Публикуваме само за сведение на читателите си почти религиозното преклонение на Огнян Минчев пред сенатора от САЩ Джон Маккейн, който вече не е между живите.
Редакцията НЕ се солидаризира с написаното от Огнян Минчев.
Ognyan Minchev
Този човек има огромна личностна мощ. Преживял над пет години пленничество и изтезания той не е разменен срещу високопоставени виетнамски пленници, въпреки, че баща му — адмирал Маккейн — е главнокомандващ американските сили във Виетнам. След освобождаването си Джон Маккейн благодари за това, че е съхранил неговата чест. Следва упорито възстановяване на здравето му след чудовищни изтезания в плен и завръщане в армията.
От началото на 80-те години Маккейн гради впечатляваща политическа кариера, чийто връх е кандидатурата му за президент на САЩ срещу демократичния кандидат Барак Обама през 2008 г.
Моята лична оценка на това съперничество е една от най-големите интелектуални грешки, които съм допускал в живота си.
Считах, че младият и харизматичен Обама ще бъде по-подходящ за да изведе Америка от тежката стагнация, в която я поставиха двата мандата на Буш младши — затъването в Ирак, изтеглянето на Америка от ролята на ‘benign hegemon’ на глобалния свят. Маккейн, когото винаги съм уважавал, изглеждаше по-скоро като представител на едно славно минало, отколкото на едно перспективно бъдеще. Грешка, голяма и непростима грешка!
Обама се оказа най-неубедителния и компромисен президент в историята на Америка през моя живот. Дори Джими Картър — често критикуван за слабост и мекушавост — бе много по-успешен в определени свои позиции и действия. Не мога да си припомня истински успешна идея или действие по време на двата мандата на Обама на международната сцена.
Днес с горчивина си давам сметка, че «старомодният» Маккейн щеше да бъде истински подарък за стабилизирането на международната система, за предотвратяване надигането на силите на авторитаризма и имперския реваншизъм в Евразия, Близкия изток и навсякъде по света.
За съжаление, Америка не прие този подарък и избра Обама. С всички известни от това последствия.
Днес сенаторът Маккейн се бори с тежка болест на преклонна възраст. Съобщено бе, че прекратява лечението си. Въпреки това, той ще се бори докрай — убеден съм в това. Маккейн е преживял поражения, но никога не се е признавал за победен.
Успех, Сенаторе!»