Проектите за газови хъбове в Европа никнат като гъби след дъжд, констатира руският в. «Независимая газета» и прогнозира в заглавие: «Турски поток» неизбежно ще стане български».
България е готова да приеме втората тръба от «Турски поток» и брои дните до момента, когато ще се нареди сред газовите хъбове на Европа. Страната откри нова отсечка от транзитния газопровод, разчитайки на газ от Турция, Азербайджан и Русия. Представители на Европейската комисия подкрепиха на думи плановете на София, посочва вестникът.
Изданието коментира откритото на 3 август разширение на транзитния газопровод за Турция с 20-километрова отсечка от компресорната станция «Лозенец» до село Недялско. С изграждането му България вече може да получава газ от Турция, Азербайджан, Русия «и от всички от Южния газов коридор.
С нея ще пренасяме 16 милиарда кубични метра газ в двете посоки. Останали са 11 километра, но сме готови и за тяхното изграждане след подписването на договора», заяви тогава премиерът Бойко Борисов.
Според експерти, цитирани в «Независимая газета», Русия изобщо не е имала друг вариант, освен да обърне втората тръба от «Турски поток» към България.
«Ако говорим, че «Турски поток» ще влезе в съществуващата вече газотранспортна система на България просто в реверсен режим, това е неизбежност — твърди аналитикът Сергей Правосудов. — Ако пък говорим, че трябва да има някакъв допълнителен маршрут, който да влезе през морето директно в България, засега изобщо не става дума за това», уточнява той.
«Поначало неизбежен вариант» е било според него да се натоварят в реверсен режим газотранспортните мощности, които няма да се използват, щом «през Украйна ще се помпа по-малко газ». За целта трябва само да се изгради свързващо звено между България и Сърбия, казва Правосудов.
Щом вече има работеща инфраструктура, която се нуждае само от малко допълнение, няма смисъл да строиш до нея от нулата нова тръба — нещо икономически нецелесъобразно, посочва експертът. Според него този вариант не носи и политически рискове.
«Политически рискове има винаги, щом се строят нови мощности, ако пък се задействат старите, вече няма такива», заявява той.
Ако се разгледат различните варианти за маршрути, България е най-слабата брънка — точно заради политическите рискове, смята обаче бизнес анализаторката Ирина Капитанова.
Има риск България рязко да смени позицията си при евентуална обща смяна на нагласите в ЕС, напомня тя.
Рисковете за всички европейски проекти са общи — «това са антируските санкции и натискът върху Европа от страна на САЩ», коментира икономистът Никита Исаев.
«Президентът на САЩ Доналд Тръмп също се стреми да заеме мястото си на европейския газов пазар и го прави доста агресивно — обяснява той. — И ако напрежението нарасне, властите на ЕС може да жертват интересите на България в името на европейските», смята руският наблюдател.
БТА