Превод:
Четири десетилетия след като САЩ изтласкаха СССР от Близкия Изток и започнаха да играят ключова роля в региона, Русия извоюва своите изгубени позиции.
Процесът на частичното излизане на Америка от региона, започнал при Обама, получи по-нататъшно развитие при Донал Тръмп.
Ако продължава така, Русия скоро ще изтика САЩ.
Растящото влияние на Русия е очевидно по целия регион от Мароко до Иран.
Този удивителен поврат на събитията, вписващ се в общата стратегия на Путин за възстановяване позициите на Русия като велика държава, се оказа резултат от ловка дипломация в съчетание с желанието да се продават оръжие и атомни реактори на всеки, който поиска.
Докато международното внимание бе съсредоточено върху ядрената програма на Иран, Русия започна да играе все по-важна роля в две други тенденции, забелязани в региона: мащабната надпревара в традиционното въоръжаване (в периода от 2000 до 2014 година само в страните на Персийския залив е било вкарано оръжие на стойност 1.3 трилиона долара), а втората тенденция е силната заинтересованост от закупуването на атомни реактори.
Всички програми по закупуването на реактори отразяват обоснованата потребност от енергия, но «мирните» атомни програми в Близкия Изток имат пагубната тенденция да се превръщат във военни.
Съюзниците на САЩ в региона престанаха да поверяват съдбата си на Америка.
Заради уникалния характер на Тръмп те започнаха постоянно да се съмняват в надеждността на Америка.
В момента съюзниците на Америка се презастраховат.
Гневът на Египет заради недостатъчната, според него, подкрепа на Америка за режима на Мубарак, и последващите санкции на САЩ върху продажбата на оръжие доведоха до значително подобряване на отношенията му с Русия.
Споразумението за закупуването на четири руски атомни реактори беше сключено през 2017 година.
Бяха възстановени военните връзки, в това число бяха купени няколко десетки съвременни изтребители, бойни вертолети, ракетните комплекси С-300, а също бяха планирани нови съвместни военни учения.
Египет беше крайъгълният камък на американската политика в региона от времето, когато той се избави от СССР в началото на 1970-те години.
Благодарение на това той стана основа за трите взаимоподдържщите се стълбове на политиката на САЩ в Близкия Изток: установяването на умерен проамерикански арабски лагер, в центъра на който са Египет и Саудитска Арабия; решаването на регионалните междуособици, например в Ирак, Иран и Либия с подкрепата на умерен арабски режим; лансиране на арабско-израелския мир — отново с подкрепата на умерен арабски режим.
Сближаването на Египет с Русия е сериозен удар по позициите на Америка.
В рамките на няколко десетилетия отношенията между САЩ и Саудитска Арабия се изграждаха на базата на неписаното правило: безопасност срещу доставка на нефт.
През 1991 година САЩ дори участваха във война, защитавайки Саудитска Арабия.
Днес, обаче, саудитците, са непредсказуеми.
През 2017 година крал Салман бин Абдулазиз Ал Сауд извърши първата историческа визита на саудитски монарх в Русия.
Беше подписано споразумение за закупуването на най-съвременния С-400 и противотанкови ракети.
Беше подписано дори споразумение за атомно сътрудничество, Русия се надява да обезпечи минимум два от планираните със Саудитска Арабия 16 реактора.
Русия и Саудитска Араби, чийто общ добив на нефт съставлява около 20 % от нефтеното производство в целия свят, координираха политиката си, насочена към увеличаване на глобалните цени на нефта.
Руското скромно военно нахлуване в Сирия, в което участваха само два ескадрона изтребители, бе удивително успешно, в резултат режимът на Асад бе спасен, а това практически не струваше нищо на Русия.
Прогнозата на Обама, че Сирия ще се превърне в руския Виетнам, се оказа неоснователна.
Русия стана основният играч в днешна Сирия, обезпечавайки си там дългосрочно присъствие чрез ангажимента Сирия да й предостави свои военно-въздушни и военно-морски бази, в които Русия да проектира своето регионално влияние още 49 години.
Малкозначима сама по себе си и за САЩ страна, Сирия съсредоточи в себе си ключови регионални проблеми, в това число конфронтацията между сунити и шиити, противопоставянето с ИДИЛ, експанзионизма на Иран и вероятния конфликт между Иран и Израел.
Позицията на Русия в Сирия й обезпечава влияние по всички тези въпроси.
Излизането на САЩ от ядреното споразумение с Иран подтикна отдавнашния съюзник на Русия, Техеран, още по-близо към нея.
Иран разчита на помощта на Русия в борбата с режима на американските санкции и противопоставянето с всякакъв вид военни действия срещу него.
Русия вече достави на Иран комплексите С-300, започнаха преговори за закупуване на изтребители, танкове и артилерия.
Русия обезпечи на Иран неговия единствен атомен реактор и може да му продаде още няколко.
Турция, която в продължение на много десетки години заемаше враждебна позиция спрямо Русия и е съюзник в НАТО, установи връзки с Москва и, според някои данни, е готова да закупи С-400, независимо от протестите на своите съюзници от НАТО.
Мароко, Бахрейн и Катар също имат интерес от С-400.
Русия подписа мащабно споразумение за продажбата на въоръжение с Обединените Арабски Емирства и разглежда възможността да получи достъп до военно-морските бази в Либия.
С Тунис Русия подписа споразумение за сътрудничество в областта на използването на атомната енергия за мирни цели.
Превод и редакция: Петя Паликрушева
Източник: https://nationalinterest.org/feature/middle-east-russians-aren’t-coming-they-are-back-28672