Общо дворците на цар Борис са били обслужвани от около 300 души всевъзможен персонал.
Животът в българския дворец след изгонването на Фердинанд не бил шумен.
В двореца властвал дух на принудителен лицемерен демократизъм, на относителна скромност, на въздържане от прекален показен разкош.
Отчасти това се обяснява с характера на Борис, също и на Евдокия — хора мнителни, песимисти, затворени в себе си, предпазливи…
На тях им било по-ясно, отколкото на Фердинанд, че парите, които харчат, народът не ги смята да царски пари.
Народът знае, че това са народни пари.
Борис казвал за себе си, че е меланж от две епохи.
Той наистина имал органичното, високомерно чувства за високо потекло и царска кръв, но притежавал и съзнанието, че щастливите царски времена са отдавнашно минало и не доводът за божи помазаник, а съвсем други форми, средства и внушения са нужни, за да стискаш в ръцете юздите на властта.
Монархът никога не е бил спокоен за съдбата на династията.
И неизбежно дворецът се превърнал в гнездо на сложна политика, а подло политическо разузнаване по всички линии, на гнусна политическа сметка и замисли, на интриги, кроежи и капани, на тежка изтощителна и жестока борба.
Това диктувал и характерът на дворцовия живот.
Монархът бил ранобуден.
Той нямал време и настроение за излежаване.
В седем обикновено бил на крак, по-скоро нащрек, и преглеждал сутрешните вестници, приготвени му за четене от Петър Костов.
С червен молив чиновникът отбелязвал по-важните материали: статии, речи, съобщения.
В осем монархът обикновено слизал в канцеларията на Груев, който му докладвал разните книжа и прочие важни и по-маловажни бумаги за подпис или сведение.
Устно му съобщавал всичко по-съществено, което е чул, видял или научил из живот на столицата, в страната и политиката.
Към десен или 11 часа почвали аудиенциите — срещи с официални лица от чужбина и дипломати, с наши министри, с политически дейци, с чиновниците, викани на доклад.
Докладите трябвало да бъдат кратки и с факти.
Царят държал на фактите — мнението на докладчика не го интересувало.
Той имал феноменална памет за имена, факти и разговори. Дори след месец или година можел да повтори съществените реплики, да поласкае или да сконфузи събеседника си. Но главно изслушвал, задавал въпроси и почти никога не казвал мнението си пред чиновниците, освен ако не започне за нещо да им се кара.
Карал им се, че не го осведомяват достатъчно, че не са си на мястото, че нямат ред, че научавал работите отвън. Във всичко това твърде често имало и театър, и едно и дори две и три на ум. Ето защо много от решенията и политическите му ходове изглеждали внезапно, хитроумни и смайващи.
Впечатленията на съвременниците за монарха са най-противоречиви.
Дори хора, които смятат, че са имали дълголетен или многократен допир и общуване с него, не се наемали да направят цялостна характеристика.
Буров казва едно, а Помянов — съвсем друго.
Генерал Даскалов останал с убеждението, че монархът не работи по система, а както назряват обстоятелствата и по интуиция.
Но други изтъкват системата на Борис при подбора на кадрите — особено след прелома, настъпил у него след 19 май 1934 година.
В един часа монархът обядвал, а до четири часа се оттеглял за почивка.
После отново започвал официални и неофициални срещи. В осем вечерял, към 11 часа лягал да спи.
Постоянно го било страх и се пазел от болести: имал ишиас, непрекъснато се тъпчел с лекарства, съветвал се с наши и чужди лекари.
По същите причини се въздържал и от излишества в хранене и пиене.
Когато отсъствал от София за някой и друг ден, когато ходел на лов или на излети, даже когато пътувал в чужбина, царят постоянно бил в течение на събитията.
Съответно в Евксиноград, в Бистрица, Врана и Кричим редовно му се пращали вестниците, по-важните книжа, съобщения по телеграфни апарати, с каквито разполагал дворецът.
Но царят отсъствал и по най-различни други причини.
Той обичал да изчаква събитията, когато не били опасни или опасни, но добре подготвени.
По този начин при неуспех или жестоки мерки други излизали на преден план, затова пък успехите, монтираните добрини, добре обмисленото милосърдие, винаги имало как да се припишат на монарха и да се раздухат от манархистите и буржоазната преса.
В канцелариите съществувало голямо безредие.
Отчасти монархът го създавал умишлено, отчасти, защото нямало кой друг да му държи сметка.
Царят бил неоспоримият господар на буржоазния политически живот.
Някои книжа закъснявали, други избързвали, някои работи се докладвали незабавно, а други, съвсем неотложни, се отлагали.
Негласно вината за всичко това се възлагала на чиновниците.
Уж не предали тутакси някоя молба за помилване и лицето било разстреляно.
Уж не осветлили своевременно еди-кой си въпрос — той се решил неправилно и нямало как после да се оправи.
Уж не известили царя, че еди-кой си дипломат желае да го види по важен въпрос, междувременно събитията изпреварвали намесата на монарха, докато той бил на лов, и срещата ставала безпредметна.
Царят уж сериозно се скарвал на чиновника, но не го уволнявал.
У чиновниците си Борис най-много ценял това, които изобщо се цени у чиновниците — да бъдат изпълнителни безпрекословно.
Точно да донасят.
Да е бъдат бъбриви.
Да купуват сведения — да не продават.
Груев, който най-дълго сред другите си колеги служил на своя цар, бил и най-мълчалив.
Помянов бил сдържан.
Оплаквал се, че рядко вижда царя. Жечев не приказвал много дори с подчинените си.
Генчев бил глух — не чувал добре какво го питат.
Дворцовият живот бил главно политически живот.
Никакви други данни няма за страничен, вън от политиката, и дилетантски — в естествознанието — интерес на монарха.
Никъде в делото за Народния съд и в другите документи няма данни, които да твърдят, че монархът е имал интерес към науката, литературата, музиката, живописта.
Макар че обичал да дава вид за сериозно общуване хората и проблемите на изкуството и науката.
Ходело се от време на време на театър, а княгиня Евдокия посещавала изложби, имала и тя претенции да бъде малко художничка.
В печата се съобщавало, че нейно царско височество в едно изложба би било голяма чест за другите автори на картини.
Проучвайки данните около монарха, не срещнах имената на велики философи, на велики писатели и на велики художници: някак да са го интересували.
В двореца имало скъпи неща, имало и картини из царския живот — цар Борис на кон, цар Борис без кон, цар Борис на лов, цар Борис на парад …
Но тези «произведения на изкуството», които Йоана си прибрала, слава богу, на тръгване, са необходима част от обзавеждането на един дворец.
В потвърждение на политическата дейност, която царяла в двореца, която поглъщала всичко, бившият чиновник Балан казва пред Народния съд, че като бил в двореца, нямал време дори една книга да прочете.
Царският дворец променил облика си два пъти.
На това място е бил в миналото турския софийски конак.
Преди конака имало мочурище и блато с плаващи живи птици.
В този конак е съден великият апостол на свободата Васил Левски.
По-късно Батембург с основно преустройство на конака почнал да прави дворец.
Ако застанем с лице към него, вдясно от главния вход ще бъде източното крило, а вляво, също толкова дълго — западното.
Останалата част е строена по заповед на Фердинанд. Също и триетажната, по-висока североизточна част на двореца.
Тя по-рано е била отделена от централата сграда с тунел за файтоните.
След това тунелът го преустроили за столова на Борис и офис.
През двора докарвали яденето от готварницата, която била в странична сграда, сервирали го в офиса по чиниите и го поднасяли в столовата: монархът сядал гърбом и слагал параван, за да не му духа случайно и за зрителна изолация откъм офиса.
Първата стая на долния етаж била канцеларията на Павел Груев, подсъдъм в процеса.
В съседната идвали да му помагат други двама чиновници, подсъдимите Петър Морфов и Станислав Балан.
По-нататък била стаята на княз Кирил, а съседната в ъгъла на сградата се наричала «стая на княгиня Клементина», майката на Фердинанд.
След като завием покрай източния ъгъл, откриваме училището на царските деца с веранда пред прозорците.
Тук, на втория етаж, се намирал апартаментът на царя — спалнята, гардеробната, кабинет с библиотека.
Борис имал в двореца три кабинета.
В съседство, през коридора, била стаята на дежурния офицер, стаята на знамената с красив дървен таван от резба и стаята на камердинера Свилен Николов.
С прозорци към площада са ъгловата стая, наречена «стая на Батемберг», салонът за аудиенции на царя, пред него друг по-малък салон, в който гостите чакали, ако се бавела аудиенцията, там седял дежурният офицер или чиновник, над главния вход — още един салон, този с балкона.
Той се намира точно срещу голямото стълбище, наричано стария форплац.
Новият форплац се намира в триетажната част на двореца: децата живеели в партера, царицата на втория етаж, а княгините — на третия.
Но от 1937 г. княгиня Евдокия, свидетелка по делото, не е живял в двореца.
Тя си построила къща близо до квартала на дъновистите.
Триетажната сграда не представлява за нас интерес и я споменаваме само защото там е бил т.нар. военен кабинет на царя. Тя била много удобна за неофициални срещи. Именно тук най-често е идвал подсъдимият архитект Севов.
И подсъдимият Лулчев през задната врата, откъм улица «Московска», където било комендантството на двореца, прекосявали двора и влизали във военния кабинет.
В съседно имало и канцелария за чиновничките на Йоана, така че било много удобно и не биело на очи.
Тези срещи трябвало да бъдат колкото се може по-тайни.
Трети кабинет царят имал в сградата насегашния Етнографския музей: хоби-кабинет, който му служел за «заниманиe» с ботаника, зоология и ловни трофеи.
Западното крило на централната сграда имало по-официален характер.
На втория етаж са червения салон, жълтата галерия и зимната градина откъм двора, големият бял салон за приеми и галерията откъм юг — в нея имало подиум и се давали концерти.
На север били малката столова и столовата, в която се хранели офицерите от свитата.
На първия етаж на това крило, с прозорци към площада, е стаята на телефонистите.
До нея — стаята и спалнята на дежурния офицер, а по-нататък — пет стаи за гости.
Зад тях, през цялата сграда, минава дълъг коридор — през вестибюла на главния вход и до училището.
Отляво била стаята на Куртуклиев, стар служител на Фердинанд, а после и на Борис, католическа черква, големият офис, в която се приготвяла сервировката за приеми, напречен коридор между старата част и достроената, после сребро-стая за сервизи, православна черква с голям джамлък, след нея — т.нар. «Грекова канцелария», на името на Димитър Греков, министър на правосъдието в първото българско правителство след Освобождението, а по-късно — и министър-председател.
В тази част на двореца има и още един интересен за нас кабинет — в партера на северозападния ъгъл е била стаята на подсъдимия Димитър Генчев, инспектор на дворците, известен сред народа с прозвището «Цар Генчо», дългогодишен фаворит и предан служител на монарха.
Тук посетителите идвали през западните железни врати и най-често били хора от полицията или военни лица от по-видните, но не на власт: информатори, интриганти и прочие.
Друго място, което се споменава в Делото за Народния съд, е Бурмовата къща — къщата на първия министър-председател след Освобождението.
Тя е до ъгъла на ул. «Московска» и ул. «Бенковски».
Там царят канел свои приятели от по-тежката аристокрация — доколкото може да се каже, че в България е имало аристокрация — бивши царедворци и частни лица, интелектуалци, професори, художници, архитекти…
Неколцина души са били, не повече, някои от тях са свидетели по-късно пред Народния съд.
На чаша вино и студен бюфет се разговаряло на неполитически теми — уж че никой в компанията не се интересувал от политика.
Но се уреждали и срещи с осведомителен характер.
До Бурмовата къща, в която имало и апартаменти за чуждестранни гости, се намира друга двуежтажна къща.
Първият етаж служел за поща на двореца, а в горния се помещавала военната канцелария на генерал Жечев, също подсъдим.
Цивилната дворцова канцелария и интендантството били вън от двореца — на улица «Московска».
Там се помещавало и регентството след смъртта на Борис.
Там са работили подсъдимите Помянов, Ханджиев, Костов, Морфов и Балан.
Общо дворците на Борис са били обслужвани от около 300 души всевъзможен персонал.
Материалът изготви за публикуване:
Петя Паликрушева