Дългоочакваната среща Путин-Тръмп се състоя в Хелзинки на 16.07.2018 г. В очакване беше целият свят – приятели и противници на САЩ и Русия, – срещаха се ръководителите на двете държави, които притежаваха 90 % от всички средства за масово унищожаване на планетата и които можеха да унищожат всrчко живо на Земята, в това число и самите себе си. С други думи, от тях зависеше бъдещето на човешкия вид.
Пресконференцията веднага след завършване на срещата не каза нищо съществено. Тя беше изпълнена с общи думи и заявления, но въпреки това, по примирителния тон и чрез сглобяване на отделни фрази и факти от протичащия планетарен процес, може да се направят достатъчно обосновани предварителни изводи относно истинската стойност на срещата, обективната съставляваща на разговорите и евентуалните последици за света.
1. Главният и неоспорим положителeн извод от срещата е, че тя се състоя.
Това временно отмести очертаващото се пряко сблъскване между двете държави. Двамата ръководители не само се срещнаха, но и разговоряха, а не се караха помежду си (при ракетно-ядрено стълкновение между САЩ и Русия в двете страни ще бъдат убити в първите минути по 100 милиона души и това е без отчитане на последиците от радиационното замърсяване).
2. Срещата потвърди, че между САЩ и Русия няма идеологически (мирогледни) противоречия, които биха направили всяко договаряне проблемно (и двете страни са капиталистически държави).
3. Срещата показа, че нито САЩ, а още повече Русия, нямат поотделно възможности (ресурсни и нематериални) самостоятелно да ръководят и управляват новия Глобален свят, макар че и двете страни са привърженички на Глобалния проект.
САЩ трябва да се съсредоточат в себе си и отново да наберат достатъчно сила и възможности, отговарящи на изискванията на Глобалния проект.
На Русия също й е нужно време, за да погребе окончателно съветския проект и да премине към успешно строителство на „корпорация Русия”.
3. Даденото устно и уклончиво съгласие на Тръмп САЩ да признаят Русия за съуправител на бъдещия глобален свят от наднационални корпорации, внася съществено нов момент в световната политика и може да има изключително значение за всички народи по света.
Подобна договорка, приета по принципа на „невъзразяване,” слага началото на края на либералния хаос и подчертава, че либерализмът не е в състояние с либерални средства да овладее хаоса. Заедно с либерализма си отива и неговият “прочит” на „международното право”, доколкото все пак някога го е имало.
Но с отричането на либералния проект като неефикасен, се подкопава и любимият на Русия и руснаците многополярен проект, който по определение води към нов и по-дълбок хаос, базиран върху междудържавна и междуцивилизациона конкуренция (така нареченият „край на историята”). Изглежда напълно вероятно Путин да се е съгласил с Тръмп, че Русия ще забрави за многополярния свят.
По-важното обаче е, че заедно с многополярния свят Русия трябва да погребе и всякакви опити за търсене на алтернативен път за развитие на света, различен от налагания днес капиталистически път на ново, експлоататорско робство за мнозинството от човечеството. Такъв нов „имидж” нe прави Русия по-привлекателна за околните или за останалите държави.
4. Евентуалното превръщане на Русия от „враг на САЩ” в „конкурент на САЩ” (според израза на самия Тръмп) не променя главния проблем: сумарната държавна мощ на САЩ е над 10 пъти по-голяма от тази на Русия и такава сила не търпи никаква подялба на своята доминация. Трябва категорично да се каже, че държава с такава сила не прави никога разлика между „добро” и “зло”.
САЩ ще седнат на масата за преговори, когато се убедят, че дори такава сила не е в състояние да гарантира пълна и окончателна победа.
Всъщност, на това разчита и Русия, чиято главна тактическа цел е непрекъснатото увеличаване на военната мощ и внимателната подготовка за ситуационен съюз с Китай като създаване за в бъдеще на планетарен триумвират за глобално управление.
5. Русия беше и остава за САЩ и Запада неприемлива дивашка и варварска държава, която няма място в бъдещия Глобален свят (виж „По стопам Геббельса” – Владимир Малышев – „km.ru”, 22.07.2018 г.). Причината не е в нейните старовремски „ценности” или в нещо подобно, а в нейната огромност. Такава огромна суверенна държава не трябва да съществува в един свят от асоциация на наднационалните корпоративни компании (какво по-убедително доказателство от факта, че ЦРУ обяви открито война на ГРУ (виж декларацията на зам.-председателя на генералния американски прокурор Род Розенщайн от 13.07.2018 г. – „Завтра.ru” от 20.07.2018 г. Председателят на комитета по вътрешна сигурност на долната камара на Конгреса на САЩ Майкъл Маккоул сравни В. Путин с “диктатора Сталин” и заяви категорично, че “Русия е враг на САЩ”).
6. Фактът, че Тръмп е предприемач, а Путин – разузнавач, предопределя поведението на двамата на срещата. Путин има по-силна позиция, защото може да използва в диалога необорими конспиративни аргументи.
Американският автор Хал Търнър публикува шокиращи факти от действията на американската конспиративна структура „Държава в държавата”, наричана на български неправилно „Дълбоката държава”.
На срещата в Хелзинки Путин е предал на Тръмп 160 терабайта с руски разузнавателни данни, потвърждаващи ужасната дейност на много американски политически и административни дейци, по-специално разпалваща социален и културен хаос, безредици, демонстрации, изливащи помия в СМИ, създаващи фалшиви скандали и измислени новини.
Някои от данните показват как се финасират, въоръжават и снабдяват с транспортни средства и с радиосвързочна апаратура различните терористични групи в Сирия, Ирак, Европа и САЩ. Повечето прихванати съобщения са били кодирани, но в Русия са успели да ги декодират и като жест на добра воля оригиналните кодирани съобщения са предадени на Тръмп заедно с ключа за дешифровка.
Освен данните Путин предоставя на Тръмп вътрешната схема на глобалния елит и график на дейностите, с които се занимава всеки елемент от схемата. Равнището на престъпния заговор е толкова огромно и мащабно, че поразява с усилията си за проникване навсякъде по планетата. (Источник: Сайт ПРАВОСУДИЯ.НЕТ. Виж „cont.ws”,21.07.2018 г.).
Тайните конспиративни операции не са най-ефикасният начин за запазването на мира, но понякога помагат. Опасно е заблуждението, че този, който разполага с информация, недостъпна за други, е всесилен.
7. Че светът се движи в талвега на реализирането на програмата на Глобалния проект, може лесно да се докаже, ако си припомним основни стратегически цели на проекта:
Глобализацията е обективен природно-исторически процес на развитието на човешкото общество и произтича от самата същност на обществено-икономическото развитие.
Този процес се декретира от непосредствено свързания с теорията на оцеляване принцип за оцеляването на човечеството като вид.
По един или друг начин, глобализацията на човечеството ще продължи. Някои учени рисуват нейните перспективи така:
1. Създаване на единна световна религия – след 50-70 години.
2. Възникване на глобална свръхкултура – до 15-20 години.
3. Възникване на частни компании с признаци на суверенни държави — до 10-15 години.
4. Глобално управление на ресурсите – до 25 години.
5. Субконтинентална териториална глобализация – до 50 години.
6. Планетарен етнос – не по-рано от 250 години. (Александър Игнатов – Стратегия глобализацинонного лидерства. “Независимая газета”, 7.09.2000 г.).
Предвижданията са спорни като всички предвиждания, но за да бъдат те потвърдени или опровергани, трябва нов подход към перспективите и последиците от глобализацията и от тяхната връзка с реалната политика, с реалната съдба на милиарди хора.
Може да се смята за общоприето становището, че развитието на човечеството е достигнало равнище, на което стават актуални не само планетарните, но и космическите проблеми. С други думи, задачата на днешния ден е да се мисли с хоризонт от 100 години. Причината е проста – глобализацията поставя въпроса за съдбата на човечеството, за неговото оцеляване. Това не са високопарни думи. Има прекалено много факти, които за съжаление не могат да бъдат интерпретирани по никакъв друг начин.
Ако наредим едно да друго ставащите неща по света, като: планетарният хаос, превръщането на ЕС в съюз от махали, налагането на джендърния подход в обществото, явните усилия за обединяване на световните религии (джендърната “революция” в протестантската църква), геноцидният подход за съкращаване на планетарното население (пенсионните реформи), социалното разгромяване на здравеопазването (налагане на принципа „който иска да живее дълго, ще плаща”), изкуствените пандемии сред хора и животни (случаят с чумата по животните в България), ликвидирането на масовото образование чрез отъпяване на населението (телевизията – престъпна организация), новото прекрояване на държавните граници (Западните Балкани) и дори вакханалията в България по строежа на магистрали (виж материала на Иля Плеханов – „warandpeace.ru” – 22.06.2018 г.), ще установим как полека и методично Глобалният проект настъпва по планетата и в момента няма кой да го спре.
Какво да се прави?
Казал го е известният руски държавен деец Димитрий Олегович Рогозин: „Оптимистите учат английски език, песимистите учат китайски език, реалистите изучават устройството на автомат „Калашников”!
И нека казаното да бъде сторено!
Проф. Евгений Гиндев
Нова зора