Взаимодействието на българските партизани и съюзническите войски, по-специално английските, се установява от едно тайно сведение на българската полиция в годините на Втората световна война.
«Доклад
Относно партизанското движение в България
Събраха се следните положителни сведения върху организацията на партизанското воюване в България и английското участие в него:
- В Кайро се намира главната квартира на английските Средиземноморски сухопътни въоръжени сили. Състои се от следните отдели: военно-разузнавателен, оперативен, организационен, учебен, снабдителен, моторно-превозен, санитарен, ветеринарен, сигурност и отдел за специални операции.
- Отделът за «специални операции» ръководи непосредствено партизанското воюване в Средиземноморския театър на военните действия. Състои се от:
- Секция организационно-учебна: изгражда организацията на партизанските сили и подготвя командните кадри, които ръководят воюването.
- Секция снабдителна — ръководи целокупното снабдяване на партизанските формации в тила на противника и се грижи за усъвършенстването на партизанското въоръжение, стъкмяване на продуктите по храната.
- Секция оперативна — ръководи непосредствено партизанските операции в тила на противника. Състои се от бюрата: Гърция, Албания, България и Югославия. Всяко едно от тези бюра завежда партизанските операции в територията на съответните държави според границите от 1939 г.
3. През август 1943 г. отделът за специални операции при англ. Средиземноморска главна квартира реша да пристъпи към обхващане на българското партизанско движение в старите предели на страната. В изпълнение на този решение отделът натоварва майорът от английските войски Менсис Дейвис със задача:
Да проникне в България и установи съприкосновение с върховния щаб на българските народоосвободителни въстанически войски при ОФ, да служи за връзка между ОФ и главната квартира — Кайро, изпълнявайки всички директиви по организирането и развитието на партизанското движение в България.
4. В изпълнение на задачата си, майор Дейвис избира двама свои помощници — радиотелеграфисти и един подофицер. В продължение на няколко седмици проучва грижливо всички сведения за положението в Албания, Македония, Моравско и Стара България. Поради липса на пряко връзка с военния център ан ОФ, майор Дейвис решава: да кацне в Албания и съобразно обстановката да проникне пеш по партизанските канали в североизточна посока и достигне района на Църна Трава при Бърко. След това да се опита да влезе във връзка с българските партизани чрез него.
5. Решението и маршрута на майор Дейвис били напълно одобрени от отделя за специални операции.
На 15 септември той кацва в Албания и с мъчителни проходи, прехвърлян от една партизанска група на друга, минава през Скопска Черна гора и на 15 декември достига Църна Трава при Бърко.
6. Няколко дни по-късно се свързва с главатаря на Трънския партизански отряд Славчо Стаменов. Посвещава го в задачата и настоява да му даде връзка с върховия щаб на българските партизански сили. Връзката се установява на 3 януари.
При майор Дейвис бил делегиран един представител на върховния щаб на българските партизански сили, под партийното име Георги — около 55 годишен, ръст нормален, адвокат.
В няколко конференции майор Дейвис изложил задачата си и проучил възможностите и състоянието на партизанското движение в старите предели на страната.
ОФ делегатът го уверил, че имало три по-значителни партизански групи в Карловско, Пещерско и Разложко. Решило се да се пристъпи към организиране на снабдяването и въоръжението на тези партизански групи по въздушен път.
ОФ делегатът поискал върховният щаб да определи точно местата, където трябвало да бъдат хвърлени оръжието и припасите, но отговор не последвал.
В същото време майор Дейвис поискал да му се даде от отдела за «специални операции» нов офицер, когото да изпрати към една от трите партизански групи.
До 24 януари майор Дейвис е бил на непрекъснато на акции около Църна Трава и не можел да свърши никаква работа.
7. На 25 януари скочил в района на Добро поле, английският капитан Уилям Франк Томпсън, изпратен като помощник и заместник на майор Дейвис. Решава се той да остане три седмици в Църна Трава и да бъде запознат от делегата Георги подробно с обстановката в Дупнишко и Ботевградско, които райони се били очертали като доста размирни и по-сигурни полета за партизанска работа.
При това осведомяване, капитан Томсън научава, че България била разделена на няколко партизански области: Южна България с център Пловдив, Югозападна България с център София, първа Дунавска област до р. Янтра с център Плевен, втора Дунавска област с център Русе и две самостоятелни Черноморски зони — Варненска и Бургаска. Областите били разделени на оперативни зони. В цялата страна били формирани щабове на 60 партизански отряди.
8. На 1 февруари се получила втора директива от английската главна квартира в Кайро: да се засили нелегалното движение до степен на въстание. ОФ да свали правителството и да прогони германците. Когато започват оттегляне, да се тормози техни тил и съобщителните средства.
9. В изпълнение на възложената директива се уреждат няколко конференции между щаба на майор Дейвис и делегата Георги. След като се преценява, че партизанските отряди в страна изпитвали нужда от въоръжение се решава да се предприеме една по-ограничена операция за смущаване на жп трафика в Софийска област.
Решението се разработва по следна оперативен план:
Трънският партизански отряд, съвместно с 5-та сръбска южноморавска бригада да разрушат моста и гарата при Суково с цел да прекъснат връзката София-Ниш.
Ботевградският партизански отряд «Чавдар» да нападне и разруши един от най-големите тунели в Искърското дефиле с цел да се прекъсне връзката София-Мездра.
Ихтиманският партизански отряд да разруши жп линия в района на гр. Ихтиман с цел да прекъсне връзката София-Пловдив.
Дупнишкият, Кюстендилският и Г.Джумайският партизански отряди да извършат сериозно повреждане при съвместна акция около Дупница с цел да се прекъсне връзката София-Симитли.
За да се подготвят добре акциите, решава се майор Дейвис да поиска 15 транспорта от Кайро, от които — 12 с оръжие (120 леки картечници, 36 тежки картечници, 24 средни минохвъргачки) и 3 транспорта с взривни материали за разрушаване на жп съоръжения.
Планът бил протелеграфиран в Кайро. Отделът «специални операции» го одобрил напълно.
6. От началото на февруари до 15 март настъпва извънредно лошо време. Щабът на въздушните войски в Кайро отказва да изпрати транспортите поради неблагоприятната атмосферна обстановка. С голяма мъка били получени всичко три товара от очакваните 15.
Отношенията между делегата Георги и майор Дейвис се влошили.
Нашите партизани почнали да мислят, че били станали жертва на някаква английска политическа игра.
На 1 март Георги бил отзован и се завърнал в София.
На негово място дошъл Драган — около 40 годишен, малко набит, плешив, адвокат.
Поради тези причини замислените операции били отложени с един месец.
7. На 18 март започнала акция на българската войска за прочистване на църно-травския район. Групата на Дейвис, заедно със сръбската косовска партизанска бригада биват обградени и зле разбити при Чемерник планина.
След много перипети пръснатата английска група успява да се събере на 23 март около село Ново село, сурдулишко. Поради предателство, майор Дейвис и двама от хората му загиват, а капитан Томпсън успява да се спаси по чудо.
8. На 6 април достига южно от Крива Фея и там успява да се свърже с английския капитан Дънмор, аташиран към щаба на Бърко. Чрез него се обажда в Кайро на 14 април, получава нова радиостанция. На 18 април били повикан от делегата Драган в село Стаевци, където бива установена главната квартира на Върховния щаб на българските народоосвободителни въстанически войски.
На 20 април капитан Томпсън се явил в главната квартира и се представил на Върховния щаб, който се оказал в следния състав:
Върховен комендант на българските партизански войски — Георги.
Началник на Върховния щаб — Горчо, около 25 годишен младеж.
Нарочен делегат за връзка с английския представителен щаб — Нако — около 35 годишен мъж.
Началник на отдела агитпроп — Драган.
Теренен водач на Върховното командване — Коста, нов човек, дошъл вероятно от Македания, който познавал добре местността в Софийска област.
Върхвния щаб бил само с част от състава си и дошъл от София.
Там останал началникът на отдела «бойни групи». Нему била поверена задачата да подготви терористични групи в София, които били на брой 10 от по 30 или 40 души в предградията и по периферните квартали.
Комендант на Софийската оперативна зона бил някой ни Камен, млад офицер, дезертирал от войската и преминал в нелегалност (касае се за Здравко Георгиев Велев, който, като офицер, избяга от Скопския гарнизон през 1942 г. и се знае положително, че е в щаба на Софийската оперативна зона).
На 21 април Първа софийска бригада, под командата на Славчо Стаменов, и Втора Софийска бригада, под командата на Денчо — студент от Ярловци — произвеждат парад, който би приет от върховния комендант Георги.
10. В няколко заседания върховният щаб установява, че е невъзможно да се организират широки партизански действия, без де се осигури една сигурна «свободна зона». Поради това решава: да настоява пред английската главна квартира в Кайро и пред Тито да се предприеме да се предприеме концентрирано прочистване на триъгълника Кюстендил-Кратово-Куманово с цел да се овладее сигурно Осоговската планина, като база на българските партизански сили, както и да се уреди здрава оперативни връзка със сръбската свободна зона с център Козяк.
Тито и английската главна квартира одобряват идеята на българския щаб и насочват: три македонски и други две сръбски бригади срещу Кратово, Косовската и друга една сръбска бригада — срещу Крива паланка — и двете Софийски бригади — срещу Кюстендил.
При Кратово акцията успява напълно, при Крива паланка партизаните били отхвърлени, а в посока на Кюстендил софийските бригади се сблъскали в борба с българските части южно от Босилеград.
Така партизанската операция, която започнала на 25 април към първи май изпаднала в криза, защото преследващите български войски постепенно взели връх.
Върховният щаб заедно с втора Софийска бригада успяват да се измъкнат от кюстендилско и се установяват в района на Църна трава.
Преценявайки, че пространството в Западна България е станала твърде несигурно, върховния щаб на българските партизански войски решава си пробие път на изток и се изнесе в средногорския партизански район, който е бил преценяван като сравнително най-сигурен.
В изпълнение на взетото решение се установява следния план:
- Настъплението да започне на 12 май с маршрут: Кална-в. Ком-Лакатник -Ржана-Мургаш-Фердинандов връх- в. Братан.
- Партизански сили: върховният щаб, капитан Томпсън и 2 Соф. партизанска бригада.
- Етапи:
Първи — излизане на връх Ком към 15 май и влизане във връзка с партизанските отряди от Сев. България: врачански, фердинандски и белимелски.
Втори: до 28 май — установяване в Мургашко и влизане във връзка с партизанския отряд «Чавдар». Три седмици престой и организиране на партизанско движение в ботевградско и терористична дейност в София.
Трети етап: достигане на крайния район към 1 юли и започване на масова подготовка за въоръжено въстание.
В изпълнение на плана се вземат мерки за осигуряване на снабдяването по въздуха, което се урежда по следния начин:
- Капитан Томпсън поема грижата да влезе във връзка с командването в Кайро и да уреди спускането на 15 транспорта с оръжие в планината Мургаш, над райони, които ще бъдат уточнени на самото място.
- Решава се да се премине към масово снабдяване и на другите партизански формации, макар че при тях няма английски офицери. Върховният щаб предлага следните точки за снабдяването по въздуха:
Номер 1- връх Братан в Средна гора за снабдяване на партизанските формации от Габровско и Средногорието.
Номер 2 — с. Тополово — асеновградско, за снабдяване на партизанските формации в родопското пространство.
Номер 3 — гребенът южно от с. Кости, м.търновско, за снабдяване на партизанските формации от Бургаската и Черноморска оперативни зони.
Номер 4- в района на с. Кортен, новозагорско, за снабдяване на партизанските формации в Еленската планина и Изт. Средна гора.
Номер 5 — района около град Роман за снабдяване на партизанските формации от Първа Дунавска област.
Номер 6 — района на с.Ичера — сливенско — за снабдяване на партизанските формации в Сливенска, Котлеска, Твърдишка, Карнобатска планини и Ямболско.
Номер 7 — в района на Преслав за партизанските формации от Втора Дунавска бойна област.
По настояване на капитан Томпсън, на първо време се избират само точките 1,2 и 5, за които се знаело, че са доста сигурни.
Решението било одобрено от Кайро.
Отделът за «специални операции» съобщава, че ще бъде готов да спусне материалите в три точки между 25 и 30 май.
Светлинен знак от земята: буква «А» от 6 огнени точки с междини по 10 метра.
Капитан Томпсън трябвало да потвърди, че отредите са заели места около точките и са готови да посрещнат материалите.
12. На 12 май започва настъплението. От този момент кап. Томпсън изгубва връзка с Кайро поради повреда на батериите на радиото. На 23 май станцията му бива пленена, той изгорил ключа. Понеже този ключ се сменял ежедневно, сега се явява невъзможността да се установи връзка с Кайро.
Английските самолети едва ли ще се явят над определените точки, защото в Кайро не е получено исканото потвърждение.
13. Изборът и определянето на въпросните точки е станал така: Още в началото на януари, когато става въпрос за организирането на въздушното снабдяване на Карловско, Пещерско и Разложко, върховния щаб разпорежда всяка от оперативните зони да бъде: затънтено, широка поляна сред гора и по възможност най-високата теренна точка в околността.
Положението на точката да се съобщи или чрез разстояние до 3 характерни пунктове — селища, върхове и пр., или да се даде по географски координати.
В изпълнение на този нареждане зоните са дали точките си.
Данни са били систематизирани в особена тетрадка.
Томпън нанесъл точните координати на картата си и ги протеграфирал в кайро по географските координати в градуси и минути.
14. «Базата на спущането» се урежда по следния начин:
а) В «свободна партизанска зона»: определя се летището. Назначава се комендант и един земен охранителен ешалон от 1-2 чети измежду най-младите (15-16 годишни).
На удобни точки се поставят автоматични оръжия за кръгова отбрана. Определеният за деня буквен знак се изобразява с купчини слама или кофи, пълни с нафта.
Дежурният радиотелеграфист в определения час, на определена вълна и фреквенция, влиза във връзка с идващия самолет по особен шифър.
Щом получи отговор, предупреждава дежурния по летището.
Последният подава с електрическо фенерче морзовия знак на определената за нощта буква за връзка и щом получи отговор с бордна светлина от самолета, нарежда да се запалят огньовете.
В няколко кръга самолетът слиза и хвърля товара между 300 и 500 метра височина.
Дежурните групи на земния ешалон прибират материалите.
На следния ден капитан Томпсън известява Кайро в какво състояние е получана пратката.
…
Краят на документа липсва, но съдбата на капитан Томпсън е известна — загива редом с българските си другари след сражението при с.Батулия.
Подготви за публикуване: Петя Паликрушева