Военно-фашисткият преврат бе вдъхновен, покровителстван и пазен от ново разкриване от наследника на Фердинанд, от продължителя на неговото пъклено дело — Борис, чийто първи дълг бе да пази от всяко посегателство българската Конституция:
«Цар Борис, опирайки се на най-реакционните елементи в страната и армията, направи държавен преврат, свали конституционното правителство на Станмболийски, въдвори в страната фашистки порядки и взе курс на пълно подчинение интересите на България на интересите на немската империалистическа политика» (Георги Димитров).
Осъществители на пъкления противонароден заговор бяха професор Александър Цанков, неколцина генерали и не повече от триста души заговорници, около които бързо и естествено се групираха всички тъмни сили на реакцията на т.нар. шпиц-команди.
Оказа подкрепа на държавния преврат и част от офицерството, което, поради постановленията на подписания в Ньой мирен договор и съкращенията в армията, трябваше да напусне казармите и военната си кариера и отиде в запаса.
Най-напред трябваше да бъде повален БЗНС, да бъде унищожена реалната съпротивителна сила на властващата партия, предвождана от Александър Стамболийски.
Внезапният удар наистина позволи на заговорниците да вземат командните точки на властта в България, но те още не бяха осигурили победата си.
Военно-фашисткият преврат бе вдъхновен, покровителстван и пазен от ново разкриване от наследника на Фердинанд, от продължителя на неговото пъклено дело — Борис, чийто първи дълг бе да пази от всяко посегателство българската Конституция:Долу, в самите народни недра, привържениците на БЗНС, а на много места и редом с комунистите, се вдигаха стихийно на въоръжена борба в защита на свалената власт.
Най-характерната проява на разбирането за единството между работниците и селяните бе въстанието в град Плевен и плевенска област.
Предвождани от своята организация, работниците в улични сражения завзеха града отвътре, докато въстаналите селяни атакуваха отвън.
Във варненски, шуменски, русенски, търновски, врачански окръзи, в кюстендилски окръг и в областите между София и Пловдив десетки хиляди селяни и работници подеха, наистина, разпокъсано и дезорганизирано, но с крайна преданост борбата.
Макар, че в Плевен, Килифарево, Карлово, Харманли, Кнежа и на толкова други места редом със земеделците в борбата влязоха и комунистите, все пак партията на работниците не оглави народното движение и с това го обрече на пропадане, подкрепяйки «неутрална» позиция.
Народните врагове бяха много по-наясно: разделението, което те правеха между земеделци и комунисти, беше само тактическа маневра, за да могат последователно, а то значи по-леко да ги бият.
В своята кървава практика новоизпечените български фашисти не правиха почти никаква разлика между комунисти и борчески земеделци.
Редом със Стамболийски и Калъчев, загинаха комунистите Асен Халачев, Трифон Саралиев, а колко хиляди други знайни и незнайни работници и селяни изпълниха общите братски гробове, за да запечатат със смъртта си късно осъзнатата истина, че само в дружната борба е спасението на народното дело.
Други десетки хиляди изпълниха затворите, превърнатите в тюрми училища и полицейски участъци, за да могат заедно да промислят и изживеят политическите грешки и да извлекат поуките от бъдещите борби.
Сега, от историческата височина, всички, и участниците в онези събития, и техните следовници — могат ясно да видят какъв прелом в историческото развитие на България е бил превратът на 9 юни 1923 година.
Още при първия по-значителен опит на България да се измъкне от лапите на германския империализъм, той чрез своите агенти отново здраво я вкопчи в ноктите си, за да предизвика други двудесетилетни борби и хиляди нови жертви.
Ето каква характеристика дава на този преврат Вълко Червенков:
«Държавният преврат на 9 юни 1923 година, независимо от намеренията на някои от неговите участници, издигна на сцената тъкмо онези най-реакционни сили в нашата страна, които провеждаха и подкрепяха в 1915-1918 година прогерманската политика, и по такъв начин постави началото на предателската и катастрофална, вече под знамето на фашизма, политика на въвличане на България за втори път в орбитата на германския империализъм.
Тук е главната същина на деветоюнския държавен преврат. Зад гърба на организаторите на деветоюнския държавен преврат стояха онези кръгове на германската и международната реакция, които по-късно докараха на власт Хитлер и неговата банда.
Тъкмо тези кръгове не се забавиха след преврата да се възползват изцяло от открилите се за тях възможности да пуснат своите пипала във всички пори на политическия и икономически живот на страната, за да разчистват и улесняват пътя на докопалата се до властта германска агентура».
Вълко Червенков така резюмира главната поука от преврата:
«Селяните сами, без и против работниците, не могат да управляват, а стават жертва на реакционната класа.
Работниците сами, без и против селяните, не могат да се освободят от реакцията и фашизма, не могат да разчитат на свободно развитие, а стават жертва на своите врагове.
Изводът, заплатен с реки братска, работническо-селска кръв е: спасението на работниците и селяните е в техния най-тесен боеви съюз в името на пълното унищожение на фашизма и всяка реакция и изграждането на свободна, независима демократична и силна България.
Никога разединени, винаги заедно».
Петя Паликрушева