Институтът за приложна математика «Келдиш» към РАН е създал разпределена по земното кълбо мрежа от телескопи за контрол над космическото пространство в замяна на единната мрежа за наблюдение на околоземната орбита, престанала да функционира с разпада на СССР.
Това се казва в материалите на института.
«Възобновено е наблюдението над десетки стари обсерватории: Тарих (Боливия), Усурийск, Благовещенск, Хуралтогот (Монголия), Китаб (Узбекистан), Хисар, Санглок (двете в Таджикистан), Абастумани (Грузия), Ужгород (Украйна), Кастелгранде (Швейцария).
Проучени са нови места и са организирани още осем пунктове за наблюдение — в Камчатка, Далечния Изток, в Сибир, в Алтай, в Молдавия, Мексико.
Обхваната е цялата геостационарна орбита», се казва в документа.
От института отбелязват, че заради разпада на СССР голяма част от обсерваториите са се оказали извън граница и практически са престанали да работят.
В тяхно число се оказала почти цялата научна мрежа за наблюдения на космически обекти в геостационарна орбита за нуждите на Центъра за контрол над космическото пространство.
Връщането в строя на старите и нови телескопи допринася за получаването на данни за изстрелването на спътници, тяхното разрушаване в орбита или за влизането им в атмосферата, те следят за потенциално опасното сближаване на космическите апарати, проследяват и уточняват моделите на разпространение на космическия боклук.
Системата си взаимодейства със системите за контрол на космическото пространство на Роскосмос, РАН, както и други организации и научни институти в Русия.
Както следва от материалите, данните се обработват чрез суперкомпютър с производителност 100 терафлопса (100 трилиона операции в секунда) в института «Келдиш».
От началото на 2018 година в компютъра има информация за 2438 обекти в геостационарна орбита (височина 36 хиляди км над Земята, тук се разполагат спътниците за връзка), 2925 обекта на високоелиптична орбита (главно се използват за спътници за връзка) и 361 обекта на средновисока орбита (около 20 хиляди км, на такава орбита се въртят спътниците от навигационните системи ГЛОНАСС и GPS).
По данни на НАСА, в околоземна орбита се намират около 19 хиляди изкуствени обекти, видими от Земята.
В каталога на руската Система за контрол над космическото пространство има 13 хиляди изкуствени обекти: 7 000 с размер над 20 сантиметра на ниска околоземна орбита (от 150 до 2 000 км) и 6000 с размер от 20 до 40 сантиметра — на височина (от 2000 до 50 000 км).
През 2016 година учените от научния институт към Роскосмос ЦНИИмаш стигнали до извода, че ако не се занимаят с разрешаването на проблемите около космическия боклук, то след 100-200 година развитието на космическата дейност може да спре — цялата околоземна орбита ще бъде претъпкана с отломки от космическа техника.
През февруари 2009 година за първи път бил фиксиран сблъсък между два космически апарата в орбита — съветския военен спътник «Космос-2251» и
американския телекомуникационнен апарат Iridium 33.
Те се разбили на почти 2 000 отломки.
Образувалият се боклук нееднократно е представлявал заплаха за Международната космическа станция.
Петя Паликрушева