Сухата статистика на жертвите по-добре от всички епитети описва мащаба на трагедията. От 1 до 4 септември от над 1100 заложници, хванати в училище Номер 1, загиват 334 човека.
186 от тях са деца от една година до 18 години. 66 беслански семейства загубиха от 2 до 6 човека. 17 деца останаха кръгли сираци. За сравнение – за всички 4 години на Втората световна война Беслан загуби 357 човека.
И до днес, независимо от всички комисии и разследвания, обстоятелствата около безсланската трагедия не са напълно изяснени. Очевидци и експерти спорят дали е бил планиран щурма на сградата на училището от бойци от спецподразделенията, дали операцията за освобождаване на заложниците я превърна в кървава баня или зловеща случайност бе причината за тази трагедия.
Унищожихме ли всички метежници или част от тях избягаха от възмездието?
Имаше ли тайни скривалища с оръжие на територията на училището или метежниците го вкараха безпрепятствено в училището?
За жалост, Русия все още заема едно от първите места по брой загинали граждани от терористични атаки, независимо от постоянните усилия на правителството в тази сфера.
Още един труден въпрос: метежниците, както всички помнят, искаха извеждането на руските войски и признаване независимостта на Чечня.
Стотиците жертви на бесланската трагедия, както и стотиците загинали от други терористични актове, както и загиналите в двете „контратерористични операции“ руски войници положиха мъртвите си тела върху олтара на Русия, за съхранение на нейната териториална цялост. Да, юридическата цел беше постигната. За жалост, с цената на човешки животи.
Да, много са въпросите днес около Северен Кавказ.
Разпространение на уахабизма, корупция, продължаващи стрелби и взривове, нелегални бандити…С цената на огромни загуби, които няма как отново да се попълнят, пожарът беше потушен, но в Северен Кавказ продължават да тлеят въглени.
Къде ще разпалят огън за пореден път те?
Автор: Алексей Полубота
News Front
