, скоро го каза спецпосланикът на правителството на САЩ за региона Брет Макгърк, който нарече провинция Идлиб, цитирам:
«Най-крупното убежище на Ал Кайда от 11 септември».
Интересен е и фактът, че Британия и САЩ се опитват чрез Турция да водят преговори за извеждането на американския и британския военен контингент от територията на провинция Идлиб.
Сега е ясна истерията на Турция, САЩ и Британия по повод настъплението на сирийската армия и руските ВКС в Идлиб.
Путин отказа да даде време на Ердоган за евакуацията на американците и британците в турската база Инджирлик.
Припомняме, че дадената ситуация е факт не за първи път.
Например, през декември 2016 година в капана на сирийската армия се оказаха 230 американски съветници, 56 британци и 8 французи.
Е, баста вече с тези жалостиви молби за чуждестранния, при това неканен, военен контингент в Сирия!
Те сами са избрали съдбата си!
Затова трябва да понесат заслуженото наказание.
Всъщност, между тях и джихадистите трябва веднъж завинаги да се сложи знак за равенство.
Което означава в превод следното: очаква ги същата участ, както тази на терористите.
Много аналитици споделят мнението, че Турция и САЩ преднамерено печелят време, опитвайки се да отсрочат настъпателната операция.
В същото време, военната операция по прочистването на Идлиб вече е в пълен ход, едва ли британските и американските специалисти ще успеят да напуснат територията на сирийската провинция.
Те имат само една надежда — намесата на САЩ.
А намеса на САЩ означава ракетна атака във всеки момент.
Това от своя страна това може да доведе до пряк сблъсък с Русия.
Има и втори вариант: да се предадат на сирийските военни, които, между другото, многократно им предлагаха това.
Не ми остава да кажа нищо друго, освен: «Вечна им памет».
Петя Паликрушева