Автор: Майкъл Томски
Ако те не знаят къде е причината за растящата привлекателност на социализма, нека погледнат в огледалото.
В последно време се вълнувам за душевното състояние и умонастроенията на американските капиталисти.
Тези излизащи от всички ъгълчета социалисти вероятно супер много ги тревожат.
Затова днес имам намерение да дам на капиталистическата класа няколко приятелски съвети за социалистите.
Искате социалистите да бъдат по-малко? Това е лесно. Прекратете да ги увеличавате.
В историята отвреме-навреме причината и следствието буквално ни избождат очите.
Тази обстановка, в която при царизма живееха руснаците, даде тласък за развитието на болшевизма.
Натрапените от Версайския договор условия съдействаха за идването на власт на Хитлер.
Провалите на кейнсианството през 1970-те години положиха пътя на икономиката на стимулирането.
Както отбелязах неотдавна на страниците на The Daily Beast, този тип капитализъм, който се практикува в нашата страна в последните няколко десетилетия, направи социализма значително по-привлекателен, особено в очите на младежите.
Попитайте самите себе си.
Ако вие сте на 28 години, като кандидата за конгреса от Ню Йорк Александрия Окасио-Кортес, която се нарича демократичен социалист, какво сте видели за целия си съзнателен живот?
Видели сте, как САЩ от страна, която вашите баби и дядовци, ако сте на 28 години, са наричали място, в което животът от поколение на поколение става все по-добър, се превръща в нещо друго — в страна, в която милиони хора, включително самите вие, се гмурнати във все по-лош и по-лош живот.
Видяхте как богатите богатеят, вероятно сте забелязали как реагира на това държавата.
Тя главно намалява техните данъци.
Били сте свидетели на финансовия крах през 2008 година, за което причина бяха крупните банки.
Капиталистите вероятно ще поискат да разберат, как всичко това изглежда в очите на младия човек от работническо семейство, добре запознато с хора, загубили работата и дори домовете си, докато в същото време авторите на същото това блато банкери скочиха от горящия самолет със златни парашути по подобие на главата на ипотечната компания «Кантривайд Файненшл» (Countrywide Financial) Анджело Мозило (Angelo Mozilo), чиято компенсация «Ню-Йорк Таймс» оцени на 88 милиона долара.
Видяхте как корпорациите получават печалби, изкупуват своите акции, но не влагат средства в своите работници така, както това беше по-рано, когато те имаха работни места в Централна Америка и в Бангладеш.
Ако сте чели много, то ви е известно, че изкупуването на собствените си акции е разрешено от постановлението на Комисията за ценни книжа № 10b-18, което бе прието още при Рейгън…
Мога да продължа с още поне 20 примера, а може би и със 100, ако трябва да съм честен.
Но идеята ви е ясна.
Когато нашата икономика непрестанно растеше и растеше, ние имахме правителство и капиталистическа класа, които влагаха средства в нашия народ и в неговото бъдеще.
Те харчеха капитали за автомагистрали между щатите, за обществени колежи, за научни изследвания, за щедри федерални грантове за развитие на транспорта и регионите.
Достатъчно любопитно е това, че за цялото това време социализмът не изглеждаше много привлекателен.
През 1910-1920 г., когато профсъюзите водеха напрегната борба, когато още я нямаше държавата на всеобщото благоденствие, в палата на представителите работеха група членове от Социалистическата партия — Виктор Бергер (Victor Berger) от Усконсин и
Мейер Лондон (Meyer London) от Ню-Йорк.
В страната имаше стотици социалисти — кметове, законодатели на щати и местни чиновници.
Но в периода на «славните 30 години», както се изразяват французите (от 1945 до 1975 год.), когато в западните икономики всичко работеше без проблем, привлекателността на социализма в Америка започна да намалява.
През 1910-е и 1920-те години кандидатите за президенти от Социалистическата партия получиха стотици хиляди и дори повече гласове.
През 1956 година от тази партия е Дарлингтън Хупс (Darlington Hoopes), който събра само 2 044 гласа (другите малки леви партии се представиха значително по-добре).
В този период и в началото на рейгъновата епоха американските леви играеха конструктивна роля, подкрепяйки борбата за граждански права, против войната във Виетнам и правейки всичко възможно в рамките на борбата с новото натрупване на богатство.
Но дойде студената война, левите бяха малко, а степента на тяхното влияние се оказа незначителна.
Да се върнем към нашите 28-годишни.
Те са родени през 1990-те.
Те може би помнят, че в края на 90-те техните родители имаха добро самочувствие: средните доходи на населението при Бил Клинтън нараснаха повече, отколкото при другите президенти, повече от тези, които бяха налице дори при Рейгън.
Но след това картината с доходите стана съвсем нееднозначна.
За цели 18 години доходите не се увеличиха, ако имаме предвид инфлацията.
А доходите на богатите в същото време скочиха до небесата.
Така че: ако сте човек със скромни доходи или дори принадлежите към средната класа, какво може да е отношението ви към капитализма?
Този тип капитализъм, който нашата страна практикува за всичките тези години — той подведе хората, излъга техните очаквания.
Да, той ни даде множество блестящи предмети.
Смартфон, който може да ни покаже забавено видео…
Да, това са чудесни предмети.
Но ситуацията около достъпното висше образование не може да се нарече чудо.
Защото това е необходимост за всяко порядъчно общество.
А проблемите с наркотиците, от които ежедневно умират по 115 човека…
Капитализмът игнорира всичко това.
Ако вие сте капиталист, то по-добре е да осъзнаете всичко това.
И да направите нещо за преодоляването на всички тези трудности, които биха засилили привлекателността на социализма.
Превод и редакция: Петя Паликрушева
Източник: https://www.nytimes.com/2018/08/05/opinion/what-are-capitalists-thinking.html?action=click&pgtype=Homepage&clickSource=story-heading&