Един от скептиците на досегашния подход на САЩ спрямо Русия е професорът по журналистика от Колумбийския университет Кит Хесен, който разглежда проблемните в американо-руски отношения през призмата на аналогична концепция — за значимостта на индивидите и лидерството при формирането на външната политика — но предлага друг подход по отношение причините за грешките.В статията си за списание The New York Times Хесен твърди, че част от отговорите, защо «охлаждането» в америконо-руските отношения е отишло толкова далеко, че могат да се открият «в полето на философските сражения» вътре в неголямата общност на «експерти за Русия».
В тази общност, според него, се забелязват три фактора.
Първо, от времето на студената война то преживя «стремителен спад на нивото на експертните знания, престижа и таланта», се казва в статията.
Ако американските специалисти по СССР бяха голяма група, която стоеше на върха на професионалната общност, занимаваща се с изработването на политики, и доминираше във факултетите по международни отношения и сравнителна политика в академичните кръгове — то днес специалистите по Русия в САЩ са «най-малобройната, а също най-малко професионалната и уважавана група», се отбелязва в статията.
По силата на това, че по-старото поколение експерти по Русия си подаде оставката или смени дейността си в търсене на по-перспективни сфери, само малко от добрите и най-ярките представители на новото поколение избраха руското направление като професионално поле.
Много от тези, които решиха да работят с Русия, както и екс-посланика на САЩ в Русия Майкъл Макфол, се съсредоточиха върху това, което получи известност като «транзитология» — изследване на трансформацията на авторитарните държави с контролируема от правителството икономика в свободни пазарни демокрации.
Американските експерти по Русия в значителна степен изгубиха способността си да имат «бюрократично влияние» върху политическите процеси в САЩ, се казва в статията.
«Веднага след като елцинските реформи се трансформираха при Путин в авторитарен реваншизъм, възторгът от изграждането в Русия на нов прекрасен демократичен ред угасна.За Русия все по-често си спомняха на последно място в междуучрежденските дискусии за висшите приоритети на САЩ в Европа, в Близкия Изток и в Източна Азия».
Ако в периода на студената война външната политика на САЩ бе съсредоточена върху «съветската заплаха» и Русия често вземаше инициативата, то в постсъветската епоха всичко се оказа обратно: Москва нерядко се разглеждаше като «твърде склонна към това да застопори позициите си срещу политиката на САЩ, но твърде слаба, за да има голямо влияние, когато тя изразява протест».
В значителна степен курсът на американо-руските отношения се определяше от решенията, приети по други въпроси, в които американските експерти по Русия бяха второстепенни играчи.
«Русия бе уникална с това, че бе страна, фактор, който правителството на САЩ отчиташе почти във всички основни въпроси, но тя никъде не беше най-важният фактор», пояснява Томас Грем, старши директор по Русия в Съвета за национална сигурност при Джордж Буш-младши.
Петя Паликрушева за News Front
Източник: http://nationalinterest.org/feature/mcfauls-russia-26379