Цялата история на Фердинандовото царуване е история на усилията да се разбие чувството на славянско единство, да се откъсне народа ни от своята освободителка и закрилница, Русия, да се превърне България в немска колония, в трамплин за по-нататъшния скок на тевтонския хищник.
Фердинандовото царуване е история на съпротивата на българския народ срещу германските завоевателни планове.
Това личи от всички разкрити досега документи от годините, предхождащи Първата световна война.
«Ние се борим за България, за нейната независимост, дори за нейното съществуване, — пишат в едно писмо до Фердинанд софийските културни и политически първенци, начело с народния поет Иван Вазов. — България е най-великото благо.
Тя трябва да стои над всичко.
Свещен дълг е на държавния глава да сплоти народните сили.
Обединени, цар и народ ще тръгнат из традиционния път близо до братска Русия…
Съдбите на България в този час са във ваши ръце.
Обединете народните сили и ги поведете със самоотверженост рамо до рамо с потомците на Царя-Освободител — за достигане на поставения от него завет.
Всякакви други пътища водят към катастрофи, еднакво страшни за народа и короната».
В друг призив, подписан от водачите на всички партии, без продалата се вече на Германия радославистка партия, се казва:
«Радославов под разни предлози отказва да преговаря с народа за своята политика.
Той се бои, че ако се свика камарата, възможно е правителството да бъде бламирано, и в такъв случай трябвало да се разтурва камарата и да се правят нови избори, което щяло да забави решението на България.
Тази правителствена политика разрушава, а не създава, разделя, а не съединява народа.
Същата политика бе неодобрявана от общественото мнение като пагубна, защото няма истинската подкрепа на народното събрание.
Тази политика е противна на интересите на народа и държавата, когато се налага със сила, въпреки чувствата и волята на народа».
Въпреки всичко, Фердинанд и камарилата му подписват военните договори с Германия и Австро-Унгария.
Подготви за публикуване: Петя Паликрушева