Балканите не могат да решат с кого искат да бъдат: с Русия или със Запада.
Западът не е сигурен, иска ли той да интегрира Балканите.
Само Русия знае какво иска и няма да изостави Балканите.
В това, което пиша, е твърде широко обобщение: сложих в един плик с надпис «Балканите» страните, които се стремят към различни цели и изминаха различен път — някои от тях вече станаха част от ЕС и НАТО.
На пръв поглед опитът да се опише с една фраза толкова разнороден регион изглежда невъзможно дело.
Но това е само първото впечатление, ако курсът на Хърватия, заемаща еднозначно прозападна позиция, изглежда напълно ясен, то по отношение на другите държави възникват въпроси.
Колкото и да е странно, това се отнася дори за страни, които вече са се присъединили към една от западните структури (Черна гора и Гърция — членове на НАТО, а втората и в ЕС) или претендират за влизане в тях.
Нееднозначни и противоречиви сигнали изпращат и самите западни лидери: те ту ни казват, че темата за разширяването на ЕС е закрита за неопределен срок, ту не твърдо убедително се опитват да променят тренда, президентът на САЩ дори намекна, че ако Черна гора, която влезе в алианса преди година, бъде подложена на нападение, съюзниците могат и да не дойдат на помощ.
Само Русия последователно претворява в живота своите планове: където е възможно да запази влиянието, а където не се получава — да дестабилизира ситуацията.
В Европа няма друг регион, който да е бил толкова благодатна почва за различен вид манипулации.
Щом Москва успява да реализира своите интереси дори в страни, тясно свързани със западните структури, в региона със стари и тежки рани и положени геополитически ориентири, тя може да си позволи да действа и по-свободно.
Колкото повече Западът се колебае, мислейки, «да вземе ли тези Балкани или да не ги вземе», толкова по-активна става Русия.
НЕОЧАКВАНИЯТ ПОВРАТ
През февруари тази година Европейската комисия много неочаквано обнародва нов план, касаещ преговорния процес с две балкански държави.
«При наличието на политическа воля Сърбия и Черна гора, провеждайки реални реформи и окончателно разрешавайки споровете със своите съседи, ще бъдат готови за членство в ЕС до 2025 година.
В същото време на преден етап в преговорния процес за влизането трябва да се окажат Албания, Босна и Херцеговина, Македония, а също Косово», написа Еврокомисията.
Това изявление, което съдържа конкретна дата, изглеждаше изненадващо, защото преди четири години Жан-Клод Юкер заяви, че в «обозримо бъдеще» за разширяване на ЕС не може да става и дума.
Какво се случи за това време?
Своята роля вероятно изигра Брекзит, който, ако целият процес завърши окончателно, забележимо ще отслаби обединена Европа.
Второ, изказването на Юнкер бе свързано със скептичното отношение на британците към появата в ЕС на нови членове: той не искаше да дава на евроскептиците във Великобритания поредния аргумент в полза на излизането на страната от състава на ЕС.
Новият поврат е свързан не само с резултатите от британския референдум, но и с това, че Русия активизира своята дейност в Западните Балкани.
Брюксел и няколко европейски столици внезапно прозряха: те видяха, че страните, оставащи в неведение относно своята по-нататъшна съдба, са станали предмет на специалното внимание на Москва.
РУСКАТА «ЕСТЕСТВЕНА СФЕРА»
Русия и Западът няма скоро да спрат да дърпат конците на Балканите.
По-точно казано, те ще спрат да правят това, ако Западът реши да «остави» региона.
Москва, обаче, няма да се откаже от Балканите, защото тя осъзнава, каква икономическа позиция притежава, в частност — тя там е основният доставчик на енергия.
Балканите имат за Русия огромно значение също в контекста на достъпа към местонаходищата на газ и нефт в басейна на Каспийско море и Средна Азия, а също контрола над тях.
Политологът Марко Бабич от Варшавския университет отбелязва, че «Балканите влизат в последния етап на маршрута, по който газта от горепосочения регион постъпва на европейските пазари, а в случая с нефта — от пристанищата, в които нефтът попада той тръгва към световните пазари».
Самите балкански страни осъзнават, че тяхната енергийна сигурност зависи на първо място от Русия?
Какво следва от това?
Всички те в една или друга степен са задействани в изграждането на руско-италианския газопровод «Южен поток».
Икономиката, обаче, не е всичко.
Определено значение играят също историческите и културни връзки на голяма част от Балканите с Русия.
Става дума както за Черна гора, така и за Сърбия.
Второ, обществото е крайно поляризирано.
Томислав Николич, който до миналата година заемаше президентския пост, веднъж в прав текст нарече страната си «руска губерния», влагайки в това положително значение.
В Сърбия има и такива политици, като Чедомир Йованович, който сравни енергийното споразумение между своята страна и Русия с колонизация.
До 2012 година изглеждаше, че кантарът бе наклонен към Русия.
Президент тогава беше гореспоменатият Николич — бивш човек на Слободан Милошевич, който мечтаеше да създаде Велика Сърбия.
Миналата година президентския пост бе зает от Александър Вучич.
Независимо от това, че този политик е свързан със същите кръгове, с които и Николич, той заяви, че страната ще се върне към пътя на интеграцията с ЕС.
Но звучащата в предишните години руска риторика бе свършила работата си: през януари тази година за членство в ЕС се изказаха 51 % от сърбите, 67 % заявиха, че предпочитат съюз с Русия.
Както се вижда от цифрите, много жители на Сърбия се сблъскаха с вътрешен конфликт.
Колкото по-малко решителност има в стъпките на Запада по отношение на Балканите, толкова повече ще се увеличат действията на Русия.
Пълната интеграция със западните структури би увеличила шансовете на региона да успеят да избегнат новия взрив на и до днес тлеещата вражда, в това число на национална почва.
Другият изход за Балканите е да останат в ръцете на Русия.
Превод и редакция: Петя Паликрушева
Източник: Gosc Niedzielny, Полша