По различни поводи сме свикнали да цитираме древногръцки и латински поговорки. Струва ни се, че те най-добре подхождат на конкретния случай. Много от тях обаче нарочно са окастрени — и всъщност фалшифицирани, за да се нагодят към нечии не съвсем чисти помисли.
При скръбен повод в употреба обикновено влиза фразата на древногръцкия поет и философ Хилон Лакадемонски «За мъртвите или добро, или нищо». Но тя има продължение: «…или добро, или нищо освен истината».
Тъкмо истината за някои покойници реже ухото на живите. И за да им се спести неудобството, фразата е орязана. Най-често за нея се сещат, когато с живота се е простил човек, за когото не всички особено жалят, а мнозина дори въздъхват с облекчение. Когато приживе името на човека се свързва с лоши, а понякога и с престъпни дела. По правило това са хора, заемали високи властни позиции. Тогава се изливат най-много лицемерни съболезнования.
Тези дни станахме свидетели точно на такава смърт. Напусна грешния свят не по-малко грешният американски сенатор Джон Маккейн. Как ли не е възхваляван от опечалените високопоставени персони: «самоотвержен борец за демокрация», «достоен воин», «радетел за евроатлантическото единство», «неуморен защитник на либералните ценности». Но не се престрашиха да кажат главното — енергията му извираше от неистовата омраза към Русия, достигаща болестно състояние.
За този медицински факт говори и изявлението на неговия най-близък съратник сенаторът Линдси Грем:
«Възможно е Маккейн да е бил отровен от представител на руските спецслужби».
И може би има право. Ракът на русофобията безпощадно разяжда мозъка. При това лекарите все по-упорито твърдят, че болестта е заразна. Така всички, които величаят «труженика на демокрация», сложиха знак на равенство между демократи и русофоби. Тъкмо това е идеологемата, залегнала в американската политика — и вътрешна, и външна, и натрапвана в Европа.
Привържениците на «маккейнизма» тези дни ревностно следят да се използва само първата половина от древногръцката фраза — за придалия богу дух само добро. Истината няма място край одъра на този мъртвец.
Защото тя трудно ще накара запазилите здравия си разум да тъгуват и да изрекат добра дума за иже почившия. Той бил безстрашен летец и изпълнявал дълга си пред родината — да хвърля бомби над Виетнам.
Младото поколение, не чувало за войната, която САЩ позорно загубиха, не трябва да знае, че тя отне живота на над 2,5 млн. души. От тях 650 000 от бомби, пуснати от Маккейн и неговите съслуживци.
Той бил герой, защото след като руска ракета ударила самолета му над Ханой, издържал пет години в мъчителен плен.
«Преувеличава мъките си и проявения героизъм», ще зави по-късно директорът на затвора, наричан «Ханойския Хилтън». Маккейн имаше възможност да го опровергае, но не го направи.
Разсекретени документи дори свидетелстват, че «храбрият боец» по време на плена е призовавал американските войници да дезертират. След това злополучно приключение той повече не сяда в пилотската кабина, сваля пагоните на капитан от ВМС и се втурва в политиката. Виетнамските му грехове обаче не свършват с това. Когато САЩ отказват да изпълнят споразумението с Ханой за размяна на пленниците след войната, Маккейн свидетелства, че няма останали американски военни във Виетнам. Така там до края на живота си остават десетки негови другари по оръжие.
В политиката сенаторът от Аризона извърши не по-малко «подвизи». Той подкрепяше всяко начинание, свързано с проливане на кръв и разрушения. Неуморно произнасяше пламенни речи в подкрепа на бомбардировките над Югославия, Афганистан, Ирак, Либия и Сирия.
До последния си дъх настояваше за въоръжаване на Украйна в гражданската й война в Донбас. Намекваше, че война с Русия не трябва да се изключва.
Направи всичко възможно — и твърде успешно, за създаването на джихадистките орди. Когато те превземаха сирийски територии и режеха глави, той не се гнусеше да се снима с главатарите им.
Сега любителите на неговите «ценности» ни го представят като идеал за демократ. Особено умилително изглеждат европейските лидери, които разпращат сълзливи съболезнования до Вашингтон и едновременно с това произнасят гневни слова по адрес на политиката на САЩ, инспирирана от идеите на покойника. Като опитаха тоягата на Големия брат германският външен министър Хайко Маас призова за финансова и икономическа самостоятелност на Европа, а френският президент Макрон откри Америка, като призна, че страните от ЕС са станали васали на САЩ. Путин им го каза преди пет години.
И нашите управници го потвърдиха, когато погребаха «Южен поток» след тайната блицвизита на сенатора през юни 2014 г. Плевнелиев и Орешарски го прегърнаха и казаха «Слушам, шефе!» Достойно — по васалски.
На гроба на сенатора за епитафия най ще подхождат собствените му думи:
«Аз съм по-стар от калта, имам повече белези от Франкенщайн».
Много франкенщайнци се навъдиха в политиката. Слава богу, още един си отиде.
Светла Михова, Дума