Изминаха десет години от онази война. Тя получи в пресата името война 08.08.08.
А другото описание на войната бе следното: Грузия бе принудена да се съгласи с мира.
На снимката: Руски военен (сам) спира колона грузински войски
Грузинско-осетинскияj конфликт или петдневната война показа цялата изостаналост и критичното положение тогава на руската армия.
Само с цената не героизма на руските войници и офицери, на жителите и опълченците на Южна Осетия бе постигната победа в тази битка.
По-рано сме писали как грузинците бягаха и как хвърляха «подаръцитe» на своите задокеански спонсори, как цинично лъжеше тогавашнияj глава на страната-агресор Михаил Саакашвили за това, че няма да има война в деня на откриването на Олимпиадата.
Руски военни и трофеи.
Изминаха десет години. Въоръжените сили на Южна Осетия фактически влязоха в състава на руската армия..
А Грузия продължава да тресе региона.
Обещанията на американските президенти, че НАТО няма да се разширява на Изток отдавна са нарушени, а граничещата с Русия Грузия се напъва да влезе в агресивния блок, в който са съгласни да я приберат само, защото е съседка на «Червената заплаха».
На снимката: Руската войска се движи към Южна Осетия
Както заяви премиерът на Русия Дмитрий Медведев, който, бидейки президент в онези трагични дни, беше и върховен главнокомандващ:
…»Опитът на НАТО да инкорпорира бившата Съветска република Грузия може да провокира нов, ужасен конфликт и тези планове са абсолютно безотговорни, те са заплаха за света».
По-рано бившият Министър на отбраната на Русия (2001-2007) Сергей Иванов разкри някои подробности от онези дни.
Оказва се, че руския Генерален щаб по-рано е разработил план за действия в случай на преминаването на тлеещия конфликт в региона в гореща фаза, защото е имало информация за подготвяната ескалация.
Част от замисления план бе реализиран, например вземането под контрол на Русия на Рокския тунел.
Дмитрий Анатолиевич Медведев. 2008 година
Независимо от всички проблеми в управлението на войските, случаите на «дружески» огън и загубите, руската армия успя да отхвърли агресора и бе готова да стигне до Тбилиси, но войната бе спряна и бе сключено примирие с Грузия.
Разрушената техника по улиците на Цхинвал
В резултата на тези събития Грузия изгуби контрола си на непризнатите републики Абхазия и Южна Осетия (Русия ги призна), налице е укрепване на позициите на Русия в региона, в това число за сметка на засилване на военното присъствие.
Твърде странен е и фактът, че, според Устава на НАТО, приемането на нови членове с нерешени териториални конфликти в Алианса НЕ се допуска.
Не, НАТО не бива да се разширява.
Защото Русия има с какво да отговори на тези болни, зловещи и убийствени за човечеството амбиции!
Петя Паликрушева