В доста широки среди у нас, дори в среди на пострадали от фашизма, по лесно обясними причини, все още се задържа убеждението, че отговорността за преврата на 9 юни и последвалите го зверства, както и отговорността за извършените издевателства над българския народ през Септемврийското въстание от 1923 година се носи само от преките участници в заговора, от Александър Цанков и близката му компания.
Затова и предимно към тях са били насочвани обвиненията на антифашисткото движение.
Трябва, обаче, ясно да се заяви и добре да се запомни, че заговорниците от «Народния сговор» бяха само изразители и осъществители на желанията на монархо-германския агент — на стремежа на цялата българска реакционна класа, обединена тогава в «Конституционния блок».
Зад прикритието на блока, с активната помощ на неговите водачи, на неговите членове, на неговата пропаганда беше нанесен ударът от заговорниците.
Затова тази реакционна класа трябва да споделя отговорността за всички извършени зверства, за всички нещастия, които последваха страната ни от загубването на нейната свобода и независимост до второто й освобождение на 9 септември 1944 година.
А главната отговорност, разбира се, тежи върху спотаения в двореца си кобургготски монарх.
След обединението си българската реакционна класа започна да търси съюзници.
Лишени след двете национални катастрофи от всякаква сериозна опора в масите (което ярко се разкрива при всички избори), народните врагове се свързаха през първите месеци на 1923 година с прогонените от Червената армия врангеловци — запазващи все още своя войскови ред въоръжени белогвардейски части.
Те бяха евакуирани в България по искането на международните интервенти — да са по-близо за възможното им използване при бъдещо нападение срещу извоювалата своята свобода РСФСР.
Противонародният преврат се планираше да стане с участието именно на тях, доста значителна, озлобена и настървена срещу всичко напредничаво белогвардейска сила.
Комунистическата партия успя навреме да се добере до плановете на превратаджиите, публикува ги и вдигна масите на протест.
На 16 май 1922 година партията излезе с манифест към българския народ:
«Буржоазният блок не е в състояние да унищожи чрез легала политическа борба Комунистическата партия, главната пречка по пътя за постигането на неговата цел.
Затова той потърси помощта на врангеловската контрареволюционна армия.
Буржоазният блок иска с помощта на чуждите войски да завземе властта, да унищожи Комунистическата партия, да прехвърли тежестите на мирния договор върху гърба на народните маси, да продаде на чуждите завоеватели независимостта и свободата на българския народ, да го окове във веригите на икономическото, политическото и социалното робство…
Свободата и независимостта на българския народ са в опасност!
Ние зовем целия български народ да се вдигне и сплоти под знамената на Комунистическата партия и да се бори за незабавното разоръжаване, разпускане и изгонване щабовете на врангеловата армия, под съд предателите от буржоазния блок, мир и съюз със съветската република, унищожаване на мирния договор и военните задължения, обезпечаване на жизнените интереси на народните маси…
Ударът на реакцията бе насочен не само към Комунистическата партия, но и против свободата и независимостта, срещу живота и бъдещето на целия български народ…
Комунистическата партия ще употреби всички сили и средства, за да запази себе си и да закрепи народната свобода и независимост».
Призивът на Компартията намира широк отзвук сред народните маси.
Цялата страна пламва от народния гняв.
В столицата, в останалите индустриални центрове, по всички градове и села бяха свикани хиляди митинги и демонстрации, охранявани от въоръжени бойци.
Партийни членове и младежи охраняваха клубовете си и синдикалните си помещения.
Тази надигната от Комунистическата партия борба, която се центрира около лозунга:
«Съд за виновниците за войната и заговорниците!» — има още един важен резултат: подпомогна фактическото сближаване между БЗНС и БКП.
Под напора на народните маси, правителството разгони щабовете на белогвардейците и взе мерки срещу заговорниците.
Единодействието намери своя израз в историческия РЕФЕРЕНДУМ — допитването до народа по въпроса:
«Да бъдат ли съдени виновниците за въвличането на България в Първата световна война?»
Комунисти и земеделци участваха в борбата около допитването заедно, тяхното единодействие доведе до абсолютна победа при гласуването.
Врагът се сви и започна да отлага на няколко пъти преврата.
Но чудесният исторически урок от постигнатото при Референдума единодействие между двете народни партии БЗНС и БКП, а още повече въодушевената задружност, проявена от техните привърженици долу, в низовите организации, по села и градове — макар и да бе доловен, не бе оценен в цялото негово значение от партийните ръководства.
Поуката от този исторически урок не бе поставена в основата на бъдещата им обща работа.
Обединението на народните сили срещу врага не бе постигнато и той нанесе удара на 9 юни 1923 година.
Заговорниците чрез бързите си и решителни действия, извършени предимно чрез механичното използване от началствата на войската и чрез участието на македонските банди, успяха да овладеят властта в столицата и всички големи градове на страната.
Повечето от земеделските министри бяха арестувани, полицията и оранжевогвардейските правителствени привърженици бяха разоръжени.
Петя Паликрушева