Богатството на най-големите капиталисти и изпреварва растежа на световния БВП. Проучване в САЩ показва, че 96% от печалбите на капитала отиват у онези с доходи над 1 милион годишно.
И колкото са по-богати, толкова по-бързо расте богатството, а в противоположната посока, на по-ниските доходи, тенденцията е обратната. През 2015 г. например увеличението на богатството на милиардерите в света е било 5,4%, което е около два пъти повече от растежа на световния БВП. Основната част от най-богатите са свързани с финансовия и банковия капитал.
9 от всеки 20 долара от новосъздадено богатство в САЩ отиват у 1% най-богати, което предполага гигантска експлоатация. Затова и 1% най-богати имат толкова, колкото 90% от долната част на подоходната стълбица. По време на кризата с жилищните кредити през 2008 г. около 10 милиона семейства загубиха своите домове, докато Федералният резерв похарчи 700 милиарда, за да спасява банките на богатите.
Благодарение главно на Китай, относителният дял на живеещите под равнището на бедност в света като цяло през последното десетилетие намалява, но процентът на бедните и бездомните в държавите от капиталистическия център, включително и перифериите им, като България, нараства. Така например, делът на бездомниците в Ню Йорк днес е на най-високите си нива от времето на голямата икономическа криза през 1929-1933 г. Само между 2010 г. и 2015 г. те са нараснали с 85% и през септември 2016 г. са били 61 931 човека.
Ако вземем Ню Йорк, градът, в който има най-много милиардери и милионери в света, заедно с Уолстрийт, от където се задават посоките на световната икономика от държавата хегемон през последните десетилетия, то доклад от 2017 г. показва, че от малко над 8 милиона жители, 1,7 милиона живеят в бедност. Изследването показва още, че 30% от децата в града са бедни и бедността става все по-концентрирана в определени региони. В около 20% от кварталите на Ню Йорк поне 30% от домакинствата живеят под федерално фиксираното равнище на бедност и нещата между 2010 и 2015 г. са се влошили. В САЩ като цяло 22% от децата живеят под равнището на бедност.
При това бедността има ярко изразени расови и етнически характеристики. По-високата бедност е свързана с по-високи равнища на престъпност и по-ниски показатели в училище, което е бариера за възходяща мобилност.
САЩ са лидер сред развитите държави по детска бедност. През 2007 г. 12 от всеки 100 деца са оцелявали с купони за храна. През 2017 г. вече 20 на всеки 100 деца са били в това състояние. През януари 2017 г. в САЩ е имало 138 000 бездомни деца.
Според друг доклад, на екип от Харвардския университет, броят на американските домакинства, които нямат достатъчно средства, за да се справят с разходите за жилище, е нараснал от 16 милиона през 2001 г. на 38 милиона през 2015 година. Една от основните причини за това е задържането на равнището на заплатите, докато разходите за жилища растат.
Компаниите все повече наемат хора на временен, а не на постоянен трудов договор. Нарастващ сегмент от американското общество е изправено пред засилваща се икономическа нестабилност, поради това че са хора, които са самонаети и нямат редовни доходи – това е около 36% от работната сила в момента, но делът ѝ ще нарасне на 43% през 2020 г.
Има връщане към ранния капитализъм в мащабите на експлоатацията
Можем да видим това не по описанията на Бангладеш или Гвинеа-Бисау, а в такава водеща страна от капиталистическия център като Великобритания. Според самия Анди Холдейн, главен икономист на Банк ъв Ингланд, състоянието на работниците, тяхната организираност, отношението между заплащане и заетост е такова, каквото е било във времената преди 1750 г., преди началото на индустриалната революция. Членството в профсъюзни организации в страната, в която възникват всъщност профсъюзите, е паднало от 38% от заетите през 1990 г. на 23% през 2016 г., а с това намаляват способностите за самоорганизация и защита на трудовите права. През март 2017 г. 59 100 семейства във Великобритания са се оказали бездомници.
Проучване на благотворителната организация Shelter, показва, че над един милион домакинства, живеещи в частни квартири, са изправени пред вероятността да станат бездомници до 2029 г. в резултат на увеличението на наемите, замразяването на социалните помощи и липсата на жилища, давани по социални показатели.
На 20 юни 2017 г. след изгарянето на огромната 24-етажна сграда „Гренфел Тауър“ в Западен Лондон, в която са живеели емигранти и бедни хора и 79 от тях загиват, в Гардиън се появи статия под заглавие „Повече от 170 години след Енгелс, Великобритания е страна, която убива своите бедни“. Има се предвид книгата на Енгелс от 1845 г. „Положението на работническата класа в Англия“. И се цитира фразата на Енгелс, че когато обществото постави стотици пролетарии в такава позиция, че те неизбежно умират рано и по неестествен начин, това също е убийство чрез насилие, подобно на това от нож или куршум. Такова убийство той наблюдава през 1845 г. Такова убийство на голямо количество хора открива в. Гардиън и през 2017 г. в резултат на политиката на строги икономии, на ограничаване на социалните разходи.
Капитализмът води до масови „социални убийства“ или, както влезе в научен оборот през последните десетилетия – чрез „структурно насилие“. Формално няма субективно намерение на хора да насилват и убиват, но реално днешният капитализъм масово убива чрез бедност, стрес, глад, бездомничество, пренебрежение към сигурността, липса на здравеопазване. Проучванията показват например, че безработицата в младежка възраст има в повечето случаи последствия за цял живот, води до трайно понижено самочувствие, занижени очаквания, свързани с по-ниско заплащане, последствия за психологическото здраве.
Германия е най-успешната страна в ЕС, с най-силна икономика, най-голям износ, но по данни за 2015 г. там 40% от работещото население с най-ниски доходи получава по-малко като реални доходи, отколкото в средата на 1990-те години. Количеството на бездомниците е било 335 000 човека, но непрекъснато расте и се очаква през 2018 г. да стане половин милион. По данни на Федералната статистическа служба равнището на бедност е 16,7%, или близо 13 милиона души. Това означава, че фактически всеки шести жител на Германия живее под чертата на бедността. Показателното е, че една шеста от населението е делът на живеещите под равнището на бедност и в Русия, т.е. двете страни не се различават по този показател.
Нарастващата бедност е характерна и за България с нейния периферен и компрадорски капитализъм. Експлоатацията и неравенството в страната ни са между най-високите в ЕС. Данъчната ни система в най-висока степен облагодетелства носителите на капитала, а не на труда, и в същото време имаме най-ниско заплащане в ЕС.
Бедността в страната нарасна 11 пъти в сравнение с времето на социализма и след влизането в ЕС продължава да се увеличава, и то не само сред безработните, но и сред тези, които работят, но получават доходи по-ниски от равнището на бедност. По данни на националната статистика през 2016 г. броят на българите, които живеят в бедност, е нараснал с 0,9%. Под равнището на бедност са 1,6 милиона, което е увеличение в сравнение с предходната година с 53 хиляди човека. Ако през 1988 г. под равнището на бедност са били 2% от населението, през 2013 г. те са 21%, през 2016 г. стават 22,9%. Броят на работещите бедни през 2013 г. е 7,2% от всички работещи, а през 2016 г. е вече 11,6% от тях. Така експлоатацията и бедността в отиващата все по-далеч в перифирията България скокообразно нарастват в условията на реставрация на капитализма в неговата неолиберална версия. По мащаби на бедност и експлоатация страната е водеща в ЕС.
Падащите доходи на голяма част от населението и концентрацията на печалбата на върха на социалната пирамида създават социални напрежения и несъгласия. Тези, които се чувстват губещи, стават много по-отворени към популистки обяснения и обещания от дясно и от ляво.
Статията е част от новата книга на проф. Проданов „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът?“ Изд. „Захарий Стоянов“, 2018, София.
Проф. Васил Проданов, Поглед инфо