СССР вече не съществува.
Той бе злодейски разбит от горбачовската «перестройка», на 8 декември 1991 година бе убит от Елцин, Кравчук, Шушкевич в Беловежската пуща, но душата на СССР продължава да живее в нашата памет, в сърцата, в безсмъртните съветски песни.
Благодарим на всички знайни и незнайни «герои» от интернет, които запазиха за историята и поколенията тези песни.
Песните на СССР излъчват светлина.
«Не мога за рождения ти ден да ти подаря подаръци.Но затова пък мога в пролетните нощи да ти говоря за любов.
Мога в очакване на срещата до сутринта да стоя под прозореца ти
И на зазоряване всеки път да с връщам пеша…».
«Като че всичко бе замряло до зазоряването. Вратата не скърца, огънят не пламти.
Само се чува на улицата как самотно броди хармониката.
Ту отива до полето, ту зад вратата. Ту се връща обратно отново.
Все едно търси някого и така и не може да го намери…».
Една след друга се изливат песните — обикновени, мелодични, искрени, пронизани с любов, човечни.
В тях звучи душата на СССР — държавата на трудещите се, където висшата ценност е обикновения човек.
Много е интересно да се запознаем с коментарите на слушателите на тези песни.
Колко мъдрост в изказвания на тези обикновени хора!
Много от тях сравняват тези песни от своето детство и младост със съвременните — без чувства и морал.
Да видим няколко мнения на ползватели на интернет.
«Душевност, чистота, искреност, простота! Какви истински чувства!»
«Не е шоу, разбира се, но как само затрогва душата. Може би защото нашите корени все още лежат в този пласт на сърцето, където се намират чистотата и истинските чувства.
По време на СССР времето беше трудно, но хората продължиха да се стремят към красотата. Обществото им даваше възможност да мислят за красота.
Затова вероятно и по този причина сега в очите ми има сълзи, а в гърдите ми отново се появява това, което безвъзвратно е изгубено».
«Наивно, чисто, човечно, истинско. Сърцето ми подскача, а очите ми се пълнят със сълзи. Толкова ми е болно и жално, че такива хора вече няма, няма ги и тези чувства.
Това беше времето на моите родители, те бяха такива.
Нека хвърлят отровни слюнки тези, които считат, че всичко това е било лъжа и декорация, зад която уж се криела «чудовищна действителност».
Тези хора няма как да разберат и няма как да повярват, защото те не са способни на вярност, на високи чувства».
«Каква мелодика, каква душевност.
В днешните песни няма нито мелодия, нито душа, нито мотивация за добро, нито морал…Това днес не е музика — това е празен шум.
Това е имитация на музика».
Петя Паликрушева