Из Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на България

Публикуваме част от Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на България.

Информацията е от сайта на Министерството на отбраната на България

«През отчетния период продължи изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните
способности на въоръжените сили на Република България 2020 (Програма 2020) и основаващия се
на нея План за развитие на въоръжените сили 2020 (План 2020). За да се отговори на нарастващите
изискванията към отбранителните способности на страната в променената стратегическа среда,
стартира преглед на изпълнението на Програма 2020 и преглед на План 2020.
Българските въоръжени сили са в състояние със затруднения и повишен риск да изпълняват
задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на
суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната
отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Отделни задачи по мисия
„Отбрана“ и мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ се изпълняват с ограничения.
Това се дължи на недостатъчния бюджет, отпускан за отбрана като процент от БВП, нарастващата
неокомплектованост с личен състав и лошото състояние на остарялото въоръжение и бойна техника.
Независимо че продължи работата по големите приоритетни проекти за модернизация на
българските въоръжени сили съгласно Програма 2020, нито един от тях не беше стартиран през
годината. Предвидените за целта средства от централния бюджет не бяха изцяло усвоени по
предназначение.
Република България все още остава далеч от изпълнението на поетия на срещата на върха на
НАТО в Уелс ангажимент да отделя 2% от БВП за отбрана. Министерството на отбраната
координира работата по разработването на Националния план за повишаване на разходите за
отбрана на 2 % от БВП до 2024 г., приет от Министерския съвет на 04.01.2018 г. Така
Република България изпълни поетия от всички съюзници ангажимент по време на специалната
среща на върха на НАТО на 25 май 2017 г. в Брюксел. Планът е предпоставка за преодоляване на
дефицита от критично необходими способности за изпълнението на конституционните задължения
на въоръжените сили, осигуряването на ефективен принос към НАТО и Общата политика за
сигурност и отбрана на ЕС и реализацията на ключовите решения от срещите на върха на Алианса
в Уелс (2014) и Варшава (2016).
Въпреки усилията за набиране на нов и задържане на подготвен личен състав, проблемът с
неокомплектоваността с военнослужещи в Министерството на отбраната, структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната и Българската армия (20%) продължи да се задълбочава. От
видовете въоръжени сили най-тежко засегнати остават Сухопътни войски, които имат най-голям
принос към операциите и мисиите на НАТО и ЕС, както и към операциите по охрана на границата.
Комплектуването на въоръжените сили с резервисти продължава да се осъществява с много
сериозни затруднения, като доброволният резерв остава попълнен едва на 17%. Отпуснатите
финансови средства по списъчния, а не по щатния личен състав силно ограничаваха възможността
за попълване на вакантните длъжности. Окомплектоване на декларираните формирования се
извършваше с условности, което предизвика компромиси при изпълнението на поети съюзни
ангажименти.
С активното участие на Министерството на отбраната беше актуализирана Стратегията за
национална сигурност като основополагащ стратегически документ за цялата система за
национална сигурност. Актуализирани бяха отбранителните й аспекти. Продължи прегледът на
националните доктринални документи в областта на отбраната, с цел поддържането им в
съответствие със средата на сигурност, законодателството, провежданите политики и съюзните
публикации. Промените в актуализираната Национална отбранителна стратегия (2016) дадоха отражение върху прегледа на Доктрината на въоръжените сили.
Съгласно промените в ЗОВСРБ, 68 бригада „Специални сили” беше изведена от състава на
Сухопътните войски и премина на пряко подчинение на Началника на отбраната.
Беше направен анализ и оценка и бяха обобщени постъпилите предложения от участниците
в процедурата за придобиване на нов тип боен самолет — Португалия с логистичен пакет САЩ,
Швеция и Италия. Служебното правителство взе решение да класира на първо място шведската
оферта за изтребителите «Грипен». По случая в 44-то Народно събрание беше създадена временна

парламентарна комисия за проучване изпълнението на процедурата по избора, която изготви и прие
доклад, одобрен и от Народното събрание на 05.10.2017 г.
Република България, като страна от Източния фланг на НАТО, продължи да допринася за
изпълнението на мерките от Плана за готовност за действие на Алианса, както и за изпълнението на
мерките за адаптирано предно присъствие на НАТО в Черноморския регион. Следвайки решенията
от срещата на върха във Варшава от 2016 г., където бе подчертана необходимостта от адаптирано
предно присъствие по югоизточния фланг, съюзниците одобриха мерки в сухопътната, морската и
въздушната област за Черно море. За изпълнението на една от мерките беше подготвен за
афилииране към многонационалната бригада в Румъния един български механизиран батальон,
който да участва в съвместната подготовка на бригадата от 2018 г. и бяха предприети действия за

изграждането на структура за изпълнението на регионална морска координираща функция на наша
територия.“
Динамиката на средата на сигурност в Черноморския регион наложиха прилагането на нови
подходи и способи от страните-членки на НАТО за използване на дежурните сили и средства за
осигуряване на въздушния суверенитет. За изпълнение на мерките по гарантиране на сигурността
на съюзниците и за усилване на охраната на въздушното пространство на страната, от 15.07 до
01.11.2017 г. беше изпълнена съвместна мисия със сили и средства на Република България и
Република Италия. Продължи и изпълнението на споразуменията за презгранични операции за
охраната на въздушното пространство с Румъния и с Гърция. Продължи работата по разработването
на двустранно споразумение за такива операции и с Турция.
В следствие на негативните промени в геостратегическа среда на сигурност в непосредствена
близост до нашата територия и нарушеният баланс на силите в Черно море, подготовката на
щабовете и формированията от въоръжените сили беше насочена приоритетно към отработване на
задачи по мисия „Отбрана“. По тази мисия акцентът беше поставен върху подготовката на
въоръжените сили по поддържане и усъвършенстване на съществуващите способности за водене на
операции. Съществено внимание беше отделено на подготовката на въоръжените сили, насочена
към запазване на придобити способности от участие в реални бойни операции.
В рамките на наличните финансови средства с предимство се осигуряваше оборудването,
подготовката и участието в съвместни многонационални учения и тренировки на декларираните
формирования за колективната отбрана на НАТО. В продължение на изпълнението на Мерките за
сигурност на Алианса на територията на Република България бяха проведени международни
учения. Акцентът беше поставен върху подготовката на най-мащабното учение на НАТО за
годината „Saber Guardian 17“.
Приет беше „Национален план за оказване на поддръжка от Република България като странадомакин
на сили на НАТО”, с цел създаване на оптимална организация за използване на национални
ресурси, координация и взаимодействие между държавните органи при оказване на поддръжка от
Република България като страна-домакин на сили на НАТО при провеждане на учения и операции
на територията на страната.
В изпълнение на мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност” формирования и
отделни военнослужещи участваха в осем мисии и операции зад граница. Общият брой
военнослужещи, предвидени за участие в планираните през годината ротации беше около 907,
включително и приносът към Силите за отговор на НАТО и ротата от междинният резерв за
операция на ЕС в Босна и Херцеговина „АЛТЕА“ и Силите за бърз военен отговор на ЕС. В
сравнение с 2016 г., когато общият брой на военнослужещите в мисиите и операциите зад граница
беше около 760, през 2017 г. има повишение от около 19%.
Република България продължи да участва в мисията на НАТО в Афганистан “Решителна
подкрепа”. Отчитайки важността на постигането на сигурност и стабилност в Афганистан, което
способства и за намаляване на миграционния натиск към Европа, както и повишените изисквания
по организацията на дейностите на терен, страната ни увеличи присъствието си в Афганистан с още
50 военнослужещи.

В изпълнение на мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ 99
формирования за овладяване и/или преодоляване на последиците от бедствия поддържаха
постоянна готовност за оказване на помощ на населението. Формированията участваха в 69
мероприятия по оказване на помощ на населението при тежки зимни условия, пожари, наводнения
и транспортиране на болни за нуждите на Министерството на здравеопазването, като бяха
изпълнени задачи общо с 1198 души личен състав и 184 бр. техника. Формированията за
неутрализиране на невзривени бойни припаси изпълниха задачи по унищожаване на бойни припаси,
открити на територията на страната, застрашаващи живота и здравето на гражданите. Изпълнени
бяха 106 мероприятия и бяха унищожени 842 бойни припаса от различни видове и 15 129 бр.
електродетонатори. Общо при изпълнение на задачи по оказване на помощ на населението при
бедствия до 31.12.2017 г. бяха изразходени над 250 000 лв., които следва да се възстановяват на
Министерството на отбраната.
Продължи участието на военнослужещи в операцията за подпомагане на структурите на
МВР1
в охраната на българо-турската граница и в операция по логистична поддръжка на МВР.
Средно месечното участие на личен състав и техника от въоръжените сили в операциите по българотурската
граница е около 240 военнослужещи и 70 единици техника.
Съгласно Закона за противодействие на тероризма беше проведена целенасочена подготовка
на военните формирования, определени за противодействие на тероризма и бяха развити
способности по предотвратяване на терористични актове, изолиране районите на осъществен такъв,
ограничаване и ликвидиране на щетите и неутрализиране на терористични групи.
Приоритет в дейността на командирите от всички степени беше подготовката на
формированията, определени за участие в мисии извън територията на страната, както и тези от
декларираните за НАТО и ЕС сили. В условия на недостиг на финансови средства продължи
изпълнението на Пакет „Цели за способности на НАТО 2013“ (ЦС 2013) и поетите от страната
ангажименти по 55 цели и за подготовката на 50 формирования към колективната отбрана.

Приет
беше и новият пакет ЦС 2017, съгласно който страната пое ангажимент по изпълнението на 59 ЦС
и подготовката на 46 формирования за участие в колективната отбрана. Новият пакет осигурява
приемственост с Пакет ЦС 2013, но с пренасочването на усилията от операции в отговор на кризи
към операции за колективна отбрана.
Министерството на отбраната взе участие в процесите, свързани с изпълнението на
приоритетите на Глобалната стратегия на ЕС за външна политика и сигурност. Министерството на
отбраната работи активно и по подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС през
първата половина на 2018.
Република България се присъедини към Постоянното структурирано сътрудничество на ЕС
в отбраната. Тази инициатива предоставя нови възможности за съвместно изграждане на
способности, но същевременно изисква и конкретни ангажименти и усилия. Република България
работи по три проекта – трансгранично придвижване и транспорт на войски и военни товари с
водеща нация Нидерландия, изграждане на мрежа от логистични хъбове на ЕС с водеща нация
Германия и надграждане на системата за морско наблюдение с водеща нация Гърция.
Съгласно План 2020 беше създаден „Център за управление и киберотбрана“ в състава на
Стационарната Комуникационно-информационна система (КИС), който ще изпълнява функции и
задачи на оперативно и техническо ниво за превенция, защита и реагиране на кибератаки срещу
КИС на въоръжените сили. Стартира и процедура по присъединяване на Република България към
Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности по киберотбрана на

2.1. Изменения в средата на сигурност
През 2017 г. задълбочаването на процесите на дестабилизация в регионите на конфликти с
геополитическа значимост, експанзионистичната политика на редица големи държави и
предприеманите от тях действия за повишаване на военния им потенциал създадоха сериозни
предизвикателства пред сигурността на Република България. Геостратегическият и военен баланс в
региона на Черно море остана нарушен вследствие на кризата в Украйна и незаконното анексиране
на Кримския полуостров. Кризисните процеси в Близкия изток, Африка и в някои страни от
Централна Азия, наред с влошаващите се икономическа и хуманитарна обстановка, оформиха зона
на нестабилност в регионален и глобален план.
Хибридните заплахи, в почти всички свои прояви, но особено международният тероризъм
и киберпрестъпността, оказваха съществено влияние върху средата на сигурност. Детайлните
оценки и анализи на средата на сигурност дават основание да се счита, че с възможното в
средносрочен план нарастване на интензивността и разширяване на съществуващи, както и
възникването на нови кризи и конфликти в близки до Република България държави и региони. В
тази връзка, нарастват изискванията за повишаване на способностите на страната ни, свързани със
системата за ранно предупреждение и оповестяване.
Терористичната заплаха за Европа от религиозно мотивирани групировки се увеличава
вследствие на благоприятната среда за разпространяване на идеите на радикалния ислям сред част
от мюсюлманските общности в Западна Европа и на Балканите, създадените в Близкия изток и
Северна Африка логистични бази и завръщащите се от конфликтните зони чуждестранни бойци,
които притежават реален боен опит.
Миграцията се превърна в задълбочаващ се проблем за демократичните общества и
икономиките на транзитните и приемащите държави. Ситуацията в Близкия изток, Централна Азия
и Африка генерираха рискове от повишаване на мигрантския натиск, който влияе негативно върху
сигурността на държавите в Европа, в т.ч. Република България. Рискът от преминаващи през
страната чуждестранни бойци, инфилтрирани в миграционните потоци, създава предпоставки за
формиране на терористични и логистични клетки на наша територия, както и за радикализиране на

групи и лица.
В областта на киберпрестъпността се наблюдаваше тенденция на постоянно
усъвършенстване на формите и методите за откриване на незащитени пространства и технологични
пропуски в Интернет с цел нарушаване на функционалността на персоналните, корпоративните и
правителствените комуникационно-информационни системи, включително тези с военно и
специално предназначение. Продължава активното използване на киберпространството за
пропагандиране на радикални идеи, привличане на поддръжници, манипулиране на общественото
мнение, отправяне на заплахи и разпространяване на дезинформация.
Местоположението и значението в геополитически аспект на Балканския полуостров,
разнопосочната външнополитическа ориентация на държавите от региона, политическата
несигурност и близостта до основните кризисни райони предопределят атрактивността му като
оперативно поле за работата на редица разузнавателни служби. Активността им представлява
траен риск за сигурността и на нашата страна.
Запазиха се някои от рисковете за дестабилизиране на обстановката в страни от Западните
Балкани, поради прояви на национализъм и наличието на междуетнически и религиозни
противоречия. Действията на външни сили, насочени към дестабилизиране на политическия
процес и на етническо и религиозно помирение, както и за разпространяване на радикални
идеологии и практики, представляваха потенциален рисков фактор за сигурността в региона.
Замразените конфликти в постсъветското пространство продължиха да бъдат източник на

напрежение. Незачитането на териториалната цялост на независими държави, провеждането на
информационни операции и масовото използване на хибридни стратегии подкопават доверието и
значително затрудняват връщането към диалога и намирането на трайни политически решения,
свързани със сигурността на европейския континент.

2.2. Развитие и функциониране на Министерството на отбраната като модерна институция на
демократична държава
Въвеждането на системи за управление и контрол на качеството в централната и местни
администрации в Р България е залегнало в Стратегията за развитие на държавната администрация
(2014 — 2020 г.) и Закона за администрацията. До края на 2020 г. се очаква около 350
административни структури в страната да въведат системи за управление и контрол на качеството
на администрациите си. В тази връзка през втората половина на 2017 г. в Министерството на
отбраната стана една от първите български институции, въвела подобна система чрез участието си
в проекта
2
„Въвеждане на Обща рамка за оценка“
3 на Института по публична администрация
Тази система предоставя рамка за самооценка, която концептуално е сходна с основните
модели за управление на качеството, и е специално разработена за целите на организациите от
публичния сектор. Целта е тя да се превърне в катализатор на цялостния процес за подобрения в
администрацията на Министерството на отбраната. В резултат от въвеждането й предстои да се
разработи план за подобрение на дейността на администрацията на ведомството.
През месец септември 2017 г. започна прилагането на Инструкцията за условията и реда за
организиране, поддържане и достъп до електронния регистър на военнослужещите и цивилните
служители „Автоматизирана система за управление на човешките ресурси”, която определя
условията и реда за организиране, поддържане и достъп до електронния регистър в съответствие с
направените изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България в края на 2016 г.
Автоматизираната система за управление на човешките ресурси осигурява процесите по
създаване, съхраняване, обмен, защита, контрол и поддържане в актуално състояние на единен
информационен ресурс за структурата, военнослужещите, цивилните служители и резерва на
въоръжените сили. В ход е въвеждането на подобни системи за дигитално управление в областта на
логистиката и финансите.

Създаването на Регистър на вакантните длъжности за цивилни служители по трудови
правоотношения осигури прозрачност по отношение на текущите вакантни длъжности за цивилни
служители в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната и Българската армия.
През 2017 г. продължи актуализирането на правно-нормативната база. В изпълнение на
Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г.
Правилникът за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България4
(ЗОВСРБ) беше изменен и допълнен с цел усъвършенстване на нормативната уредба,
регламентираща професионалния подбор и кариерното развитие на военнослужещите. Той е
разработен в съответствие със Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ5
, , промените в модела
за кариерно и кадрово развитие на военнослужещите и Плана за преодоляване на
неокоплектоваността във въоръжените сили. С промените в Правилника се подобриха
възможностите и реда за повишаване на образованието и квалификацията, свързани с кариерното
развитие на военнослужещите, процедурите за назначаване и повишаване в звание на офицерите;
преминаването на войниците/матросите в сержантския/старшинския състав, реда за провеждане на
военна подготовка; прецизира се правната уредба за присвояване на офицерско военно звание на
курсантите, завършили висши военни училища в чужбина, както и назначаването им на длъжност;
подобри се процеса за попълване на длъжностите в международни организации или в други
международни инициативи на и извън територията на страната.

Правилникът за прилагането на Закона за резерва на въоръжените сили на Република
България6 беше изменен и допълнен с цел привеждането му в съответствие със Закона за изменение
и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България7
. С промените в
Правилника се подобриха възможностите и реда за приемане на българските граждани в
доброволния резерв; усъвършенства се регламента за присвояване на военно звание при подписване
на договор за служба в доброволния резерв; разшириха се възможностите за повишаване в звание
на резервисти и запасни.
Изготвен и приет беше нов Правилник за прилагане на Закона за военната полиция8
, който
се преведе в съответствие със Закона за изменение и допълнение на Закона за военната полиция
(ЗИДЗВП)9
. В Държавен вестник бяха обнародвани наредба10 за реда за употреба на физическа сила
и помощни средства от органите на СВП. Приключи общественото обсъждане на Инструкцията за
взаимодействие между ДАНС и СВП и предстои подписването и обнародването й.
След приемането през месец октомври 2017 г. на „Национален план за противодействие на
тероризма“, в Министерство на отбраната беше изготвен и утвърден нов „План за действие на
министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
българската армия по противодействие на тероризма“. Създадена беше организация за
взаимодействие с партньорските служби за сигурност и с Националния контратерористичен център
(НКТЦ). С цел предприемане на превантивни мерки, информация за терористични заплахи се
обменя своевременно и се предоставя на ръководството на Министерството на отбраната и Щаба по
отбрана.
2.3. Политика на прозрачност и отчетност
2.3.1. Ефективно управление и премахване на условията за корупция
Важен фактор за осъществяване на политиката на повишена прозрачност, отчетност и
решителна борба с корупцията е своевременното отстраняване на пропуските и нарушенията,

констатирани при проверките на контролните органи и изпълнението на утвърдените предписания.
През 2017 г. Инспекторатът на Министерството на отбраната извърши анализ и оценка на
корупционния риск в териториалните отдели на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военнопочивно
дело“ София и Варна; Национална гвардейска част; Командване на Сухопътни войски;
военно формирование 24490 — Асеновград; териториални отдели „Регионална инфраструктура на
отбраната“ от състава на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, където рискът беше
оценен като „НИСЪК“.
В докладите за резултатите от проверките бяха предложени следните мерки за ограничаване
и превенция на риска: оптимизиране на организационно-щатната структура; оптимизиране на
дейностите по провеждане на процедури по отдаване на имоти и помещения под наем, засилване на
административния контрол върху съхранението на материалните средства, отстраняване на
пропуските и несъответствията в нормативната уредба.
В Служба „Военна полиция“ денонощна „гореща” телефонна линия приемаше сигнали за
корупция. Интернет сайтът на Службата също даваше възможност за предоставяне на информация
от граждани и своевременно реагиране на сигнали, както и за осигуряване на публичност при
разкрити случаи на корупция. Поддържаше се регистър и своевременно се подаваха декларациите
по чл. 12 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от лицата, заемащи
публични длъжности, и тези за наличие на частен интерес по реда на чл. 188а и чл. 285а от ЗОВСРБ от военнослужещите и цивилните служители.

Дирекция „Връзки с обществеността“ осигури пълна прозрачност и отчетност на решенията
на ръководството на Министерството на отбраната и дейността на Българската армия, като
предоставяше своевременна и пълна информация. Ежедневно се актуализираше и информацията в
раздел „Профил на купувача”, свързана с организирането и изпълнението на процедурите по
възлагане на обществени поръчки и сключените договори.
2.3.2. Информационна политика
През отчетния период усилията бяха насочени към повишаване осведомеността на
обществото относно: модернизация на въоръжените сили като част от Програмата за развитие на
отбранителните способности на въоръжените сили 2020; участието на въоръжените сили в мисии и
операции зад граница; в мисията по съвместно изпълнение на задачи по усилване на охраната на
въздушното пространство на страната ни от военновъздушните сили на Република България и
Италия, както и в съвместни, многонационални учения и тренировки („Trident Jaguar 2017“, „Noble
Jump 2017“, многонационалното учение “Saber Guardian 2017”); оказване на помощ на населението
при пожари и в усложнената зимна обстановка, транспортиране на пострадали, обезвреждане на
невзривени боеприпаси и др.; повишаване на престижа на военната професия; оказване на
съдействие и подкрепа на МВР и Главна дирекция „Гранична полиция“ за охраната на държавната
граница.
При осъществяването на комуникационни кампании над 1500 съобщения бяха публикувани
в рубриката „Новини“ на интернет страницата на МО, профила на Българската армия в социалната
мрежа „Facebook“ и в рубриката „Вътрешна информация“ в Автоматизираната информационна
система на Българската армия. Особено внимание се отделяше както на ежедневните отговори на
въпроси на граждани и медии, така и на писмените отговори на отправените журналистически
запитвания. Допълнително на ежеседмична основа бяха организирани средно по 4-5 интервюта и
изявления на ръководството на Министерството на отбраната и Българската армия пред различни
медии. Проведени бяха една пресконференция и три нарочни акредитации за организиране на „дни
за високопоставени гости и медии“, както и една видеоконферентна връзка с националните
контингенти, изпълняващи мисии зад граница

Прегледът на публикациите в централните и регионалните печатни и електронни медии за
2017 г. показва, че темата за Българската армия и политиката по отбрана всекидневно присъства в
медийното пространство. Анализът на характера на медийните публикации сочи, че материалите
имат предимно положителен (приблизително 60%) и информативен характер (Фигура 1).
Фигура 1
Ежедневното предоставяне на информация допринесе за обективното отразяване на
дейността на Българската армия в медиите и за запазване на общественото доверие в институцията.
Репутацията на Министерството на отбраната и Българската армия се поддържаше от медиите с
висок коефициент на заинтересованост в процеса на отразяване на събитията. Според проучване на
Института «Отворено общество», проведено в периода април-май 2017 г., Българската армия се
ползва с доверието на повече от 50% от населението и се нарежда на първите места сред държавните
институции, а според годишното национално представително проучване, проведено през декември
2017 г., основаващо се на данни от ежемесечния „Политически и икономически индекс на „Галъп
Интернешънъл Болкан“, авторитетът на Българската армия се е повишил до 51%.

Информацията на интернет-сайта на Централно военно окръжие спомагаше за
своевременното получаване на актуална информация от българските граждани относно
възможностите им за реализация във въоръжените сили на Република България, в т.ч. за набирането
на кандидати за военна служба и за курсанти, на кандидати за военна подготовка по чл. 57 и чл. 59
от ЗОВСРБ, както и популяризиране на военната професия.
2.3.3. Контролна и одитна дейност
В контекста на изпълнението на правителствената програма, Инспекторатът на
Министерството на отбраната извърши анализ и оценка на корупционния риск съгласно специална
методика11
.
Инспекторатът извърши над 130 проверки, от които четири комплексни, девет тематични
(три планови и шест извънпланови), една контролна и около 120 проверки по сигнали, заявления и
жалби от граждани и юридически лица. В резултат на контролната дейност бяха изготвени около 90
доклада до министъра на отбраната, като за отстраняване на констатираните слабости бяха
направени над 260 предложения.
В резултат на извършените проверки бяха направени следните основни изводи:
1. Проверените структури и формирования са в състояние да изпълняват възложените им
мисии, функции и задачи.
2. Поддържането на изградените способности е силно затруднено и се характеризира с
постоянно препланиране по приоритети на предоставените ресурси за възстановяване на
изправността на остарялото въоръжение и техника. Задълбочава се проблемът със забавянето на
процеса на утилизацията на излишните боеприпаси, като същевременно продължава съхранението
на закупени от фирми, но неизтеглени боеприпаси и елементи за тях, както и на специални горива
с изтекъл срок на съхранение.
3. Налице са пропуски в Програмата за осигуряване на военнослужещите с нов образец
камуфлажни облекла за периода 2016-2018 г., както и забавяне на графика за нейното изпълнение,

което създава предпоставка за невъзможност за подмяна на закупените облекла за следващите две
години.
През 2017 г. системата за защита на класифицираната информация функционираше
устойчиво и допринасяше за ограничаване на възможностите за допускане на нерегламентиран
достъп. Бяха извършени шест планови проверки по сигурността на информацията във военни
формирования на Българската армия и структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Беше осъществен контрол и помощ на юридически лица, изпълнители по договори. В тази връзка
не бяха констатирани случаи на нерегламентиран достъп до класифицирана информация.
В съответствие с Политиката на НАТО и Плана за инспекциите на Службата на НАТО по
сигурността (NATO Office of Security — NOS) беше извършена инспекция по спазване на
изискванията за защита на класифицираната информация на НАТО в страните-членки на Алианса.
Нямаше констатирани нарушения на изискванията за защита на класифицираната информация на
НАТО.
Извършени бяха и проверки по информации, получавани от източници и по сигнали,
подавани на „горещия телефон”. За всички случаи, за които са събрани доказателства за извършена
престъпна дейност, материалите от проверките бяха предадени на Военноокръжните прокуратури
за отношение.
Дирекция „Вътрешен одит” извърши над 50 одитни ангажименти, около 50% от които за
даване на увереност, около 50% от които за консултиране.

В резултат на извършените проверки по отношение на проведени обществени поръчки и
сключените договори; изпълнение на бизнес програмите и анализ на финансовото и икономическо
състояние на търговските дружества с принципал министъра на отбраната; законосъобразността на
извършените дейности по управление и контрол на бюджетните и други предоставени финансови
средства от видовете въоръжени сили, второстепенни разпоредители с бюджет и разпоредители с
бюджет от по ниска степен; ефективността на управленските решения, свързани с планирането,
управлението, отчитането и контрола им; ефективността на извършените дейности по управление
на недвижими имоти на Министерството на отбраната и разпореждане с тях, бяха дадени общо над
100 препоръки. С тях бяха подобрени контролните механизми по ключови процеси в
административните структури от състава на МО, търговските дружества с принципал министъра на
отбраната, както и на отделни процеси в командванията на въоръжените сили и разпоредители с
бюджет от по-ниска степен към тях.
2.4. Ресурсна среда.
На основание на Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. и
Постановление на Министерски съвет № 374/22.12.2016 г. за изпълнението на държавния бюджет
за 2017 г. беше утвърден бюджет на Министерството на отбраната в размер на 1 080 267 хил. лв.,
или 1,08% спрямо прогнозния БВП на страната от 99 624 000 хил. лв. Разходите по Закона за
държавния бюджет на Министерство на отбраната, включващи и трансферите от бюджета за
държавните висши военни училища в размер на 25 736 хил. лв., достигат 1 106 003 хил. лв., или
1,11% от прогнозния БВП.
През 2017 г. на Министерството на отбраната бяха отпуснати средства за допълнителни
разходи в размер на 139 948,6 хил. лв. По-значимите от тях са: допълнителни средства за
Военномедицинска академия за извършени дейности по договор с Националната
здравноосигурителна каса – 61 071,6 хил. лв.; допълнителни средства за Военномедицинска
академия – цесия, съгласно ПМС 255/17.11.2017 г. от 20 000 хил. лв.; за удължаване ресурса на
самолети МиГ-29 съгласно ПМС 21/26.01.2017 г. – 9 630 хил. лв.; за инфраструктурни обекти, съгласно ПМС 331/22.12.2017 г. – 23 000 хил. лв.; за интегрирана логистична поддръжка, ремонти
и възстановяване на летателни апарати и комуникационно, информационно и навигационно
осигуряване, съгласно ПМС 297/14.12.2017 г. – 19 970 хил. лв. и др. Тези допълнителни средства са
насочени към поддържане на съществуващите способности на ВС и не водят до придобиване на
нови необходими способности и следователно до преодоляване на натрупания дефицит от
способности.
През 2017 г. Общият размер на разходите по основни програми на МО през 2017 г.,
включително и с извършените разходи в Държавните висши военни училища (ДВВУ), възлиза на 1
254 722 426 лв., което представлява 96,85 % от планираните средства по утвърдената бюджетна
рамка. Допълнително по Програма на НАТО за инвестиции в областта на сигурността NSIP, други бюджети и сметки за средства от ЕС са изразходвани 9 471 535 лв., в резултат на което разходите за
отбрана са в размер на 1 264 193 961 лв. Разходите за отбрана представляват 1,27% спрямо БВП за
2017 г.
Финансовите средства, изразходвани в МО по направления на разходите през 2017 г. са както
следва:
• за персонал — 851 597 373 лв. (67,36 % от общите разходи в МО);
• за текуща издръжка (в това число подготовка) — 272 909 108 лв. (21,59 % от общите
разходи в МО).Разходите за подготовка са – 19 227 062 лв. (1,52 % от общите разходи в МО);
• за капиталови разходи — 139 687 480 лв. (11,05 % от общите разходи в МО).
Запазва се дисбалансът в направленията на разходите, посочени в Програма 2020, което се
отразява негативно на изграждането, поддържането и развитието на отбранителните способности
на българските въоръжени сили.
Изразходваните средства, свързани с международната дейност и издръжка на задграничните
представителства, са в размер на 12 258 715,64 лв. Осъществените от Министерството на отбраната
разходи по участието на въоръжените сили в многонационални формирования, коалиционни
операции, операции на НАТО, ЕС и ООН са в размер на 13 795 271 лв. За съвместна подготовка и
международни учения са изразходвани 1 998 238 лв. За ресурсно осигуряване на ангажиментите на
Република България към НАТО и ЕС, участие в многонационални инициативи и програми за
придобиване на колективни отбранителни способности, са изразходвани 15 546 000,40 лв.
Планираните финансови средства за 2017 г. за изпълнение на ЦС 2013 и изграждането на
декларираните военни формирования за НАТО и ОПСО на ЕС, в актуализираните меморандуми на
основните програми и програми са в размер на 27 236 604 лв., а изразходваните финансови средства
са в размер на 103 745 321 лв., в това число и членски внос за програми на НАТО – Програмата на
НАТО за придобиване на способности за стратегически въздушен транспорт ( SAC — C17) и
Програмата на НАТО за съюзно земно наблюдение (AGS).

Въпреки, че на Фигура 4 се наблюдава известно увеличение на тези разходи в абсолютна
стойност за периода 2014-2017 г., то не съответства на ръста в растежа на абсолютната стойност на
БВП. С други думи, макроикономическите показатели показват стабилен растеж на икономиката и
БВП с около 3% на година, но разходите за отбрана изостават значително. На практика това доказва,
че държавната функция „отбрана” продължава да не е адекватно финансирана, въпреки сериозното
влошаване на средата на сигурност и рисковете и заплахите, пред които е изправена страната ни. За
съжаление през изминалата година основните инвестиционни проекти за модернизация на
въоръжените сили не успяха да стартират. Ако това се бе случило, тогава разходите за отбрана за
2017 г., с предвидените в Централния бюджет средства за инвестиционни проекти на въоръжените
сили, щяха да нараснат със 402 млн. лв. (до 1,69% от БВП).
Видно е, че макар и с флуктуации, балансът в направленията на разходите все още остава
далеч от целевите нива, посочени в Програма 2020 (60:20:20). За 2017 г. се забелязва намаление при
разходите за текуща издръжка, като разходите за персонал бележат ръст от около 3%. Независимо
от почти двойното нарастване на капиталовите разходи през 2016 г. спрямо 2015 г., следва да се
отчита, че изискването към всички страни в НАТО е 20% от общите разходи за отбрана към 2024 г.
да се използват за придобиване на нови системи въоръжение и техника . Съгласно Закона за
публичните финанси , като „капиталови разходи“ се отчитат и разходите за основен ремонт на
въоръжение, техника и инфраструктурни обекти. В този смисъл, нивата на капиталовите разходи за

2017 г. от 10,9%, което е намаление с около 1% спрямо 2016 г., позволи единствено усилията да
бъдат насочени към поддържане на съществуващите стари, но не и до придобиване на нови
способности.
Изводът, който се налага е, че продължаващият дисбаланс има негативно отражение върху
усилията на Министерството на отбраната, насочени към изграждането, поддържането и развитието
на отбранителните способности и в най-голяма степен – на превъоръжаването и модернизацията на
въоръжените сили.
След 2014 г. разходите за отбрана, като процент от БВП на страната, намаляха с 0,05 % и това
положение се запазва и през 2017 г., въпреки поетия ангажимент на Срещата на върха на НАТО в
Уелс през 2014 г. (потвърден на Срещата във Варшава през 2016 г. и на Специалната среща в
Брюксел през 2017 г.) за увеличаване разходите за отбрана на съюзниците до 2% от БВП до 2014 г.
България е решена да увеличи за разходите за отбрана до 2% от БВП до 2024 г. и в тази връзка
МО разработи „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Р
България до 2024 г.“, приет с РМС 3 /04.01.2018 г.
В абсолютна стойност, за периода 2014-2017 г., разходите за отбрана са се увеличили общо
със 162 630 419 лв. Това нарастване обаче е крайно недостатъчно за реализиране на ключови
политики на Министерството на отбраната, като преодоляването на неокомплектоваността от личен
състав, превъоръжаване и модернизация на въоръжените сили, изпълнение на приетите Цели на
способностите на НАТО, активно участие в мисии и операции.
Заложеното изискване за достигане на направленията на разходите в съотношение 60:20:20
е базирано на добрите практики при съюзниците и се очаква да бъде постигнато постепенно до
2024г. съгласно „Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Р
България до 2024 г.“
Във връзка с това, Министерството на отбраната разработи Национален план за повишаване
на разходите за отбрана на 2 % от БВП на Република България до 2024 г. Основната цел на
документа е да представи мотивите и да посочи подходите за реализиране на нарастването на
разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г. и да зададе основните направления за инвестиране на
увеличените средства. Стартирайки от 2017 г., всички съюзници ще отчитат разходите си за отбрана, степента на реализацията на приетите Цели за способности на НАТО и участието си в
текущите операции и мисии в контекста на ангажимента за инвестиции в отбраната.
През изтеклата година, ограниченията в бюджета на МО не позволиха на видовете
Въоръжени сили да достигнат стандартите на НАТО за подготовка. Несъответствието между
необходимите и разполагаемите финансови средства доведоха за поредна година до препланиране
придобиването на способности и до компромиси в качеството на окомплектоване на декларираните
формирования, изпълнението на поетите съюзни ангажименти и увеличаване на дефицита от
необходимите отбранителни способности.
Анализирайки разполагаемите ресурси в бюджета на МО, следва изводът, че наличното
финансиране не осигурява пълноценно изпълнението на мисиите на въоръжените сили. За поредна
финансова година не бяха изцяло осигурени необходимите финансови средства за горива и отново
се разчиташе на икономии в бюджета. Средствата за издръжка не бяха достатъчни да осигурят в
пълен обем поддръжката и ремонта на инфраструктурата, въоръжението, автомобилната и
специална техника, оборудването, машините и съоръженията. Поддържането на изградените
способности беше силно затруднено и се характеризираше с постоянно препланиране на
предоставените ресурси по приоритети.
Бюджетът на Министерството на отбраната за 2017 г. не осигури в пълен обем следните
ключови направления и дейности за въоръжените сили:
 Попълване на вакантните длъжности, тъй като предоставените средства за личен състав
бяха планирани и осигуриха само списъчния състав;

Достигане на стандартите на НАТО за подготовка;
 Поддръжката и ремонта на инфраструктурата, въоръжението, автомобилната и специална
техника, оборудването, машините и съоръженията;
 Капиталови разходи.

2.4.1. Изпълнение на бюджетните програми по политики
Програмният бюджет на Министерството на отбраната се разпределя и изпълнява по две
секторни политики — „Отбранителни способности” и „Съюзна и международна сигурност” и 10
основни отбранителни програми, които подкрепят изпълнението на политиките.
2.4.1.1. Политика “Отбранителни способности”
Основната цел на политика „Отбранителни способности” е изграждането на оперативно
съвместими въоръжени сили, способни да изпълнят целия обем от задачи, с единна система за
командване в мирно време и при кризи, със съответстваща организация, численост, въоръжение,
техника и подготовка. Изразходваните средства по политика „Отбранителни способности” са в
размер на 1 191 888 115 лв., включително разходите на държавните военни училища, което
представлява 94,28% спрямо общите разходи на Министерството на отбраната. Те са разпределени
по поддържащите политиката основни програми 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8 и 9, както е показано в Таблица 1:

ОСНОВНА ПРОГРАМА Изразходвани (лв.) % от общите
разходи на МО
1. Подготовка и използване на ВС 840 455 718 лева —  66,48%
2. Управление на човешките ресурси и резерв 13 876 820 лева —  1,10%
3. Военна полиция 26 257 841 2,08%
5. Медицинско осигуряване 165 055 053 13,06%
6. Военно-патриотично възпитание и военнопочивно
дело 27 692 394 2,19%
7. Изследвания и технологии 7 437 355 0,59%
8. Военно образование 39 758 272 3,14%
9. Административно осигуряване, управление на
риска и инфраструктура 71 354 661 5,64%

2.4.1.2. Политика “Съюзна и международна сигурност”
Основната цел на тази политика е участие във формиране на политиките на НАТО и ЕС по
сигурността и отбраната и адекватен принос към тяхното реализиране. Изразходваните по политика
„Съюзна и международна сигурност” средства в размер на 72 305 846 лв., или 5,72% от разходите
на Министерството на отбраната, разпределени по поддържащите политиката основни програми 4
и 10, са показани в Таблица 2:
Таблица 2
ОСНОВНА ПРОГРАМА Изразходвани (лв.) % от общите
разходи на МО
4. Членство в НАТО и ЕС и международно
сътрудничество 27 822 488 лева —  2,20%
10. Военна информация 44 483 359 лева —  3,52%

…Информацията е от сайта на Министерството на отбраната на България