Точно преди 75 година завърши едно от най-крупните сражения в световната история — Курската дъга.
Битката на Курската дъга е най-крупната танкова битка.
Да поговорим за летящите танкове Ил-2, които точно при Курската дъга получиха от хитлеристите прозвището «Черната смърт».
Към 1943 година Ил-2 почти не се различава от подобните си.
Благодарение на успешната конструкция на планера, той можел да открива сериозен огън от земята, на с това плюсовете завършвали.
Въоръжението на щурмовия самолет се състояло от две 20-мм оръдия ШВАК.
Техните боеприпаси лесно поразявали камиони, бронирани автомобили, но не били ефективни към по-сериозни цели.
Първият опит да се реши този недостатък се заключавал в поставянето на ракети, снабдени с кумулативна бойна част.
По време на изпитанията се изяснило, че само 4 % от ракетите поразяват целта.
При това, ако щурмовите самолети атакували колоната.
Къде по-ефективно било използването на осколъчно-фугасни снаряди.
Благодарение на мощността си те поразявали голяма площ, но отново ставали само за борба с жива сила и автомобили.
За пример, простият съветски чугунен ФАБ-100 и ФАБ-250 напълно ставал за борба срещу немските танкове в началния период на войната.
За разлика от противотанковите ракети с фугасни бомби нямало нужда от пряко попадение.
Но все пак, трябвало да има максимално приближаване, а от това и произхождали проблемите — бомбовият прицел на Ил-2 липсвал по принцип.
Бомбите се хвърляли от минимална височина, но това изисквало от пилотите голямо майсторство.
Трябвало да се има предвид не само траекторията на падането на бомбата, но и да се отчете радиусът на взрива, в противен случай самият самолет можел да се взриви от собствената си бомба.
Командването на СССР много искало да поправи тази ситуация.
Работата се усложнила с появата на Източния фронт на такива чудовища, като «Тигрите» и «Пантерите».
Отговор на сумрачния немски гений дал Иван Александрович Ларионов, роден в обикновено белоруско селско семейство, трудещ се в Ленинградския ЦКБ-22.
Той предложил щурмовият самолет да бъде въоръжен с кумулативни бомби, които трябвало чрез своя брой да нивелират ниската височина на хвърлянето.
Нещата стигнали до Сталин.
Той проявил интерес към разработката и се разпоредил да се отделят ресурси за изпитания.
На практика се оказало, че дори тегло в рамките на 10 кг е напълно достатъчно.
Бронята на немските танкове, дори най-тежките, не превишавала 30-мм.
Така 10-килограмовият прототип станал по-тежък с до 2.5 кг (1.5 кг взрив) — дори той бил достатъчен, за да се пробие 75-мм стомана.
Новото оръжие било обозначено така — ПТАБ 2,5-1,5.
Бомбите били толкова миниатюрни, че се появили възможности новите ПТАБ да бъдат снабдени с по четири специални контейнери.
Във всеки контейнер били поставени 78 бомби, общо един Ил-2 носел 300 броя бомби.
Това количество обезпечавало поразяването на цели в рамките на 15х200 метра.
Цялата система била готова за изпращане във войската към края на април 1943 г.
Сталин заповядал пълна секретност.
На народния комисар Ванников било възложено масовото производство на новите бомби — 800 хиляди за половин година.
Решението на Сталин да запази новото оръжие в тайна, макар на фронта нещата да не били никак прекрасни, било продиктувано от факта, че на 12 април съветското разузнаване разбрало за подготовката от немците на плана «Цитадела».
Именно той довел в резултат до началото на Курската битка.
Настъпателната операция «Цитадела» започнала на 5 юли 1943 г, именно на този ден било извършено бойното кръщение на бомбата на Ларионов.
Първите полети на щурмовите самолети с новото оръжие довели пилотите до възторг.
За един заход те поразявали 3-5 броя техника на врага.
Автомобили, бронетранспортьори или танкове, нямало никакво значение — горяло всичко.
Решаващ бил факторът ВНЕЗАПНОСТ.
Немските части не били готови за такъв поврат на събитията и тръгнали на предната линия в достатъчно плътни колони.
Ето какво си спомня за една от първите употреби на новите ПТАБ боецът от 183-а стрелкова дивизия Чернишев С.И.:
«Колоната танкове, оглавявана от «Тигрите», бавно се придвижваше към нас, стреляха с оръдията си.
Снарядите с вой се носеха във въздуха.
Душата ми се стегна: танковете бяха много.
Неволно си зададох въпроса: ще удържим ли?
Но изведнъж във въздуха се появиха нашите самолети.
Всички въздъхнаха с облекчение. Щурмовите самолети на СССР стремително се хвърлиха в атака.
Веднага започнаха да горят пет главни немски танка.
Съветските самолети стреляха неспирно.
Цялото поле пред нас се покри с кълба черен дим.
За първи път наблюдавах подобно забележително майсторство на нашите съветски пилоти».
Тук е мястото да отбележим споменаването на кълбетата черен дим.
Бомбите на Ларионов били много малки и не можели да взривят техниката на противника, но те подпалвали под себе си абсолютно всичко.
При попадението в танка разтопеният метал капел върху намасления под, върху двигателя и всички детайли, така машината на противника избухвала в пламъци.
В резултат, след захода на Ил-2 с ПТАБ-овете върху колоната на врага, цялата колона била обгърната от черен дим — тежък черен дим — именно тогава немците нарекли Ил-2 «Черната смърт».
Но след няколко седмици немците започнали да променят тактиката си. Колоните били разтегнати, което забавяло и пречело на управлението, но помагало да се избегне пълното им унищожаване.
Немските танкисти започнали да крият танковете под дърветата.
Благодарение на тази тактика загубите от «Черната смърт» били занижени четири пъти.
Но съветските войски успели да прекършат стремителното лятно настъпление на врага.
80 % от фашистките «Пантери» били унищожени от «Черната смърт».
След това съветската авиация започнала да въоръжава с ПТАБ-и всички самолети, които били предназначени за щурмови действия.
През 1946 г. Ларионов получил за своите ПТАБ ПТАБ 2,5-1,5 Сталинска премия.
За цялото съществуване на тази награда персонално са я получили само три инженери.
Ларионов е награден за създаването на новия авиационен двигател, който в наградата бил обозначен точно така, както присъствал в документите на разработката — ПТАБ 2,5-1,5
Петя Паликрушева
