Революцията винаги предполага прелом на предишните устои из корен, смяна на остарелите принципи в името на по-нататъшното развитие на държавата.
Имаше ли такова чудо в избухналата в Армения «нежна революция» на Никола Пашинян?
Какво все пак се случи зад кулисите на този «държавен преврат»?
Всяка революция се нуждае от стимул, който да подтикне народа към действие.
За арменците това беше възмущението, че Серж Саргсян наруши думата си за не претендира за поста глава на правителството след конституционната реформа.
След детайлният анализ на този факт от инициаторите на революцията, протестите вече се водеха не просто срещу Саргсян, а в името на демократичния строй.
Но знаел ли е Саргсян на какво тръгва?
Защото въпросите от страна на народа не бяха малко, а следователно, и неговите претенции за властта, предизвикаха вълна от вълнения в страната.
Вероятно той е отчитал този факт в своята политическа игра, както го е отчитал и популистът Никола Пашинян, който навреме излезе на арената и почти без бой получи всичко, за което можеше да си мечтае.
Трудно е да не се забележи, че Саргсян фактически изигра Пашинян в това, което по-късно нарекоха «нежна революция»
Но имаше ли въобще революция?
Ако разбием ситуацията, то могат да се видят редица елементи на провокация, реакцията върху тях, предаването на властта и процеса, който остана в сянка.
В резултат, в правителството бе извършена ротация, но съществени промени в страната така и не се случиха.
Сядайки в креслото на премиера, Пашинян рязко промени своята позиция относно протестите, макар и да продължи да притиска по вектора «борба с корупцията», който се превърне в негов лозунг по време на «въстанието».
Не е трудно да се забележи, че антикорупционната политика на новата глава на правителството повече напомня «лов на вещици», избавящ го от неудобните.
Арестите на политици, «на малки и явни корупиционери» няма да променят ситуацията в страната.
Серж Сергсян, главният антагонист на «революцията» продължава да си живее спокойно, което е странно, отчитайки множеството претенции към него още преди месеци.
В резултат може да се констатира, че зад гръмкото име «революция» не е имало нищо.
Народът бе завъртян около палеца на някои днешни политици.
Вашингтон този път си остави място за отстъпление.
Именно така може да се обясни, че против Саргсян така и не бяха повдигнати обвинения, той не беше арестуван или изгонен от страната.
В случай на провал на операцията, Серж Саргсян ще може лесно да се върне на власт, продължавайки да играе двойна игра.
News Front