Преди дни дъщерята на мои приятели и неин състудент прекрачиха Терминал 2 и отлетяха зад океана. Тя, завършила микробиология, той — електроинженерство. И двамата с няколко специализации в чужбина и успешно владеене на по два чужди езика.
Две години си търсеха работа у нас, но в крайна сметка девойката се трудеше като продавач на пици, а младежът разнасяше пратки в спедиторска фирма.
Трима съседи, биолог, лекар и финансист, вече са Лондон, Дюселдорф и Берлин. Там имат прекрасна работа, трудят се здраво и бележат успехи. Е, идват в България за празниците, но казват, че няма да се върнат завинаги. Жалкото е, че по стъпките им тръгват десетки хиляди млади хора.
Според статистиката всеки час четирима българи напускат страната ни, за да търсят по-добър живот в чужбина. Стряскащите данни сочат, че нaпycнaлитe Бългapия пpeз пocлeднитe тpи дeceтилeтия ca близо 1 млн. души. Около половината от тях живeят в дpyги cтpaни oт Eвpoпeйcкия cъюз и Eвpoпeйcкoтo икoнoмичecкo пpocтpaнcтвo, оcнoвнo в Иcпaния, Гъpция, Гepмaния, Beликобpитaния и Итaлия. Над 400 000 наши емигpaнти населяват Typция, а малко над 100 000 са в Ceвepнa Aмepикa.
Населението на България
ще продължи да намалява и през следващите две десетилетия
Това надали е неочаквана новина за повечето хора, но последната прогноза за броя на българите, изготвена от БАН, достига до още по-песимистични изводи. Очакванията на експертите са през периода между 2015 и 2040 г. българите да намалеят с 20% и ще станат малко над 5,7 млн. души. И то не само заради демографската криза, а и защото все повече нашенци прекрачват граничната бариера.
Освен спад на абсолютния брой на населението експертите отчитат и промени в структурата му. Логично делът на младите хора до 20 години ще се запази, но този на възрастните над 65 г. ще нарасне значително.
България и сега е една от страните с най-висок дял на възрастното население, а задълбочаването на този проблем ще доведе до множество рискове. Един от тях е свързан с пазара на труда, тъй като работната сила ще намалява. Успоредно с това по-малкият брой работещи ще трябва да осигури социална подкрепа за все по-голям брой възрастни, което поставя публичните финанси пред риск.
Младежката безработица вече има застрашителни размери и според някои изследвания приближава 170 000 без препитание. Не коментирам степента на грамотност и обща култура на поколението, защото трябва да хапем устни и да скърцаме със зъби. И всичко това се случи пред очите ни, а ние мълчахме. И се правехме, че не разбираме, че
образованието, което бе единствената ни унаследена родова ценност
девалвира страховито. Всъщност всички вкупом позволихме да ни смажат като нация и като личности…
Управляващите продължават за посягат с мръсни ръце и да се ровят нечистоплътно в образованието, културата и здравеопазването. Така и не успяваме да опазим децата си от чудовищата, които властта извади от приказките и ги прати да дебнат малчуганите по улиците и в училищата.
Министерства, агенции и НПО-та, които уж работят за децата, така и не могат да посочат перспективата и ясния път, по който да се премине, за да се променят нещата. Напротив, те правят пътечките все по-трънливи и преминаването им е невъзможно.
Затова все по-често чуваме млади майки да се заканват с болка, че децата им няма да останат в България. «Има чудесни колежи в Европа. Да отива и да не се връща повече», е тъжната мечта на повечето родители. Голяма част от тях отрано заделят пари и следят престижните училища зад граница. Защото, ако се погледнат сайтовете, които предлагат работа, ще лъсне простата истина. Те предлагат средни заплати от по 600-800 лв. При късмет и малко повече. Не е тайна, че много млади хора работят на по 2-3 места. За престижните професии, ако имаш опит, възрастта ти е неподходяща. Ако тя е добра, нямаш пък опит. И
младите хора влизат в омагьосан кръг, от който излизане няма
Защото те искат днес, сега, тук и веднага да започне летящият им старт.
Много от моите приятели се опитаха да се завърнат у дома, след като завършиха образованието си и натрупаха опит в чужбина. Повечето от тях обаче си тръгнаха повторно от България. Отговорът за повторния им «избор» беше, че средата у нас е нездрава.
Разбира се, ако разгледаме по-отблизо «картината», тя става още по-тревожна и показва, че у нас няма адекватна стратегия за образоване и насърчаване на младите хора. Международният Индекс на правото на собственост поставя страната ни на 85 място в света заради неуважението на правото на частна собственост. В последния си доклад организацията, която измерва върховенството на закона в 113 страни, класира страната ни на 55 място след държави като Ботсвана, Тринидад и Тобаго и Монголия. Глобалният индекс на предприемачеството, който измерва «здравето» на тази среда в 139 страни, класира България 69-та след Казахстан, Мароко, Македония и др.
Излишно е да припомням, че
България има едно от най-високите нива на младежка безработица в ЕС
Не на последно място, държавните институции обикновено са враждебни към младите българи, образовани в чужбина. Въпреки, че един от ключовите приоритети на българското председателство на Съвета на Европа уж беше бъдещето на младите хора, правителството на България умишлено отказа да си взаимодейства със сдружения на млади утвърдени български специалисти в чужбина, за да подготви дневния ред по този «приоритет».
Ясно е, че ролята, която България си присвоява, ролята да определя дневния ред за бъдещето на младите хора в Европа, съвсем не й приляга. Правителството явно е късогледо и гледа, както старите хора казват, само собствения си пъп. Бърз преглед на квалификациите на министрите в кабинета, или по-скоро на липсата на такива, действа обезкуражително на всеки, който вярва в стойността на образованието. Имаме нужда от драстични промени, но докато се събудим, може и да е късно за промяната.
Корупцията, липсата на реформи и на възможности за равен старт
използването на властта като средство за набавяне на лична облага и обсебването на държавата от елити и частни интереси, са сред основните мотиви на младите българи с добра квалификация да напускат родината си. Това констатират експертите на Световната банка.
Почти половината от българите все още живеят в риск от бедност или социално изключване. Експертите са категорични, че България незабавно трябва да пристъпи към изпълнението на три основни пакета от реформи, свързани с реорганизация на работата и структурата на държавната администрация. Или на обикновен език това означава да бъде премахната излишната бюрокрация по отношение на бизнеса и чуждите инвестиции.
Нужно е да се подобри качеството и достъпът до публични услуги като образованието и здравеопазването, в които се наливат огромни средства, без никакъв реален ефект.
От Световната банка препоръчват да се обновят транспортната и техническата инфраструктура, защото независимо от шумно рекламираните от правителството успехи в тяхното обновяване, качеството им остава далеч от желаното и продължава да бъде спирачка пред привличането на солидни чужди инвестиции в страната.
Стиховете на Дебелянов «да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне» звучат все абстрактно и по-далечно за немалко българи зад граница. Мнозина от тях все още пазят корените си, но и те ще се изгубят след няколко поколения, заедно с традициите, обичаите и езика.
Понякога приказката на нашенците в чужбина има щастлив край. Често пъти той е тъжен. Защото само онзи, който е казал завинаги сбогом на родината, знае какво е
да си чужд в чужда държава
И му остава да си припява «Облаче ле, бяло», да се чува с любимите си хора по скайп, да тъжи и да си поплаква за тях.
В днешния глобален свят на отворени врати е съвсем нормално всеки да поеме към хоризонта, който го привлича. Страшната истина, която властимащите не искат да осъзнаят обаче е, че децата ни не искат да са роби и не желаят да служат на алчната и завистлива тълпа от корумпирани чиновници, които ги тъпчат и неглижират. България остава без лекари, без инженери, без специалисти, без деца, защото тук не им позволяват да са собственици на облагите от знанията и да могат да поставят сами цена на труда си.
И докато държавата ни е мащеха за тях, а управляващите нехаят, все повече родители с насълзени очи ще изпращат своите рожби зад граница, докато
някой последен не хлопне вратата и не сложи катинара на Родината ни България.
Юлия Кулинска, Дума