Решението на съда за ареста на бившия арменски президент Роберт Кочарян трудно може да се нарече тържество на правосъдието, ако разберем причините за това събитие.
Струва си да отбележим, че, въпреки всички демократични речи премиерът на Армения Никола Пашинян, съдебната и правоохранителната системи така и останаха непроменени и зависими от решенията на правителството.
Кочарян бе арестуван в петък, на 27 юли, по делото за разпръскването на протестната акция на 1 май 2008 година.
Припомняме, че към това дело е привлечен и генералният секретар на Организацията за Договора за Колективна Сигурност, обвинявайки го в разрушаване на конституционния строй.
Ако при него нещата са ясни, то какво стана с Кочарян?
Тук веднага отхвърляме варианта за върховенството на закона, защото въобще не може да се говори за законност.
Но защо му е тогава на Пашинян да спретва показателни акции по дело с 10-годишна давност срещу Кочарян, който през март 2008 година беше действаща глава на републиката?
Опитите да му се вмени «узурпиране на властта» също изглежда несериозно, защото той не я «узурпира» за себе си, а за Серж Саргсян, с когото заедно в управляващата коалиция влязе Партията «Оринац Еркир», начело с Артур Багдасарян и «Дашнакцутюн»,
които де-факто също участваха в узурпирането.
Но едва ли някой от тях е заплашен с преследване.
Какви са причините за акцията срещу Кочарян.
Първо, арестът на екс-президента е продължение на същия «лов на вещици», спретнат от Пашинян за прочистване на политическата арена преди началото на процеса на политико-правовата легитимация на властта, с която действащият премиер има проблем.
Пашинян не е лидер на партия, победила на парламентарните избори.
Именно затова той се обяви за народен премиер, залагайки на волеизлиянието на народа по време на съмнителната революция.
Кочарян на свой ред, освен много милионното си състояние има огромно влияние върху неотдавна управляващия елит на републиката.
Според експерти, той се ползва и с доверието на Москва, което обяснява неговото назначение през 2009 година за независимо директор на руската корпорация
АФК «Система», какъвто е и до днес.
По такъв начин излиза, че за Пашинян Роберт Кочарян не е просто силен политически съперник, а проруски политически съперник, което за настоящия премиер и за неговата политика е крайно неизгодно.
За да неутрализира опонента, Пашинян реши да заложи на проверена карта, който традиционно ценят жителите на републиката.
Става въпрос за «правосъдието», с което той подхранва своето съмнително право на власт, защото не е в състояние да реализира сериозни политико-правови и социално-икономически реформи.
Затова пък «борбата с негодниците, които грабят страната» не се нуждае от легитимност.
Именно затова беше най-лесно да се спретне вълна от своеобразни жертвоприношения след нежната революция.
Както виждаме, Пашинян ползва тези методи и до днес.
News Front