Масовата нелегална миграция от Азия и Африка в ЕС стана истинско бедствие за Европа, а за някои украинци — метод за бързо забогатяване, пише украинското издание Страна.ua.
Журналистите откриха и разговаряха с няколко човека, които са участвали в прехвърлянето на нелегални мигранти.
И изясниха как работи този «механизъм».
Занятието е доста рисковано. За което вече писа на страницата си във Фейсбук упълномощената от Върховната рада по правата на човека Людмила Денисова.
Изданието вече писа за съдбата на украинците, попадали зад решетките в Европа в резултат на подобни престъпления.
«Веднага ми казаха — ако възникне опасност, то хвърляме мигрантите зад борда».
Сергей С. 46 години, моряк:
«Пътувам от 21 години. За съжаление, за това време не успях да направя кариера, да стана поне четвърти или трети капитан. Към 40-годишна възраст вече е трудно да те вземат на пътуване.
Конкуренцията е огромна, за обикновените моряци е много трудно да се вредят за пътуване.
Солидните компании вземат на работа само офицери, моряци не им трябват.
Известно време бях на брега, какво ли не опитах да работя, дори чистач в парка бях.
Семейство, деца, пари ми трябват. Един познат ми подсказа адрес на неголяма фирма в Одеса.
Там веднага казаха, че им трябват моряци на турски риболовен кораб. Заплатата беше 1000 долара на месец.
От фирмата казаха, че се полагат някакви бонуси, «ако работиш добре и изпълняваш заповедите на капитана, то ще получиш премия в еди какъв си размер, а заплатата отделно».
Веднага ми се стори странно, че за такива изисквания се полага надбавка към заплатата.
Пристигнах в Истанбул, качих се на кораба. Той се оказа боклук — кракът ми пропадна в пробитата палуба. Капитанът беше турчин, веднага заяви да си държим езика зад зъбите и всичко ще бъде «ок».
След първото излизане в морето всичко стана ясно — ловихме риба само, за да хвърляме прах в очите.
А през нощта взехме на борда в териториалните води на Турция 20 мъже и жени с деца, съдейки по всичко бяха араби — докараха ги до кораба с баркаси.
Всички пътници ги набутахме в трюма, хвърлихме им няколко бутилки вода, дадохме им спасителни жилетки. През нощта влязохме в гръцки води.
Там дойдоха няколко моторници, взеха пътниците.
Направихме шест такива рейса за три месеца.
През останалото време се правехме, че ловим риба или се разкарвахме тъпо из турската част на Кипър и около малки турски градове.
Капитанът стоеше на брега и се договаряше с тези, които организираха цялото това прехвърляне.
Моите колеги казваха, че за всеки прехвърлен в Гърция «пътник» капитанът получавал по няколко хиляди долара.
Аз за всеки рейс получавах премия от 300 долара, в резултат получих 1800 долара плюс заплатата.
Освен мен на кораба имаше още шестима украинци — трима моряци, механик и неговият помощник и помощник капитан.
Тези хора не за първи път работеха това.
Веднага ме предупредиха да не казвам у дома какво съм работил.
А ако ме хванат гърците с «пътници», ме посъветваха да казвам, че съм прост моряк и нищо не съм видял, че не знам нищо.
Когато взехме за първи път пътници, веднага ми казаха, че ако се появи опасност, всички пътници ги хвърляме извън борда.
За това им дадохме и спасителните жилетки.
Сега след края на договора отново съм на брега. Свързаха се с мен отново от онази компания и ми казаха, че отново мога да започна същата работа.
Разбирам, че мога да попадна в затвора в Гърция за тези неща, но по-вероятно отново да започна работа при тях.
Нямам изход — за друга работа не ме взема никой».
Петя Паликрушева