Измина година, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп огласи своята «нова стратегия» за Афганистан. Тя впрочем коренно се разминаваше с предизборните му обещания — тогава Тръмп остро критикуваше предшествениците си заради «авантюрата», напомняйки, че трилион долари са потънали в тази бездънна яма, и приканваше за приключване на операцията.
Донякъде изненадващо се разбра, че «новата стратегия» на Тръмп много наподобява старата стратегия на Джордж Буш младши. Същината й е да се постигне пълна военна победа над талибаните, каквато американците, напомняме, се мъчат «да постигнат» вече 17 години. Новото е само там, че Тръмп се отказва от плановете за «национално строителство» в Афганистан. Скъпо било.
«Нашите ангажименти не са неограничени, а нашата подкрепа не представлява картбланш. Афганистанското правителство трябва да поеме своя дял от военното, политическото и икономическото бреме», заяви американският президент. И забеляза по повод идеята за изтегляне на американските войски:
«Прибързаното напускане ще създаде вакуум, който мигом ще бъде запълнен от терористи». Това може да се тълкува и в смисъл, че войските на САЩ остават в Афганистан за вечни времена.
Джон Маккейн, нарекъл това решение на Тръмп «отдавна назряло», изтъкна като твърде важен факт, че «обявената нова стратегия не включва никакви срокове и графици за изтегляне — тя е един вид гаранция, че в бъдеще решението да намалим групировката си ще зависи от конкретните условия». До момента в Афганистан са загинали 2440 и са ранени 17 674 американски военнослужещи.
Опонентите на Тръмп тутакси се възползваха от това.
«С думите, че няма да се ограничи броят на войските, нито ще има график за изтеглянето им, президентът Тръмп отправя сигнал, че американските войски ще останат там неопределено време и американци ще загиват там, без администрацията да носи някаква отговорност пред американския народ», заяви водачът на демократите в Камарата на представителите Нанси Пелоси.
На 22 август се навърши година от провъзгласяването на «новата стратегия». Всички експерти на практика са единодушни: положението в Афганистан се е влошило.
Талибаните все още държат значителни територии под контрол. Неотдавна талибаните обстреляха с ракети резиденцията на държавния глава (най-охранявания район в Кабул) по време на президентското празнично обръщение към населението по случай Курбан байрам.
«Стратегията, обявена преди година, бе само леко модернизирана версия на формираното вече статукво», коментира Джарет Бланк, старши изследовател на Фонд «Карнеги», бивш специален представител за Афганистан и Пакистан в администрацията на Барак Обама.
Чуват се опасения, че ситуацията ще принуди Доналд Тръмп да разгледа сериозно предложението на Ерик Принс, основателя на частната военна компания (ЧВК) «Блекуотър», да се приватизира афганистанската война — редовният войскови контингент на САЩ да бъде заменен с наемници.
В интервю за «Ен Би Си нюз» Ерик Принс критикува «новата стратегия» и заявява, че съветниците на Тръмп му описват в розови краски събитията в Афганистан с внушението, че «мирът е ей тук, зад ъгъла». Основателят на «Блекуотър» е смятан за добре информирана фигура. Поддържа връзки например с президентския зет Джарет Кушнър, а сестрата на Ерик Принс — Бетси Девос, е министър на образованието на САЩ.
Интересът на Тръмп към използването на ЧВК в Афганистан се съживи заради изгледите приватизацията на войната да спести средства на бюджета. Според очакванията САЩ може да реализират икономии от близо 50 милиона долара. Планът предвижда цялата наемническа структура да действа под ръководството на специален пратеник за Афганистан, който да поддържа пряка връзка с президента на САЩ и да поеме координацията с афганистанското правителство.
В Афганистан изглежда вече назряват промени. През юли президентът изпрати в Кабул държавния секретар Майк Помпейо със задача да проучи обстановката на място, настоя да бъде засилен контролът над събитията в Афганистан и да му се изнасят брифинги за тях два пъти седмично.
Още един знак за предстоящи промени: Тръмп уволни от кабинета хора, настроени срещу приватизация на войната като държавния секретар Рекс Тилърсън и съветника за националната сигурност Хърбърт Макмастър. Но противниците на идеята са далеч повече и аргументите им не са слаби. Ето мнението на Брайън Катулис, старши изследовател в Центъра за американски прогрес:
«Приватизацията на войната ще затрудни Конгреса да добива представа за конкретното развитие там. Мътната ситуация ще стане още по-мътна. Ниските разходи в случая съвсем не са от полза за националната сигурност.»
Частни военни компании са предизвиквали не веднъж и дваж шумни скандали заради нарушени чуждестранни закони, а и закони на войната. През 2007 г. примерно въоръжени служители на «Блекуотър» стрелят на месо по тълпа мирни граждани в Багдад. Загиват 17 цивилни, още 18 са ранени.
През 2010 г. комисията по въпросите на въоръжените сили в Сената на САЩ публикува доклад, според който ръководството на ЧВК «АрмърГруп» е плащало на полеви командири от афганистански въоръжени групировки, за да охраняват американско летище в провинция Херат. Част от парите изтичали от местните вождове направо към талибаните, които купували с тях оръжия и боеприпаси.
С оглед на факта, че военни от армията на САЩ са замесени в наркотрафика и оръжейната търговия, замяната им с наемни войници от ЧВК ще осигури нов размах на тези престъпни дейности. Афганистан окончателно ще се превърне в най-значителния световен хъб за наркобизнес, търговия с оръжия и хора, войната окончателно ще мутира във война между криминални кланове. А ЧВК имат и друг съществен плюс — правителството на САЩ не отговаря, ако загинат наемници, изпълнявали договор. Това си е тяхна лична работа. Ето ти шанс да отхвърлиш всяка отговорност и да си измиеш ръцете. /БТА/
Дмитрий Седов, «Фонд за стратегическа култура»