След като за пореден път Македония беше продадена и България осиротя, „Егоизмът на Балканите изчезна”, заяви Бойко Борисов – Магистралата.
Още един път беше исторически доказано — никога не е имало „Балкански въпрос”, а е имало само и единствено „Български въпрос” – т.е. пак Западът ни прецака.
“За да няма бомби на Балканите, трябва да строим магистрали”, ни довърши батўБойко – кратко, ясно и тъпо. Само трябва да припомним на забравилите, че Хитлер също строеше магистрали и то несравнимо по-хубави от бойковите, но това не доведе до нищо хубаво, тъкмо напротив.
България е “член на голямото европейско семейство”, колкото слугите са били членове на семействата на феодала и аристократа !
Каква е това „Илинденска Македония” ?
Това е все едно България да прекръстим на „Сан-Стефанска България”. Но може и на „Ньойска България” !
Историята много често е била несправедлива към българите. Мястото, където е зачената българската дължава, мястото, където Аспарух забива своя меч в земята и обявява : „Тук ще бъде България” (Лонгозът), е в Румъния, останките от началото на българската християнска цивилизация – славната школа на Климент Охридски и на Самуиловото царство – в Македония ; книгата, дала началото на българското възраждане – в Гърция; документите по петвековна българска история – в Турция. От историческите български земи, почти толкова, колкото е днешната българска територия, са чуждо владение !
А ето сега и „Илинденска Македония” !
По този повод Велизар Енчев справедливо отбелязва : „Но ако географската лексика е обезпокоителна за нас и окуражителна за македонизма, историческата символика може да закопае българските интереси. Ако Атина и Скопие се споразумеят за името „Илинденска Македония“, това ще е елински жест към македонизма и „данайски дар за българите”6…
В България Илинден е денят, в който се почита Свети пророк Илия. По-важното е, че на този ден се чества Илинденско-Преображенското въстание, което е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийските българи. Държава с името „Илинденска Македония“ автоматично става правоприемник на тази страница в българската история. Такава държава с основание ще приватизира не само Илинденско-Преображенското въстание и неговите водачи, но и борбата за национално освобождение на македонските българи в края на 19 и началото на 20 век.
Ако за военен министър няма значение името „Вардарска Македония“, за лидер на ВМРО подобно име има съдбоносно значение. Щом ръководителят на ВМРО предава идеите на организацият , може ли той да е неин водач?
Красимир Каракачанов прави безценен подарък на македонизма”
(В. Енчев: С ”ИЛИНДЕНСКА МАКЕДОНИЯ” Каракачанов пак предаде България! – „frognews.bg” -21.05.2018 г.).
Класическата българска историография приема, че илинденското въстание е изцяло дело на българите в Македония и в интерес на България. „Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания… Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода”, посочва като равносметка Христо Силянов , виден деец на ВМОРО. Анастас Лозанчев ще добави през 1943 г. : „ВМРО ще има видно място в историята на Българския народ, … но най-високо ще стои Илинденското въстание”.
През януари 1903 г. част от членовете на ЦК ВМОРО начело с Иван Гарванов свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На конгреса не присъстват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. Все пак задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение, но след идването си в Македония се среща със завърналия се от заточение Даме Груев. Двамата решават, че след като решението е взето и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието, обаче, той е убит край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.
На 20 юни 1903 година ЦК на ВМОРО в София изпраща писмо на военния министър Михаил Савов, с което информира него, правителството и княз Фердинанд за приблизителната дата на начало на въстанието и общото състояние на организацията вътре в Македония. В писмото се засяга и въпросът за намеса на българската армия на страната на въстаниците, като се констатира, че това е положително прието от революционерите. Михаил Савов писмено отговаря, че въстанието трябва да бъде отложено за октомври 1903 година или дори за май 1904 година, докогато българската войска да бъде превъоръжена и способна за подобни военни действия, в противен случай не би имала възможност за намеса.
Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает и Солунския вилает то избухва на 20 юли (2 август нов стил) – Илинден, а в Одринския вилает – на 6 август (19 август нов стил), Преображение Господне.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 хилядна войска. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. Турция прехвърля отговорноста върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.
На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български отговорни фактори да обявят война на Турция. При съществуващата международна обстановка България няма нито сили, нито възможност за реална помощ. Всички обществени слоеве в страната независимо от своите различни схващания съчувстват на въстаниците и оказват морална и материална помощ. Освен възпиращите предупреждения на силите българското правителство много добре разбира, че и съседните държави няма да останат безучастни при евентуална намеса. Главната причина за сдържаното поведение си остава икономическата и военната слабост. Това се осъзнава и от ръководителите на организацията.
Въстанието води в Македония и Тракия до 289 сражения на 26 000 въстаници срещу 350-хилядна турска войска, на 994 загинали въстаници, 201 опожарени села, 12 440 опепелени къщи, 4 694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени и моми са изнасилени от османските чети, а 176- пленени. 70 835 души са обездомени, а 30 000 бягат в България (нито един в Сърбия или в Гърция). Жертвите от турска страна са 5325 войници.
В Битолски окръг, между 2 август и 23 октомври, стават 150 сражения, в които загиват 746 четници, в Солунско – 38 сражения и 109 убити четници, в Скопско – 15 сражения и 93 убити, а в Одрински революционен окръг 36 сражения, 56 убити четници и стотици мирни жители. На 12 септември 1903 година Генералният щаб на Битолския революционен окръг излиза с окръжно писмо за прекратяване на въстаническите действия и саморазпускане на щаба (данните за подготовката и протичането на въстанието са според Википедията).
Въпреки поражението, въстанието изиграва съществена роля за повдигането на основния Балкански въпрос – Българския въпрос, защото други съществени проблеми на Балканите няма ! Българският етнос се оказва най-разкъсвания и разпръснат в чужди държави балкански етнос ! А, ето ти сега и „Илинденска Македония”.
Изглежда, че историческите събития наистина се повтарят като фарс.
Историята на човешкия вид все по-вече се деформира, фабрикува, мистифицира и инспирира. Ние живеем на засекретена планета и това е тайната на Третата планета. Всичко, което става е измислица за миналото и за днешното време и се прави за едно – за деградиране и формиране послушното стадо от жив ресурс за елитите.
Време е да се замислим за себе си и да престанем да се самозалъгваме. Инак няма да оцелеем и няма да оцелят нашите деца и внуци ! Потвърждение е последното (за сега !) прецакване на връх най-светлия български празник.
„ Социалната мрежа Twitter идентифицира българските ползватели ползващи кирилица, като руски „фейкове”. Поради тази причина са спрени повечето български акаунти. Ползвателите смятат, че това се дължи не на руските „фейкове” , на кирилицата. Системата блокира отправените акаунти като съобщенията към груповите беседи. (Дойде времето Запада да „прецаква” и българската азбука – „warandpeace.ru” – 24.05.2018 г.).
Чустват ли читателите какво ни се готви ? Забрана на азбуката, а след това и на езика. Историята вече ни е забраниха. Затова „прецакването” е символично – точно на 24 май. Както казваше групенфюрер Мюлер от филма „Дванадесет мига от пролетта” : „Аз на съвпадения не вярвам!”
И ние не вярваме !
Всичко в постъпките на „нашия любим” Запад отдавна е пресметнато и планирано. Глобалният проект стъпи с тежкия си ботуш в България.
Време е да запеем знаменития български военен марш „Един завет” :
Един завет, един завет оставили са нам дедите,
Един завет написан с кръв и меч :
Деца на роден край, пазете си земите,
Бранете ги от близо и далеч !
Проф. Евгений Гиндев