Историята на фамилията Ротшилд наброява 250 години.
За този дълъг период фамилията се превърна едва ли не в най-известния банков бренд.
И повод за многобройни митове.
Един от които е, че представителите на династията притежават някакъв особен, свръхестествен «талант».
Но ако погледнем реалната история на клана Ротшилд, то трудно можем да намерим каквито и да било «таланти», освен един.
Цял живот семейството от рода Ротшилд останали обикновени спекуланти.
Те избирали за свои покровители най-корумпираните представители на «силните в света».
Прикривали се зад техните имена.
В това отношение е показателна историята от началото на XIX век.
Тогава ротшилдовите агенти започнали контрабандна търговия между Англия и Франция, доставяйки на воюващите страни необходимите стоки и получавайки цената за тях в злато.
Ротшилдови не се смущавали, че работят едновременно за двама господари, които по време на войната се опитвали физически да се унищожат.
Напротив, ситуацията била за ротшилдовското семейство напълно естествена.
Единственият проблем се свеждал до това, че от двамата циници (френският император и британският крал) трябвало да се избере по-безпринципният, по-корумпираният, по-циничният.
Такъв се оказал английският монарх.
Британските крале, например, не се притеснявали да се занимават с търговия с роби и наркотърговия.
По никакъв начин не ги смущавал фактът, че пушенето на опиум, който бил добиван в английските колониални плантации, превърнало самата Англия в разлагащо се блато.
Напротив, колкото повече англичани изгаряли в този огън, толкова по-богата ставала монархията.
Оставало само да се намери посредник, готов да изпере и легализира получените по този престъпен начин средства.
Един от тези посредници станали представителите на рода Ротшилд.
За да получат доверието на английските крале те прибегнали до следните манипулации.
Натрупвайки, благодарение на контрабандни операции огромен капитал (през 1812 година капиталът ми два пъти надвишавал активите на Банката на Франция), главата на ротшилдовската фамилия дал назаем злато на британската корона — за плащането на военната кампания срещу французите в Испания.
Кланът Ротшилд знаел, че британският монарх жадува да установи контрол над Латинска Америка, защото този регион бил центърът на световния златодобив.
Проблемът бил в това, че испанският крал, комуто принадлежали латиноамериканските колонии, бил съюзник на краля на Великобритания.
Затова, финансирайки войната в самата Испания, Ротшилд съдействал за отслабването на контрола на Мадрид над неговите колониални територии.
От това се възползвали привържениците на идеята Латинска Америка да бъде отделена от Испанското кралство.
И така — страните провъзгласили независимост чрез парите на лондонските банки…и веднага попаднали в дългова зависимост на такива като Ротшилд.
Аферата позволила на Лондон да въведе през 1816 година «златния стандарт».
Хартийките под името «фунт стерлинг» били обявени за «пълноценни парични средства», гарантирани от «жълтия метал».
Доколкото британците по онова време контролирали световния златодобив, английските хартийки мигновено придобили статуса на «световна валута».
Да, имало една трудност.
До Първата световна война се запазвала формалната възможност да се обменят банкноти за реално злато. Някои крупни клиенти се опитали да реализират това право и тогава възникнала криза на ликвидността.
Защото в реалността в хранилищата на Банката на Англия имало малко злато и тогава неговите собственици били принудени да прибягват до услугите на Ротшилд.
Кланът Ротшлид покривал недостига, а след това с лихва компенсирал загубите.
Прикривайки се зад «връзките» с британските монарси, кланът осъществявал нови мащабни афери.
За което монарсите били принудени да си затварят очите.
По тази причина XIX век — векът на фунта стерлинг — станал най-печелившият за клана Ротшилд.
Влизайки в XIX-го столетие с капитал от 25 хиляди фунта стерлинги, към неговия край те вече контролирали активи от 1 милиард (в съвременни цени — не по-малко от 70 милиарда фунта стерлинги).
Но спекулативните империи не са вечни, а циниците и негодниците често наказват дори самите себе си, превръщайки се в жертва на собствената си алчност и самоувереност.
Тези две слабости подвели и Ротшилд.
Подвели ги в онзи момент, в който изглеждало, че нищо не ги заплашва.
Алчността и вярата в непогрешимостта тласнали клана Ротшилд към афера, превърнала се за тях във фатална.
Те поискали да намерят начин да обезпечат фунта стерлинг, но без да се налага да плащат злато на Банката на Англия.
Т.е. правейки пари от въздуха.
По онова време техническият прогрес поставил човечеството в зависимост от един източник на енергия — от нефта.
Затова Ротшилд стигнали до извода, че е достатъчно да приведат цялата нефтена търговия към разплащане с фунтове и така може би щели да се избавят от «златния стандарт».
За целта използвали метода, който вкарали в действие в началото на 19 век.
Някога за въвеждането на «златния стандарт» поставили под контрол местонаходищата на жълтия метал в Америка, сега решили да хванат нефтените местонаходища на Русия.
Но този път Ротшилд били толкова алчни и самоуверени, че решили да не делят с никого.
И изгубили.
След 1917 година те били лишени от правото на собственост върху банкинските и грозненските нефтени местонаходища.
Окончателният удар по бизнес-империята нанесли американските кланове.
Вчерашните «партньори» този път влезли в ролята на агресивни конкуренти и лишили Лондон от контрола над близкоизточните въглеводороди.
Те реализирали мечтата на Ротшилд нефтът да се разплаща в една валута.
В долари.
Така списъкът на главните спекуланти на планетата се променил — Ротшилдови били изтласкани от Барухи, Рокфелери и други…
От онзи момент банковата активност на клана Ротшилд започнала да се занижава, а единствената надежда на тяхната угасваща бизнес-империя дал разпадът на СССР.
Възникналата в постсъветското пространство олигархия изглеждала благоприятна среда за манипулации и спекулации.
Не случайно от 1990-те години Ротшилд се стремят точно на Изток.
Какво ще се случи този път, никой не знае.
Дали Русия, която изиграла фатална рола за Ротшилд в началото на XX век, и този път ще се превърне във фамилно проклятие?
Предстои да видим.
Петя Паликрушева