Забравете Брекзит и задаващата се трансатлантическа търговска война. Дипломатическият скандал от миналата седмица между Италия, Малта и Франция кой да поеме отговорността за над 600 спасени в открито море хора показва, че най-голямото предизвикателство пред Европа днес е миграцията.
И тук не става дума конкретно за стотиците хиляди, пристигнали през Средиземно море през последните години в търсене на по-добър или по-сигурен живот — много от които предприели опасното прекосяване на морето, подобно на тези на борда на спасителния кораб «Акуариус».
Турция е приела повече. Миниатюрният Ливан и изпитващата трудности Йордания се оправят с почти два милиона бежанци.
Кризата, която заплашва самото съществуване на ЕС, е вътрешният враг: неумението на 28-те държави членки, съставляващи най-големия в света търговски блок, да овладеят съвместно миграционните потоци.
Реформирането на политиката за предоставяне на убежище е заседнало на скалистия бряг на националните интереси. Въпросите за това кой да поеме отговорността за пристигащите мигранти — и дали сред държавите членки трябва да има квотна система за разпределяне на бежанците — предизвикват яростни спорове.
Отдавна страдащи държави от ЕС като Гърция и Италия, откъдето влизат по-голямата част от миграционните потоци, се чувстват изоставени от останалите членове на съюза.
В отговор на кризата някои европейски страни разположиха военни сили, издигнаха гранични огради и временно върнаха паспортните проверки, с което бяха подронени устоите на Шенгенската зона за свободно пътуване. Други приеха мигрантите на своя територия.
В повечето случаи тези, които действаха сами, разгневяваха своите съседи, като просто предаваха проблема по-нататък. Взаимното доверие между държавите от съюза се изпари.
Противопоставящи се на миграцията партии се възползваха от хаоса, печелейки гласове чрез насаждане на страх от чужденците.
«Докато продължаваме да не признаваме, че имаме колективен проблем, който може да бъде уреден единствено чрез колективни решения — докато това ни убягва — няма да намерим решение», предупреди заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс. «Ще се проваляме колективно.»
Държавите от ЕС не обръщат внимание на този колективен провал и не намират начин как да реформират правилата на съюза за предоставяне на убежище, известни като Дъблинския регламент. Ако Дъблин не бъде поправен, това може да се окаже погребалният звън, който да възвести края на свободата на пътуване без гранични проверки и на улеснения режим за трансгранични делови отношения в целия ЕС — двете върхови постижения на съюза.
В продължение на две години правителствата в ЕС безуспешно се борят да поправят най-противоречивото нещо в Дъблин: мигрантите задължително да трябва да кандидатстват за закрила в първата държава от съюза, в която са влезли. При положение че повечето мигранти идват в ЕС през Турция или Либия, тези първи страни на влизане най-често са средиземноморските Гърция и Италия.
Това правило се оказа част от спора миналата седмица около «Акуариус», спасителен кораб с 629 мигранти на борда, включително бременни жени и деца, които били спасени край бреговете на Либия.
Контролиращата средиземноморските спасителни операции Италия спря насочилия се към нейните пристанища кораб с мотива, че Малта е по-близо и точно Ла Валета трябва да поеме отговорност.
Тогава се намеси френският президент Еманюел Макрон, обвинявайки Италия в цинично и безотговорно поведение. Новото популистко правителство в Рим не можа да преглътне това, особено с оглед на факта, че спазвайки дефектните правила на ЕС за предоставяне на убежище, френската гранична полиция редовно блокира хиляди мигранти, които се опитват да напуснат Италия.
На помощ се притече новото левоцентристко правителство на Испания, което предложи сигурен пристан във Валенсия.
«Това не е нещо, с което Малта, Италия, Гърция или Испания трябва да бъдат оставяни сами да се справят. Страните извън Средиземноморието не може да се опитват да използват географията, за да се изключат от отговорност», каза пред Асошиейтед прес един от водещите депутати в Европейския парламент по темата за миграцията Роберта Мецола.
Темата е толкова чувствителна, че българското ротационно председателство на ЕС в продължение на месеци председателстваше преговори при закрити врата на по-ниско равнище за постигане на компромис — но проблемът е изключително политически, а не технически.
Унгария и Полша отказаха да приемат бежанци, докато останалите страни не допринесоха с кой знае какво за предишния неуспешен опит на ЕС за споделяне на бежанския товар.
Проблемът постави под силен вътрешнополитически натиск германския канцлер Ангела Меркел — която през 2015 г. отказа да затвори границите на Германия за мигрантите, много от които бягащи от конфликта в Сирия и Ирак. Сега германският министър на вътрешните работи Хорст Зеехофер иска да връща бежанците, които са били регистрирани другаде.
В същото време Австрия и Дания лансират идеята да бъдат създадени лагери за мигранти извън Западна Европа, на съседните Балкани. Според директора на Института за миграционна политика «Европа» Елизабет Колет подобни планове са признак за времена на отчаяност.
«Тези идеи изглеждат добре на хартия, но беше трудно да се намери страна извън ЕС, готова да бъде «васална държава» по този начин или да се измисли система, която действително да бъде работеща», каза тя.
«Това, което е новото сега, са размерите на политическата отчаяност в прокарването на тези идеи. Страните са готови да сложат още на масата — тоест да плащат повече на трети страни — и са по-малко загрижени за това колко добре функционират тези трети страни.»
Европейските лидери разпоредиха този месец да бъде намерено решение. При положение че такова обаче не се вижда, Меркел и колегите й ще бъдат принудени на срещата си на върха на 28 и 29 юни отново да се заемат решително с проблема с миграцията. Присъствието сред тях на новото популистко правителство на Италия — чийто министър на вътрешните работи се зарече да депортира десетки хиляди мигранти възможно най-скоро — ще направи постигането на компромис още по-трудно.
«Европа може да бъде пример за всички по този въпрос, но трябва да бъде проявена истинска политическа воля за излизане от полето на разгорещената риторика и за взимане на тежки решения», заяви Мецола.
«Топката сега е в полето на лидерите. Светът гледа.»
/БТА/