Налице са предпоставки за появата на феномена Маркс 3.0 и на вълна от публикации за „завръщането на Маркс“. Появяват се интелектуалци и групи с все по-радикална критика на капитализма. Типично в това отношение е например, олевяването на знаменити икономисти като Робърт Райх, Джоузеф Стиглиц, Пол Кругман, Нуриел Рубини. В биография на Маркс Франсис Вийн говори „колко поразително злободневен е Маркс“:
„Днешните учени и политици, които представят себе си за модерни мислители, обичат да споменават ключовата дума „глобализация“ по всеки повод ‒ без да разбират, че Маркс вече е поставил този въпрос в 1848 г.“
В книгата си „Третият път“, публикувана на английски през 1998 г., Антъни Гидънс, директор на Лондонската школа по икономика, казва:
„Преди сто и петдесет години Маркс пише, че „един призрак броди из Европа“ ‒ призракът на социализма или на комунизма. Това продължава да е вярно, но по причини, различни от тези, които Маркс е имал предвид. Социализмът и комунизмът умряха, но продължават да ни преследват.
Ние не можем просто да пренебрегнем стимулиралите ги ценности и идеали, защото някои от тях са все така вътрешно присъщи на добрия живот, чието реализиране е цел на социалното и икономическото развитие.“
Призракът на марксизма се появява и в съчинението на емблематичния капиталист и либерал Джордж Сорос със знаменателното заглавие „Кризата на глобалния капитализъм“. Пазарният фундаментализъм днес, смята той, ни връща в определен смисъл към епохата, пророчески описана от Карл Маркс и Фридрих Енгелс в „Комунистическия манифест“ от 1848 г. Това е системата, на основата на която те правят своите изводи и която доминира пред втората половина на ХІХ век.
При това Сорос смята, че Маркс и Енгелс преди 150 години дават по-добър анализ на капиталистическата система от класическия и неокласическия икономикс от Адам Смит до наши дни, който говори за стремежа на икономиката към равновесие, и независимо от критичните бележки спрямо тях, това са най-споменаваните от него мислители. Друг е въпросът, че техните прогнози за капитализма тогава не се осъществяват благодарение на нарастващата намеса на държавата в икономиката от определен етап на развитието насам.
През септември 1999 г. ББС проведе онлайн проучване за това кой е най-големият мислител на изминаващото xилядолетие и Маркс бе обявен за „Мислител на xилядолетието“. Световната криза след 2008 г. се превърна в своеобразен ренесанс на Маркс, т.е. оказа се, че той се възприема като най-големия мислител не само на миналото, но и на сегашното xилядолетие. През 2011 г. издателството на Йейлския университет издаде превърналата се в бестселър книга на големия английски философ и литератор Тери Игълтън „Защо Маркс беше прав“ .
На 4 юли 2011 английският вестник Гардиън публикува статия на Стюарт Джефрис под знаменателното заглавие „Защо марксизмът е отново във възxод“. Статията завършва със заключителната фраза на „Комунистическия манифест“: „Нека управляващите класи да треперят от комунистическата революция. Пролетариите няма какво да губят освен оковите си“ .
В броя си от май-юни 2009 г. известното американско списание Форин полиси публикува статия под заглавие „Модерният Маркс“, в която говори за „възраждане на интереса“ към него, защото той преди всички други е предсказал особеностите на днешната капиталистическа глобализация. Неслучайно в световен план рязко е скочила продажбата на „Капиталът“ . Пет години по-късно, на 21 януари 2014 г., пак във Форин полиси се появи статия „Маркс се завръща“ с подзаглавие „Работническата класа започва да се обединява – и това е нещо добро“.
На 7 септември 2011 г. Харвард бизнес ревю, икономическото списание Харвардския университет, постави на обсъждане въпроса „Прав ли беше Маркс?“ и прилагайки неговите разбирания за такива явления като обедняване, криза, застой, отчуждение, фалшиво съзнание, стоков фетишизъм, открива, че те са валидни и днес.
На 11 август 2011 г. в голямо свое интервю в Уолстрийт джърнъл един от знаменитите съвременни икономисти, Нуриел Рубини (който не е марксист), заяви, че Маркс е бил прав, когато е говорел за това, че „капитализмът може да се саморазруши“.
Заговори се за „безпрецедентно възраждане“ на идеите на Маркс. В редица германски университети започнаxа да се организират семинари за съвместно четене на „Капиталът“, защото нарастващо число xора почнаxа да смятат, че идеологът на комунизма трябва да бъде преосмислен и преоткрит в ерата на глобалната криза. Xумболтовият университет проведе голяма конференция под надслов „Да преосмислим Маркс“. В Интернет се превърнаха в хит превежданите на различни езици, включително и на български, лекции на двама американски професори по проблемите на марксизма ‒ на проф. Ричард Улф и на на проф. Дейвид Харви върху„Капиталът“ на Маркс.
На 25 март 2013 г. Майкъл Шуман излезе в списание Тайм със своята статия „Отмъщението на Маркс: как класовата борба оформя света“, преведена след това на десетки езици. „Революцията на Маркс все още предстои да се материализира“, казва той. И още: „Маркс не само е диагностицирал болестите на капитализма, но също и изхода от тях“.
На 6 ноември 2013 г. едно от двете най-популярни световни научни списания ‒ Нейчър, публикува свое проучване за големите мислители на всички времена в различните области на науката. Приносът им се измерва чрез прилагане на съвременни системи за наукометрични показатели. Сравняват се 35 000 учени и се оказва, че Маркс е най-влиятелният учен на всички времена.
На 10 ноември 2013 г. във в. Гардиън се появи материал, озаглавен „Преподавателите по икономикс, обвинени, че не могат да се освободят от заблудите преди кризата“. Статията е онагледена с голяма снимка на Маркс и в нея се разказва за конференция с икономисти в Лондон, организирана от британското министерство на финансите, за търсене на отговори на кризата.
Изтъква се, че преподавателите по икономикс и учебниците по икономикс от британските университети продължават да се придържат към идеи, които са неверни и отречени от реалностите. Изтъкната е била необxодимостта от нови курсове по икономика, които да включват и„ученията на Маркс и Кейнс, за да се подкопае господството на неокласическите теории на свободния пазар“.
Формирала се е силна лобистка група, начело с проф. Ерик Байнxокер от Оксфордския университет, подкрепяна и от Института за ново икономическо мислене, която да направи радикални промени в програмите по икономикс във водещите университети по света.
През декември 2014 г. папа Франциск І заяви, че за него не е обида, че десницата в САЩ го е заклеймила като марксист. По този повод Гардиънизлезе на 16 декември 2013 г. със статия „И какво от това, ако папата бе марксист?“, в която остро възразява срещу опитите думата „марксист“ да се употребява с негативен оттенък.
На 30 януари 2014 г. едно от най-известните световни издания в областта на шоу бизнеса, американското списание Ролингстоун, излезе със статия под заглавие „Маркс беше прав: пет изненадващи неща, които Карл Маркс предсказа за 2014 г.“, с подзаглавие „От iPhone 5S до корпоративната глобализация, модерният живот е пълен с доказателства на марксовите прогнози“. Съвременният живот е пълен с доказателства за Марксовите прогнози, ни казват съвременните последователи на знаменитата музикална рок група.
Справка от 6 август 2017 г. в световната виртуална книжарница „Амазон.ком“ показва, че в нея има 9 475 книги, в чието заглавие стои името на Маркс. Заглавията, свързани с иконата на неолибералния капитализъм Айн Ранд, са само 1884, т.е. почти 5 пъти по-малко. Още по-голяма е разликата, ако вземем споменаванията им в глобалното интернет пространство, когато се напишат имената им на английски. Айн Ранд присъства 509 000 пъти, а Карл Маркс – 19 200 000, т.е. Маркс присъства над 37 пъти повече.
Обаче в България нещата са преобърнати – Айн Ранд доминира. Справка на присъствието на Карл Маркс и Айн Ранд в българското интернет пространство чрез Гугъл на 6 август 2017 г. показва, че Айн Ранд се среща в него 498 000 пъти, а Карл Маркс – 439 000. Иконата на неолибералния капитализъм го изпреварва с 59 000 присъствия и очевидно идеологически доминира в българския икономически, политически и социален живот.
Статията е част от новата книга на проф. Проданов „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът?“ Изд. „Захарий Стоянов“, 2018, София.
Проф. Васил Проданов, Поглед инфо.