За привържениците на ядреното разоръжаване 2017 година беше особена година, пише Deutsche Welle. 122 страни, влизащи в ООН, подписаха споразумение, задължаващо ги да не произвеждат и да не разполагат на своя територия ядрено оръжие.
Но, след проучване на данните от Стокхолмския международен институт за изследване проблемите на мира (SIPRI), «мечтата за свят без ядрено оръжие се стопи така, както миналогодишния сняг», констатира авторът на статията Нина Веркхойзер.
Според публикуваната от експертите статистика, в света и до днес има 14 465 броя ядрено оръжие, съсредоточено в ръцете на девет държави: САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея.
И макар тези страни да са малцинство, те дори и не мислят да започнат да се избавят от оръжието.
В сравнение с 2016 година броят на ядреното оръжие намаля, но в същото време страните модернизират съществуващите бойни технологии, обяснява експертът от
SIPRI Шанън Кайл.
Според него, налице е замяна на старото въоръжение, а също разработката на ново.
Например, в рамките на своята нова ядрена доктрина САЩ планират да заменят бомбите от типа В61 с по-съвременни модели.
До 2026 година Белият дом планира да похарчи за модернизацията на своя ядрен арсенал около 400$ млрд.
Неголемите ядрени държави, например Индия и Пакистан също участват в своеобразната «стратегическа надпревара във въоръжаванeто», счита Кайл.
В тези страни не само се разработват нови технологии, но и се увеличава обемът на производство.
«Най-много ме безпокои това, че политико-стратегическите отношения между САЩ и Русия се разрушиха — а тези две страни притежават 92% от цялото ядрено оръжие в света», казва експертът.
Той се опасява, че важните споразумения по разоръжаването няма да бъдат продължени.
Той е поразен от техническия прогрес на Северна Корея, който страната е постигнала в производството на ядрено оръжие и при ракетите с далечен радиус на действие.
Кайл се съмнява, че срещата на главата на Пехнян и президента на САЩ ще доведе до ядрено разоръжаване.
В годишния си отчет експертите от SIPRI цитират и други данни, които хвърлят светлина върху напрегнатата ситуация със сигурността в света, продължава изданието.
От времената на студената война световните разходи за отбрана не са били толкова високи, както през 2017 година.
Техният обем е достигнал 1739$ млрд, т.е. 230$ от всеки човек, който живее на Земята.
През 2016 година цифрата е 227$.
Причината за ръста е увеличаване на военните разходи в бюджетите на някои страни от Източна Азия например.
Китай увеличи своите разходи за отбрана с 5,6% до 226$ млрд.
В европейските страни ситуацията е различна.
Държавите от Източна Европа съществено съкратиха своите харчове за армията, а страните от Централна и Западна Европа — ги увеличиха.
(за справка — БГ увеличи разходите си за отбрана с гласовете на всички парламентарни сили , бел.ред.).
През 2017 година Германия увеличи своя отбранителен бюджет с 2 млрд евро.
Сега той е 37€ млрд.
В рейтинга на страните с най-големи военни разходи на първо място е САЩ, на второ — Китай, след това Саудитска Арабия и най-накрая Русия.
В списъка на главните експортьори на оръжие на първо място е САЩ, след него Русия и Франция, на четвърто място — Германия.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.dw.com/de/sipri-nukleare-aufr%C3%BCstung-geht-weiter/a-44229420