29 юни 2018-Нюз Фронт.
По време на традиционния седмичен Брифинг на официалният говорител на Външно Министерство на Русия, този четвъртък 28 юни, редакцията ни потърси за коментар Мария Захарова,относно заявлението от помощникът на държавния секретар по Европа и Евразия Уес Мичъл, за плановете на САЩ да увеличат военния бюджет и доставките на въоръженив в Украйна и Грузия.
News Front: » На 26 юни помощникът на Държавния секретар по делата на Европа и Евразия Уесс Мичъл заяви, че САЩ планират да увеличат военния бюджет и доставките на въоръжение за Украйна и Грузия. Ако позволите ще цитирам:
» Ние оказваме военна помощ на Украйна и Грузия… и на двете Русия неотдавна отправяше заплахи, за използването на военна сила»- заяви американецът, по време на заседание на Комитета по външни работи към Сенатът на САЩ.»
Явява ли се подобно подобно заявление, конфронтационна реторика, провокация и намеса във вътрешните дела на две суверенни държави?
Може ли да смята подобно заявление за нарушение на принципите и международните стандарту в областта на правата на човека, тъй като на определени територии на Украйна украинската страна не спазва режимът по прекратяване на огъня?
Защо в такъв случай САЩ ще доставят още оръжие?
Мария Захарова: « Това е въпрос, който традиционно поставяме: ако всички така радеят за мир, и в частност за мир в Украйна, а от САЩ и Канада, призовават за изпълняване на Минските съглашения, то какво общо има оръжието?
Минските съглашения говорят за съвършено други стъпки, които би трябвало да предприема всяка от страните, поела върху себе си съответните обезателства.
За съжаление, ние виждаме друга картина- неизпълнение от страна на Киев на обезателствата по Минските съглашения ( няколко годишно, тотално, глобално неспазване на Минските споразумения) от една страна, и от друга- доставките на въоръжение, заявление за това и приемане на съответни решеноя от страна на западните държави.Мисля, че вие прекрасно разбирате, че се създава по такъв начин ефект на подкрепа на онази воинствена реторика, която цари в Украйна, и за съжаление, отдавна е излязла от рамките на дискусия ( водят се активни бойни действия).
Най-важното е, че подкрепа получава именно тази част на украинския истаблишмънт, която говори за необходимост от пътя на силата, притискайки ситуацията и твърдяща, че Минските споразумения не са необходими.
Ще напомня, че когато Президентът на Украйна Петро Алексеевич Порошенко се върна след подписването на Минските споразумения в родината си, тази част на украинския истаблишмънт го обвини едва ли не в предателство.
И всичко това е добре дошло и се разиграва в интересите на тази част на политическия истаблишмънт в Украйна, от тези хора, на които той се държи, и които изповядват националистична идеология.
Към какво доведе това- виждаме- целия свят, включително държави далеч от Украйна със замиращо съце следят за развитието на ситуацията,.
Много хора вложиха в това политическия си капитал, в частност, Канцлерът на Германия Ангела Меркел, която лично участва в изработката на тези споразумения, давайки своите идеи и така нататък.
И действително те, вложиха политическия си капитал.
Всичко това се зачерква обаче от два фактора-неизпълнението на поетите обезателства от страна на Киев, което се подкрепя от съответните политици и официални лица на Запад, и доставките на въоръжение в качеството на сигнал, че силовия вариант се явява правилен.
Всичко това, всички тези действия — са на границата с катастрофа, защото конкретния, действен и действащ изветсно време план на Миснките споразумения, можеше да бъде реализиран.
Светът нееднократно на всички нива потвърждаваше актуалността ибезалтернативността на този пакет документи.
И той може да бъде реализиран за благото на самата Украйна и украинския народ, а не за благото на някой друг.
Но такива действия зачеркват всичко, за което там ( в Минските споразумения) е казано и всички усилия предприемани от страна на световната общност за изработката и опита да се реализират посочените споразумения».
