Казват, че след абдикацията на Фердинанд в организацията на дворцовите служби имало известни промени, но незначителни.
Към военната канцелария се водели всички военни от свитата, както и коментантът на двореца с подчинените му полицейски органи.
Задачата на тези служби е била да поддържа тесни връзки с войската.
Всички доклади по военни въпроси минали през тази канцелария, включително и делата, подсъдни на военните съдилища.
Освен докладите, които военният министър лично правил на царя, всички други доклади идвали до знанието на монарха чрез военната канцелария.
Чрез канцеларията са били искани различни разяснения от съответните отдели и секции на Военното министерство.
Във военната канцелария са били проучвани и докладвани на царя всички въпроси, свързани с живота на армията — паради, полагане на клетва, маневри, курсове, занятия във Военното училище и Военната академия и пр.
Аудиенциите на военни лица от армията или чуждестранни офицери и мисии са били уреждани също чрез тази канцелария.
По-младите офицери от свитата придружавали винаги царското семейство при различни пътувания — лов, излети, спорт, а също при черкуване, в театър, на приеми в разните легации.
Ротата в Чамкория и командата от гвардейския полк по охраната на двореца Врана също били в подчинение на военната канцелария.
Макар всички тези офицери да са били подчинени на флигел-адютанта (началника на военната канцелария), честа те са получавали поръчения и пряко от царя, уреждали са някои ходатайства или аудиенции и пр, събирали са сведения, правила са на царя лични доклади, без да се считат задължени да известяват за това своя пряк началник.
Гражданската канцелария се занимавала и с въпросите за награждаването с ордени.
През тази канцелария минавали всички оплаквания и молби за помощи.
Тук са завеждани постъпилите и одобрени доклади.
Тази канцелария била разделена на две. В двореца работел само Груев.
Другата част от гражданската канцелария била вън от двореца.
Груев завеждал връзките с министър-председателя, с външното министерство и с църквата.
В канцеларията работел и Петър Костов.
Обикновено той правел писмени доклади, които се препращали на царя. Между дейността на Костов и канцеларията също не е имало строго определена връзка.
Всички по-млади секретари от канцеларията са служели дежурство като военните.
Те, когато били дежурни, са били в постоянен контакт с монарха.
Получавали поръчения, давали лични доклади за чуто и видяно.
Службата инспектор на дворците следвало да бъде подчинена на маршала и в материално отношение — на интенданта.
Но фактически това не било така.
Инспекторът на дворците по всички въпроси бил пряко подчинен на царя.
Царят лично назначавал и разпределял персонала посредством инспектора.
Освен това той и сам давал нареждания от всякакво естество: мобилиране, командировки, състояние на менютата, списък на гостите, организиране на пътувания…
Целият живот на двореца минавал през инспектората, поради което службата инспектор на дворците била най-тежката и отговорната.
Затова пък инспекторът на дворците бил в постоянен контакт с царя по всички въпроси.
Трябва да се има предвид, че Борис бил сангвинична натура, моментално реагирал на новините.
При среща с инспектора винаги следвала обмяна на впечатления.
Инспекторът на дворците винаги бил готов в течение на много въпроси.
Царят споделял с него мисли от всевъзможен характер, без значение дали въпросите са от военно или гражданско естество.
От друга страна, инспекторът на дворците имал служебен допир с целия персонал, давал повечето разпореждания за пътувания, за какво ли не.
Стаята на инспектора била същинско сборище на всички в двореца.
Основата на всички служби в двореца и на реда в тях са били царският характер и липсата на строга, систематична дейност.
Службата инспектор на дворците била заемана през 1922-1923 г. от споменатия вече Генчев, а по-късно, до повторното постъпване на Генчев на тази служба, от Драганов и д-р Ханджиев.
Те двамата са единствените лица които през периода между двете световни войни придружавали царя в чужбина.
Службите на интендантството и на музеите били независими и пряко подчинени на царя.
Директор а музейната служба бил Буреш.
В обществото се ширело убеждението, че дворецът винаги разполага с отлична информация за вътрешния политически живот на страната.
Това е истина.
Смятало се, че дворецът работи със специална разузнавателна служба.
Такава служба всъщност не е имало по щат.
Децентрализацията на службите, контактът на почти целия персонал с хора от всякакви професии, от всички страни давал широка възможност на царя да събира всякакви сведения.
Всеки от персонала чувствал за свой дълг да донася всичко чуто и видяно.
На негласни аудиенции се приемали лица от провинцията, неудобни за официални срещи.
Сведенията, събирани от полицията и от военното разузнаване, също така по пряк и косвен път се стичали в двореца.
Смята се, че Евдокия, която общувала с хора от различни кръгове, включително и с дъновисти, също е имала прекрасни възможности да информира.
Дъновистите разполагали със свои средства и канали за информация.
Царят имал досег и с мнозина лекари, които са му давали сведения от различен характер. Знае се, че лекарят прониква във всеки дом. Това са били шпионски сведения, но все пак сведения, извънредно важни за характера и навиците на хората, които са интересували царя.
Те са повече сведения от житейско естество.
Лица с повече контакти и по-добро обществено положение също били в категорията на интересните.
Цар Борис посещавал и домовете на свои приближени хора — Драганов, Сирко Станчев, Багаров, Стоянович.
В тези случаи винаги присъствали и гости, които домакините препоръчвали на царя като интересни.
Разни други хора са били канени на лов, на екскурзии.
Сред съветниците на царя имало и някогашни служители на баща му.
Пълната безсистемност, в която са се събирали сведения от всевъзможен характер и от множество и различни лица, често пъти докарвали царя до състояние на умора и той се оплаквал, че няма хора, които да му помагат.
Но това никога не го карало да систематизира този род работа.
Той предпочитал срещите на четири очи, отколкото дейността на специална дворцова служба.
По този начин трудно можело да се разбере откъде и кой му е дал сведения.
При подобни условия, разбира се, много често се правели грешки, изпадало се в неоправдана паника и смущение.
Отчасти е вярно, че царят държал повечето чиновници настрана от конкретните политически събития.
Те трябвало да служат само на едни политически интереси — интересите на монарха.-
Но би било наивно да мислим, че тази хора слабо разбирали политиката и недостатъчно знаели за политическите събития.
Материалът подготви за публикуване
Петя Паликрушева