Да погледнем автентичните документи от Народния съд, защото правдивостта на техния наситен с ужас разказ не може да бъде постигната от ничие писателско умение:
«Именувам се Желязко Стефанов Чобанов, родом от гр. Карнобат, на 21 г., женен, неосъждан, българин, живущ в гр. Карнобат.
През март 1944 година бях задължен да се явя на служба в жандармерията в София. От 1 март до 26 април дружината беше в София, на 26 април за първи път излезохме в акция.
През време на акциите съм срещал из полето овчари, овчарчета и воловарчета.
Бях научил войниците си да упражняват тормоз над населението, за да се сплаши и да не смее да помага на партизаните, поради което войниците ми безразборно биеха срещнатите по полето хора.
Бил съм и аз лично с пистолета си, като на някои от слагал в устата, а други съм бил с дебело дърво или с каквото завърна по тялото и главата, като съм карал войниците да ми помагат, като бият с прикладите.
Все по същата причина (за да се сплаши населението), съм вършил побоища и из селото, влизал съм по къщите с изваден пистолен, стрелял съм и съм биел домашните.
Всички случаи не си спомням, но помня, че една вечер влезох в къщата на Георги Колев и бих цялото домочадие.
От ненавист към населението съм заповядал да се взима от къщите кокошки, сирене, яйца и масло, а веднаж и едно агне,без да се заплаща.
Един ден пристигнаха двама агенти,изпратени от ротния командир, за да претърсим селото. След като гуляхме с тях в кръчмата до полунощ с взетите от населението кокошки, яйца и пр., аз заповядах блокада на селото, която започва в 12 часа през нощта и трая до 7 часа сутринта. През времето на блокадата са бити различни лица, между които и госпожа Наумова.
Освен това, на Спасовден, когато в селото става събор, бяха дошли в селото доста много гости. Аз бях забранил събора, но въпреки това бяха дошли много гости.
Този ден аз бих около 50 души от дошлите гости.
Бих ги с една тояжка, дебела колкото крака на стола. Моят подофицер ги е посрещал и ги е бил на моста на река Искър. Признавам, че освен воловарчета и овчарчета, съм бил и други деца от селото.
Една вечер арестувах едно евакуирано момиче на име Ц. от София.
Докарах го общината. Аз го накарах да легне. То легна по корем и аз го ударих десетина пъти по задника, с тояга.
След това му смъкнах гащите и го накарах да легне по гърба и си дигне краката.
След като си дигна краката, аз му пъхнах тоягата, с която биех, в половия орган
След като пъхнах няколко пъти тоягата, то се разпищя.
Това ставаше в присъствието на други хора.
Една вечер арестувах две момичета, защото бяха закъснели след полицейския час.
Откарах ги в канцеларията си, и останахме с тях насаме, заедно с подофицера Атанас Стефанов. След като си поиграхме с тях около половин час, ги пуснах…
(разказва след това за залавянето на един партизанин).
По пътя аз му задавах въпроси и го бих с шамари и юмруци.
От там го закарахме в общината. В общината почнаха да го бият безразборно подофицерът и няколко войници по моя команда, защо през това време го биех и аз лично.
Бихме го, за да ни опише положението на партизаните, към кой отряд се числи, от колко души от отрядът, какво длъжност е заемал той.
След разпита заповядах да го изведат вън, и както беше с вързани ръце — да остане там през нощта, като преди това заповядах да го съблекат гол.
Аз оставих партизанина в това положение и когато се върнах по-късно през нощта, беше започнало да вали дъжд.
Тогава аз заповядах да поставят партизанина под капчука на стрехата, така че капките да падат в очите му.
На следващия ден аз излязох в акция и оставих от моите войници: Никола Стоянов Николов от с. Масларе, новоселско, Стоян Митов Симеонов от с. Бухово и още двама войници за охрана на селото.
На връщане научих, че моите войници, подсилени с едно отделение о ескадрона на подпоручик Чепельов, отишли по залавянето на две партизанки.
Когато пристигнах на площада на селото, партизанките бяха вече докарани и двете бяха убити, труповете им лежаха пред общината.
Аз заповядах веднага да бъдат съблечени до кръста и събути, като обущата взех аз, които сега се намират при мен, а от дрехите им взех едно яке.
Голите трупове изложих за поругаване на площада и там стояха един ден.
След събличането на труповете аз заплюх единия от тях и с бутуша си натиснах главата на едната в земята.
Тогава се обърнах към публиката, изпсувах ги на майка и ги заплаших, че същата участ очаква всеки, който поддържа партизаните.
Горното написах собственоръчно и при спокойна обстановка, за което се подписвам.
Ж. С. Чобанов»
Подготви за публикуване: Петя Паликрушева