Гражданката на Рига Татяна Андриец публикува във Фейсбук няколко «истории за хората, които обичат да плуват по течението» — за ситуацията в латвийските училища по отношение на националните малцинства, подложени на латишизация.
Андриец публикува разказ от живота на едно от училищата:
«В 10 клас, поради недостиг на учебници, руският език бе обединен с латишски.
На никой не му пука, че класът е рускоезичен, както и педагозите.
Главното е държавният език.
Още в началото на учебната година децата се обръщат към педагога, който цял живот е говорил с тях а родния и за двете страни език — на руски.
И настана — неловко мълчание…
„Sveiks! Tagad es ar jums stundās runāšu tikai latviski. Skaidrs?“ („Здравейте. Сега с вас ще говоря по време на уроците само на латишски. Разбрахте ли?»)
Класът започна да се смее.
Забавно и жалко е да се слуша развалена латишска реч от устата на човек, който девет години е говорил с тях само на руски.
Авторитетът на учителя е поставен под съмнение по този начин.
От детството е прието, че учителят е почти свещен човек, а сега какво излиза?
Заповядаха й и тя се подчинява?
Учителката не владее добре латишски, срамува се от грешките си, затова предпочита да говори кратко — да даде задача в началото на урока и да провери в края.
И това го прави, вместо творческите и интересни уроци, които тя измисляше, докато имаше правото да преподава на родния си език.
От това страда нивото на образование», гневно пише ученичката от Рига.