«За съжаление, имаме много церемониалност, много пищност, уж много взети мерки — до поредния случай.
Вземането на мерки обаче не се възприема като сериозни мерки, а по-скоро като „Дайте да направим нещо, пък след това хората ще забравят“.
Това каза в предаването «12+3» икономистът проф. Боян Дуранкев, който коментира ситуацията след тежката катастрофа с много жертви край Своге и я разгледа в по-широк контекст.
«Това не е проблем само на президент, министър-председател, министри, а проблем, ако щете, и на отделния шофьор, който кара старо трабантче или нещо друго.
Тоест, опираме до фразата, която навремето звучеше много добре: „Икономиката, глупако!“, но вече и „Културата, глупако!“, посочи Дуранкев.
Той обърна внимание върху липсата «на координация, на морал, на култура в управляващите» и върху назначенията, «които се местят като стъклен амбалаж от едно място на друго»:
«Все едно са хора, които могат да решат проблеми на европредседателството, след това на пътищата, след това, ако щете, на отбраната. Въобще този политически амбалаж, който се мести из България и не донася добри, значими ползи на българските граждани.»
При 200-300 партии, движения и неправителствени организации изглежда, че България е затрупана с кадри, но филтърът, фунията, през която добрите кадри наблюдаваме, че изтичат, това е Терминал 2, това е Калотина, категоричен бе икономистът.
Според него, не бива да разглеждаме и възприемаме корупцията само като подкуп. Широкото разбиране е развала на стандарти, разпад на обществото, подчерта Дуранкев:
„Най-неприятното е, че това води до пълна пасивност, до отчаяние, до негласуване и, съответно, до една мечта на всеки българин децата му да се уреждат в чужбина, за да не наблюдават повече това, което става тук, тъй като не се очаква добро развитие.“
Своге не е Кемниц, където хиляди хора се стекоха на протести, отчита още проф. Дуранкев:
«Всеки разбира, че отговорността 51% със сигурност ще се стовари върху плещите на обикновения шофьор. Логиката на парите е ясна — в икономика като българската, и то не само по пряката верига на финансите, но и по косвената верига — тези, които възлагат поръчките, които дават фондовете, които след това контролират изпълнението — толкова е дълга и разпростряна веригата на отговорностите, че в края на краищата някой просто ще направи чудо, ако стигне до точния отговор на въпроса кой е виновен за това».
БНР