Контактувайки с «деспотични режими» в лицето на Ким Чен Ун и Владимир Путин, американският президент Доналд Тръмп приравни авторитарните лидери с президента на Съединените американски щати, «лидерът на свободния свят», твърди Даниел Сарджънт в статията си за американското издание Foreign Policy.
Главата на Белия дом за първи път в историята заговори за това, че Съединените американски щати също може би не са прави, с което отхвърли основополагащата идея за американската изключителност, пише в статията си за американското издание Foreign Policy Даниел Сарджънт.
Както отбелязва аналитикът, поведението на Тръмп в Хелзинки е в рязък контраст с това, които той направи във столицата на Финландия.
През 1975 година, когато президентът на САЩ Джералд Форд подписвал многостранния Заключителен акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, много били тези, които го критикували за това, че той прави подарък на СССР.
Форд наистина искал взаимодействие, но нито за секунда не дал повод да има съмнения в ценностите, на които той служи, пише авторът.
Президентът просто искал стратегическото сътрудничество със СССР по правата на човека да помогне повече, отколкото противопоставянето, и, както показала историята, той бил напълно прав, продължава авторът.
Нещата с Тръмп са друго нещо, пише Сарджънт.
Създава се впечатление, че той представлява пълното отричане на тези отдавнашни принципи и договорености.
«През жаркото лято на 2018 година Тръмп с разтворени обятия приемаше тираните и авторитаристите», едва ли не постави знак за равенство между САЩ и «някои от най-лошите режими на планетата» и се дистанцира от демократичните съюзници на общото западно наследство, пише авторът.
За цялата своя история САЩ нееднократно са отстъпвали от високите принципи на свободата и независимостта.
През 1941 година САЩ се обединиха с Йосиф Сталин, за да победят Хитлер.
През 70-те години, за да наклонят на своя страна равновесието на силите в студената война, Вашингтон активно установяваше отношения с Китай, където продължаваше управлението на Мао Цзедун с неговата «културна революция».
Но всички тези взаимодействия звучат напълно оправдано то гледна точка на значимостта на крайна цел и дори в етичен план, пише авторът.
В края на краищата точно затова и Бенджамин Франклин в миналото отпътува за Франция, за да получи подкрепата й срещу Англия.
Петя Паликрушева
Източник: https://foreignpolicy.com/2018/07/23/rip-american-exceptionalism-1776-2018/