Пожарникари си пробиха път през развалините в изгорелия Национален музей на Бразилия ден след като пламъци опустошиха сградата, а страната скърбеше за загубените незаменими съкровища и търсеше кой е виновен.
В музея се помещаваше най-голямата сбирка от исторически артефакти в Латинска Америка и имаше опасения, че щетите са катастрофални. Един служител каза пред бразилска медия, че може да са били унищожени цели 90 процента. Някои части от сбирката бяха прибрани на други места.
За мнозина в Бразилия състоянието на 200-годишния природонаучен музей бързо се превърна в метафора на унищожаването, както смятат те, на бразилската култура и живот през годините на корупция, икономически срив и лошо управление.
«Престъпление е, че беше допуснато музеят да стигне до това положение», каза 29-годишната учителка по танци Лаура Албукерке, която беше сред тълпа, протестираща пред портала. «Случилото се е не само достойно за съжаление, то е опустошително, а политиците са отговорни за това.»
Причината за пожара, избухнал в неделя вечерта, не беше известна. Федералната полиция ще извърши разследване, тъй като музеят беше част от Федералния университет на Рио де Жанейро. Но протестиращи, коментатори и самите ръководители на музея казаха, че годините на нехайство от страната на правителството са го докарали до толкова тежко финансово състояние, че неговият персонал е трябвало да се обръща към сайтове за набиране на средства, за да открива експозиции.Заместник-директорът на музея Луиз Фернандо Диас Дуарте разкритикува властите, че са лишили музея от жизненонеобходимо финансиране, а са похарчили купища пари за стадиони за домакинството на Световното първенство през 2014 г.
«Четвърт от парите, похарчени за всеки от тези стадиони, щеше да е достатъчна, за да стане музеят безопасен и бляскав», каза той в излъчено по бразилската телевизия интервю пред развалините, над които все още се издигаше дим.
Според ректора на Федералния университет на Рио де Жанейро Роберто Леер е било добре известно, че сградата е била уязвима за огън и се е нуждаела от сериозен ремонт. Дуарте каза, че е имал навик да изключва от щепсела всичко в своя офис през нощта заради опасността.
Органите за гражданска защита бяха разтревожени, че вътрешните стени и покривът може още повече да рухнат, затова служителите трябваше да изчакат да бъде направен пълен отчет на загубите.
Дуарте каза, че всичко, държано в главната сграда, вероятно е било унищожено. Заместник-директорът на музея Кристиана Сережо заяви пред информационния портал G1, че може да са оцелели едва 10 процента от сбирката. Сградата някога е била дом на кралското семейство, а музейната сбирка е включвала предмети, принадлежали на него.
В сбирката е имало също така картина на бразилския художник Кандидо Портинари и множество палеонтологически, антропологически и биологически експонати. Тя е съдържала череп, наречен Лузия, който е бил една от най-старите вкаменелости, откривани някога в двете Америки, а също египетска мумия и най-големия метеорит, откриван някога в Бразилия — един от малкото предмети, които служители можаха да потвърдят, че са оцелели.
Бразилия се мъчи да излезе от двегодишна рецесия, а представители на политическия и корпоративния й елит отидоха в затвора при най-голямото разследване за корупция в Латинска Америка. Страната е обхваната от дълбоки политически разделения след импийчмънта и отстраняването на бившата президентка Дилма Русеф.
Протестиращите, събрали се пред портала на музея, няколко пъти се опитаха да проникнат в комплекса, настоявайки да видят щетите и призовавайки правителството да го възстанови. Полицията отблъсна тълпата с лютив спрей, сълзотворен газ и палки.
Пожарникари си пробиха път през развалините в изгорелия Национален музей на Бразилия ден след като пламъци опустошиха сградата, а страната скърбеше за загубените незаменими съкровища и търсеше кой е виновен.«Този пожар е това, което бразилските политици причиняват на народа», каза 35-годишната гимназиална учителка по история Розана Оланда, която плачеше. «Те изгарят нашата история и нашите мечти.»
Признаците на занемареност бяха очевидни: оградата беше порутена, каменната зидария беше пропукана, а тревните площи изглеждаха неподдържани.
Според говорителя на музея Марсио Мартинш бюджетът на музея е намалял от около 130 000 долара през 2013 г. на около 84 000 долара миналата година. Тази година е бил напът да бъде по-голям от миналата.
Признак за затрудненията на музея беше случаят, когато при нахлуване на термити се наложи да бъде затворена зала, където се помещаваше скелет на динозавър с дължина около 12 метра, а служителите прибегнаха до набиране на средства, за да съберат пари, така че залата да бъде отново отворена.
Институцията наскоро получи одобрение за почти 5 милиона долара за планиран ремонт, включително подобряване на системата за предотвратяване на пожари, казаха служители.
«Погледнете иронията. Парите сега са налице, но времето не ни стигна», заяви директорът на музея Александър Келнер пред репортери на мястото.
Президентът Мишел Темер обяви в понеделник, че частни и държавни банки, а също минният гигант «Вали» и държавната петролна компания «Петробраз» са съгласни да помогнат за възстановяването на музея и неговите сбирки. Френският президент Еманюел Макрон предложи в Туитър да изпрати специалисти, които да помогнат за възстановяването на музея.
Бразилия е в разгара на национална предизборна кампания и някои кандидати от левицата посочиха пожара като пример за катастрофалните последици от бюджетните съкращения, извършвани от правителството на Темер. Бюджетните данни показаха, че съкращенията в бюджета на музея са започнали при предишното ляво правителство.
Говорителят на пожарната служба Роберто Робадей каза, че пожарникарите са се забавили в началото, защото двата най-близки до музея пожарни крана не са работели. Вместо това пожарните автомобили е трябвало да събират вода от близко езеро.
В музея е имало пожарогасители, но не беше ясно дали е имало пръскачки, които са проблематични за музеите, защото водата може да повреди предметите, каза Келнер. Сережо каза, че димните детектори не са работели.
Докторантът по зоология Маркус Гуидоти, посещавал музея, за да изучава екземпляри от насекоми, каза, че нехайството датира от години.
«Дано това ни освободи от невежеството, което не цени културата, науката и нашата национална идентичност», написа той в Туитър. /БТА/Питър Пренгаман и Сара Дилоренцо, Асошийтед прес