Уникален езически гроб, с погребални предмети от злато и бронз, разкриха археолози при разкопки в село Гледачево, община Раднево. Касае се за знатно погребение на мъж и три деца от прабългарски произход. Намерените златни висулки, медальон и типичният бронзов обков за колани показват, че тук са били положени представители на знатен род.
Коланните гарнитури от погребението на прабългари при с. Гледачево са аналогични на украсите от групата „Врап – Велино”. Изделия в същия стил са известни от Велино, Преслав, Каменово, Варна, гробните комплекси от Дивдядово и Кабиюк (Р. Рашев. Българската езическа култура VII-IX в., С., 2008., 156-157; M. Даскалов, М. Тонкова. Ранносредновековен колективен гроб със сребърни коланни гарнитури от Гледачево, Радневско, Археология, 2010, 3-4, 78 — 102.; Ст. Станилов. Художественият метал на българското ханство на Дунав (7-9 век), С.,2006 г., 90-142).
Златната висулка и копчета намират паралел в Малая Перешчепина и Ясиново в Украйна (Даскалов, Тонкова 2010, 93-95).
Комплексът принадлежи на колективен гроб, с ясно изразени прабългарски езически практики, срещани в некрополите на Североизточна България (Даскалов, Тонкова 2010, 84). Гробният комплекс от Гледачево категорично няма нищо общо с погребалнитепрактики на християнското (местно) население на Византия.
Същевременно се налага изводът, че по-голямата част от коланните гарнитури нямат аналогии извън Балканския полуостров (България и Албания) (Даскалов, Тонкова 2010, 93). Датата му се поставя в края на VII -началото на VIII в. или началото на VIII в. (Даскалов, Тонкова, 2010, 96; Daim 2000, Abb.112).
Тази датировка съвпада с териториалното разширение на Първата българска държава на юг от Балкана в началото на VIII в., когато към нея е присъединена областта Загоре (Грозданова, Г. С. Населението на Южна България VI-IX в. (по археологически данни). Дисертация За присъждане на научната и образователна степен „доктор”. София, 2011, с. 163-164).
Находката е края на седми началото на осми век (protobulgarians.com — т.е., когато Аспарухова България вече владее Мизия, а възможно и областта Загора
Tова е първият разкрит у нас масов гроб от ранното средновековие, на юг от Стара планина.(protobulgarians.com — т.е, в района отсъстват или поне все още не са намерени погребения на протославяни от т.н. славянско море през ранното Средновековие.)
Специалистите от Ахреологичския институт продължават проучването на терена. Възможно е находката да е част от некропол, разположен до ранносредновековно селище в този район.
Находката край Гледачево преобръща представите ни за прабългарите
«Находката край радневското село Гледачево дава много допълнителни сведения за езическите племена, в това число и за прабългарите, тъй като за пръв път попадаме на масов гроб толкова на юг от Балкана…» — коментира ръководителката на екипа от АИМ при БАН ст.н.с. Милена Тонкова.
Тя подчерта, че експедицията се финансира изцяло от «Мини Марица-изток» ЕАД-Раднево и е спасителна по своя характер. Сензационната находка с четирите скелета, три от които на съвсем невръстни деца, е излязла на бял свят в края на миналата седмица, докато е проучван комплекс от тракийски обредни ями в район, където не след дълго ще навлязат багерите на рудник «Трояново — Север».
Гробът е бил на дълбочина около 0,7 м под повърхността.
В него били положени скелетите на едно 6-годишно дете, на други две, чиято възраст антрополозите определят между 12 и 14 години, и останки от мъж на около 30-години с височина над 1,8 м. Останките били с глави, ориентирани на изток, по обичай, характерен за езическите племена. Детските скелети били отрупани с накити и останки от богато украсени кожено-платнени колани.
Намерени са 6 златни накита с общо тегло 27,53 грама, като най-тежкият, вероятно носен върху гърдите, е тежък 7,5 грама. В близост до детските скелети са открити останки от кожени торбички, в които е имало кремъци и огниво. Телата на децата са били препасани с колани, завършващи с метални, най-вероятно покрити със сребро накрайници. Токите са от бронз, техни аналози има намерени при разкопки в Албания, край ямболското село Златарево и шуменското Дивдядово.
Златните накити пък се родеят с Преславското съкровище, уточни Тонкова. Тя е категорична, че за пръв път в Южна България се намира погребение на представители на езически племена от ранновизантийската епоха; почти сигурно било, че децата и придружилият ги в отвъдното мъж са принадлежали към знатна фамилия.
В устната кухина на мъжа, по чийто кости личат среди от счупвания, е намерен т.нар. харонов обол, като за целта е използвано сплескано златно копче. Милена Тонкова изказа предположението, че е възможно това да е само част от по-голям некропол, тепърва ще се изследва околността на обекта, към който напредват насипните работи от рудник «Трояново — Север».
Езическо погребение бе намерено в някогашното село Гледачево, община Раднево, съобщи ст. н. с. Милена Тонкова от Археологическия институт с музей при БАН. Археолозите са попаднали на гроб от края на VII и началото на VIII век от н. е., в който са били положени останките на три деца и един воин. Предполага се, че те са принадлежали към знатна прослойка на езическо племе. Според ст. н. с. Тонкова находката преобръща представите ни за прабългарите и дава много допълнителни сведения за езическите племена, тъй като за първи път са попаднали на масов гроб от ранновизантийската епоха толкова на юг от Балкана. Върху детските скелети са намерени 6 златни накита с общо тегло 27,53 грама. Според специалисти те се родеят с Преславското съкровище.