Павел Груев бил учудващо мълчалив — на работа, на улицата, в къщи.
Когато узнаел нещо важно, той го казвал сам на царя, никому другиму.
Като срещнел познат на улицата, крайно учтиво свалял шапка, добър ден, може би някак се усмихвал в брадата си, не се разбирало, и отминавал.
Казва му някоя новина, на свой ред го питат, и нещо изричал: «тъй, тъй…а-ха..тъй ли…» и си тръгвал по царския път.
Такъв го помнят — с бяла брада, коректен, тих, кротък.
Той служел на Борис от самото му възцаряване.
Служителите на двореца имали чинове.
Била възприета градацията на чиновете, като в Министерството на външните работи: секретар, легационен съветник, пълномощен министър.
По-късно, когато царят отделил канцеларията с началник Помянов и създал своя личен кабинет, Груев станал шеф на кабинета на царя.
Груев се издигал постепенно. От министерството дошъл като първи секретар, заедно с възрастта се променяли чиновете, а естеството на работата по-малко се променяло.
По същият начин не е било важно дали чиновникът е некадърен.
Навършва годините и става легационен съветник.
Павел Груев бил кадърен легационен съветник.
Царят се шегувал с него, казвал, че моят пръв съветник ме съветва с мълчанието си, а Филов пише, че ако имало умен човек в двореца, това бил господин Груев…
Пред Народния съд Груев държи да го смятат за скромен чиновник и нищо повече.
Правилно схващал ситуацията. Пред възможността да бъде риба или рак, той предпочел да остане обикновен канцлерист. Той не прави суперлативни характеристики, не казва например, че ако в правителството имало един умен човек, то това е господин Филов.
Тази му сдържаност била въпрос на жизнен опит.
Филов бил учен човек, виден археолог и преди да стане министър, даже и през свободното си време не се занимавал с политика.
Обичал да играе шах, блазнел го хайлайфа.
Той казвал:
«…разбирам от камъни, а от политика бъкел не разбирам».
Филов служил на царя 5-6 години, Груев — четвърт столетие.
Той по-добре от Филов знаел каква превратна и опасна работа е политиката.
Той не се месел пряко и смятал, че «не е в политиката».
Политиката я вършат царят и министрите, а той, Груев, само им помага.
От първоначалните показания на Груев излиза, че той нямал и мнение, защото не принадлежал към никоя политическа партия, но това не е така.
По-късо той признава:
— Моите идеи са били не съвсем точни с това, което стана в България. Аз съм французки възпитаник.Живял съм шест години във Франция, надъхан съм с демократичните идеи на Запада и германската политика както в голямата европейска война, така и сега не беше по моя вкус.
Казва, че тези свои възгледи споделял с митрополит Стефан и Симеон Радев.
В политиката не се месел, освен в положителен смисъл:
— Моите симпатии бяха по-скоро на страната на съюзниците…Бях голям противник на обявената от България война на Англия и САЩ…
Бях против Запада за защита на нацията до такава степен, че бяха ме нарекли еврейски консул.
- Значи, вие бяхте за една политика на страната на съюзниците?
- — Да, на съюзниците.
- — Кои бяха вашите съображения, за да не поддържате тази политика — прогерманската?
- — Моите съображения бяха на сантиментална почва.
- Аз имах прозападно образование. После..аспирациите на Германия се простираха не според чергата им. Те започнаха с малките: с аншлуса на Австрия, с присъединяването на Судетите, с Ренания…Обаче после, когото Хилер почна една чисто завоевателна политика…, което не беше по неговите сили…Това бяха моите съображения..Освен това германците в дипломацията винаги са били слаби…
- — Тези ваши съображения не сте ли ги изтъквали на царя?
- — Изтъквал съм ги понякога, обаче в началото големите победи на германците и фактите идваха да ме опровергаят. Казваше ми се:
«Не виждате ли победите на Германия?…» На мен, естествено, тия аргументи ми влияеха…- — Кои от съветниците а царя бяха за прогерманска политика?
- — Туй не зная.
- «Те бяха чиновници, които не се занимаваха с политика».
- — Цяла България се занимава с политика, и последният селяк се пита за съдбата на нашата държава. Нима вие, чиновниците в двореца, не обсъждахте тази въпроси?
- — Обсъждали сме. Говорехме общи разсъждения.
- — Е добре, вашите колеги какво са казвали?
- — Понеже германците печелеха — те се радваха.
- Ще видим по-нататък, че показанията на Груев стават нещо като предговор към общото становище на подсъдимите от двореца.
- Но никой от тях, разбира се, не казва, че се е радвал, когато германците побеждавали.
Тук господин Груев накърнява защитната теза на колегите си.
Те пък от своя страна казват, че единствен той имал възможност по-дълго да разговаря с монарха — час, два, понякога повече.
Но не твърдят, че царят задължително се е вслушвал в мнението на Груев.
Уверенията, че в двореца нямало германофили, не бива да ни учудват.
Груев така и казва — че «разпалени герамнофили» няма.
В процеси всички подсъдими заявяват, че не са били германофили.
Даже Филов казва за себе си, че не бил германофил.
Същото заявява и Габровски. Той също като Груев бил симпатизирал на евреите…
Законът за защита на нацията бил създаден, за да ги спаси — такова е уверението на Габровски, един от създателите му.
Но все пак не е ясно защо Груев бил против този закон.
Може би защото тъкмо по време на гоненията се настанил в еврейски апартамент.
Станало случайно и, можело да се каже, че било против неговите възгледи.
- Ще ви кажа и за туй. Аз търсех апартамент и по едно време ми се обади министър Божилов и ми каза: «Има един еврейски апартамент, ако искате, вземете го».
- Казах му, че малко ми е съвестно да го взема. Той ми отговори: «Няма какво да ви е съвестно, апартаментът е свободен».
- Ако не го вземете, ще го вземе друг. Затова няма да имате никакви скрупули». И аз го взех.
- — Питахте ли царя?
- — Не.
- След това, като се научи той, че сте взели еврейски апартамент, какво ви каза?
- — Нищо.
- — Подиграваше ли се?
- — Закачаше се иронично.
- — «Покровител на евреите» ли ви казваше?
- — Да.
Царят наистина се подигравал със своите «покровители на евреите».
Той знаел или имал основание да подозира, че всъщност те не са никакви покровители.
В еврейски апартаменти се настанили и Костов, и Помянов, и Морфов.
И в техните случаи вероятно е нямало как иначе да постъпят — някой ти се обажда, може и министър, казва ти, че апартамента ще го вземе друг, ако ти не го вземеш, и ти го вземаш с извинение…
При всички други случаи, а може би и в този те правели услуга на евреите — какъв цинизъм, м?!
Отлагали чрез ходатайства примерно изселването на някои симпатичен евреин, техен познат или познат на царя…с една седмица.
Смятало се, че Груев е използвал служебното си положение за користни облаги.
Това пред съда не се доказва.
Подкупи той не вземал, големи богатства не е натрупал.
Имал покъщнина, запаси от някои по-дефицитни стоки, вълнени други платове към 110 метра например и 190 000 лева в бака Български кредит.
Интересни са сведенията и характеристиките, които старият дворцови съветник дава за покойния си цар. Те не са много на брой.
Ето само отговорите:
— Царят някога дойде в осем часа в канцеларията, някога в 11. Беше човек малко на безредието.
- Царят не възприемаше чуждо мнение и не можеше от мен, негов чиновник, макар и дългогодишен, да взема съвет.
- Докладите се изразява в това: най-напред давах докладите от министерствата за подпис. Докладвах му какво има в тях и той подписваше. След това питаше какво има нова, дали съм виждал министър-председателя, има ли нещо ново в града…Понякога можеше с часове и цял час да говорим.
- — Аз не можех да критикувам неговото мнение. Да вземем който и да е пример. Например даде си оставката Кьосеиванов. Възложи се мандат на Филов. Мога ли аз да кажа: «Не, изборът ви не е добър». Или «Изборът ви е добър».
- — За съвети царят си служеше с външни лица — архитект Севов, Лулчев, Драганов, Багрянов.
- За Лулчев ми казваха, че той гадаел по някакви окултни работи…Знам, че царят беше малко мистик, суеверен и възможно е Лулчев да му е повлиял
- Влиянието на Севов се състоеше в туй, че царят имаше абсолютно доверие в него, лека-полека това доверие се увеличаваше и той го пращаше по министерства, насам-нататък. Когато имаше министерска криза, също се бъркаше. Той е ходил в Германия, както и по-късно, при регентите, ходи в Турция.
- Севов ежедневно се срещаше с царя. Не в определени часове, защото и сам царят не беше в определени часове в двореца. Той биваше във Врана или другаде и когато дойдеше, го викаше.
- — Явно да се противопоставях на влизането ни в Тристранния пакт — не. Може би и царят виждаше, че се касае за нещо много съдбоносно. На 28 февруари 1941 година той ме извика в кабинета и беше извънредно развълнуван и тогава каза:
«Quel fin» («Какъв край!».
- Той навярно подозираше или виждаше едно съдбоносно решение, което ще има фатален край, защото беше извънредно развълнуван и казваше горното.
- — За специално разузнаване на двореца не знам нищо. Допущам да е имало разузнаване.
-
— Не зная кой унищожи архивата на двореца.
-
В тайната архива нямахме много книжа, а другите ги си държеше сам царят. Когато започнаха бомбардировките, от двореца се изнесоха много мебели, картини и други скъпи неща. Допускам, че тогава са изнесени и архивите, които са били частна кореспонденция на царя.
Това е същественото, което можем да извлечем от показанията на Груев.
В съда той не казва нищо повече от онова, които можем да научим или знаем и без негова помощ.
Няма претенциите да бъде нито особено прозорлив, нито прекалено осведомен.
Цял живот се бил стремял да знае само неща, които е позволено да знае, и казва пред съда това, което няма как да премълчи.
По характер той е човек, който не обича да говори, казва за него генерал Жечев.
Но все пак Груев всеки ден е разговарял с царя, колегите му съчинили за него анекдот, напълно достоверен — че ако някой от чиновниците отиде в канцеларията и заита дали негово величество е в двореца, Груев не му отговарял. Ставал от мястото си и отивал да погледне пилона. Когато царят бил в София или околностите, знамето се веело над двореца. Груев поглеждал пилона и казвал:
«Щандартът го няма. Значи негово величество не е в двореца».
Макар че знаел това и без да поглежда навън.
Всъщност Павел Гурев бил посветен в почти всички важни държавни работи.
Поддържал връзка с легациите, с външно министерство, с министър-председателя и министрите. Ходел в Народното събрание, придружавал чуждите посланици. Когато отсъствал от страната, царят поддържал отношенията си с правителството и политиците чрез Груев.
Един от тримата — Груев, княз Кирил или Генчев, трябвало да дежури на телефона.
Царят биел съответните цифрови телеграми, а Груев пращал отговорите и съобщавал тук царските разпоредби.
Много малко от тези телеграми са налице, но които са останали, показват, че началникът на царския кабинет съвсем не е бил тъй слабо осведомен за политическия живот в страната.
Освен докладите на пълномощните министри, които се пращали чрез МВнР, царят давал на Груев и личните доклади на дипломатите, дори поверителните доклади на Драганов, пълномощния министър в Берлин, изпращани направо до царя със специален шифър, а не чрез външно министерство.
Между Груев и Драганов имало и лична кореспонденция с политически сведения.
Груев отрича пред съда, но две писма на министър Драганов до «бачо Павел» са запазени.
Всички изложения, писма и прочие, отправяни от когото и да било до царя, попадали първо в ръцете на Груев, както и всички държавни актове, укази и други по-важни документи.
Ако някой искал аудиенция, обръщал се към Груев, той докладвал на царя и той решавал (или отказвал( да приеме лицето.
Но когато Груев настоявал, че трябва, царят не отказвал.
Така твърди самият Груев.
Мястото на Груев било така удобно за осведомяване по всички въпроси, че германците и особено известният разузнавач от абвера Делиус се питали дали Павел Груев не е вече завербуван за чужд агент, например на Англия.
Делиус дори дал разпореждане да го следят.
Не е доказано, че Груев е бил чужд агент.
Царят му възлагал написването на свои речи, на документи, на тронното слово и отговора на отговора на тронното слово…
Царят излагал устно главните точки и тезиси, а Груев ги оформял, след като се внасяли поправки, допълнения или се съкращавало неудобното.
Речите на царя, написана по такъв начин, дори били издадени в отделна книга и в списание «Родина», редактирано от проф. Йоцов и проф. Филов, с много мила рецензия, хвали се мъдростта и прекрасния стил на речите…
По същият начин се изработило и тронното слово — речта, която царят държал при откриването или закриването на Народното събрание.
«Българската външна политика, единодушно одобрена не един път от вота на народното представителство, се е ръководела винаги от свещения национален идеал — обединението на българския народ, идеал, който сме щастливи да видим осъществен във вярна приятелство и искрено сътрудничество със силите на оста.
Наред с всички държави от Тристранния пакт и солидарно с тях ние също така приобщаваме скромните си усилия за създаване на новия ред в Европа и на новата европейска общност.
Това царят произнесъл между другото, приемайки отговора на тронното слово на 20 декември 1941 година.
На 28 февруари 1943 година по подобен начин, но при други обстоятелства той казал:
«Днешните съдбоносни времена изискват от нас повече от всякога — високо съзнание за дълг към род и родина, запазване на пълно единство в народа, сплотяване и върховно напрежение на всички духовни и творчески сили на хората, за да изградим най-величавото българско дело — нашето национално обединение.
Това е съкровеният идеал на българския народ, идеал, завещан от нашата история и осветен от скъпите жертви на безброй доблестни синове на българската земя, идеал, за който дадоха също така скъпи жертви и нашите велики съюзници от оста».
Виждам, че не се казва нищо за Сталинград, но вече се има предвид края на Сталинградската битка.
Всичко това е писано от Павел Груев.
Разбира се, Груев получавал инструкции, но той съвсем не бил просто сглобяващ тронното слово, сглобвач на идеи…
Той живял като скромен, анонимен съавтор на тези политически съчинения.
Материалът изготви за публикуване: Петя Паликрушева