Из интервю с проф. Никола Алтънков във Фактор:
Никола (Николай) Георгиев Алтънков е български политически емигрант в САЩ (1965-1995) г. Лидер на организациите Български национален фронт (в изгнание).
Роден е в София на 17 август 1932 г. Завършва английска филология в Софийския държавен университет «Климент Охридски» и история в Калифорния, САЩ.
Доктор по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара и професор в същия, магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтерей. Член на Академията за политически науки в Ню Йорк от 1984 г. и на почетното социологическо общество „Делта Тау Капа“ от 1975 г. Преподава в американски висши училища, работи в научни институти в САЩ. Автор е на трудове по история, политология, социология и икономика. Има над 200 публикации.
— Кои големи митове за БКП успяхте да разбиете, пишейки историята на БКП?
— Например, голямата лъжа, че въоръжената борба е тръгнала от юни 1923 година, когато е извършен деветоюнският „кървав” преврат, с който на власт идват „кръволокът” Цанков и ген. Вълков. Тогава те започват да колят българския народ и той няма какво друго да направи, освен да грабне оръжието и да се съпротивлява. Това е нещо, което е залегнало в нашата историография и дори в учебниците по история. И лозунгът беше – „Помни 9-ти юни, пази 9-ти септември!”
Ето ви създаден мит!
Но истината е друга.
В моя труд показвам, че военната организация на БКП е започнала да действа още в 1919 г, когато партията се присъединява към Коминтерна и явно и безсрамно на своя XXII конгрес (който е обявен за I конгрес на БКП) заявява, че поема курс на въоръжена революция.
Оказва се обаче, че преди това, още по време на Първата световна война комунистите са събирали и складирали оръжие.
Това се установява по спомени на ген. Винаров, на Цола Драгойчева, по техни разкази, излезли преди 1989 г.
Там те обясняват как са получавали оръжие от Русия, която в това време се бори за живота си.
Болшевишкият режим е в състояние на гражданска война – между болшевики и белогвардейци, които се борят кой да оцелее.
От Русия се изпращат неимоверно голямо количество оръжие и пари на българските комунисти през 1919-1921 година, когато няма още и помен от преврата.
След като през 1919 година БСДП (т.с.) се присъединява към Коминтерна като партия съосновател, тя се превръща в секция на Международното комунистическо движение и се отдава на революционна дейност.
На всички свои съвещания, пленуми и конгреси се прокламира курс към въоръжено въстание.
Това е нещо, което беше известно, но не беше казвано на хората.
Беше по-изгодно да се твърди, че въоръжената борба е била реакция на фашисткия преврат през 1923 година.
Друга лъжа са десетките хиляди жертви, които комунистите били дали в борбата против фашизма и то още от 1923 година.
Действително, в 1922 г. Зиновиев, който е председател на Коминтерна, говори за фашисти.
Още тогава те овладяват семантиката и налагат термина „фашизъм”.
И оттогава досега се твърди, че комунистите са антифашисти, а това значи, че би трябвало да има фашисти, срещу които да се борят.
И в тази борба те са дали „страхотни кървави загуби“.
Например, в септемврийските събития 1923 година, които те наричат Септемврийско въстание, са били убити над 20 000 души.
А истината е, че убитите са 787.
Кървавият атентат в храма „Св.Неделя“ на 16 април 1925 г., който те отричаха дълги години, че е извършен от комунистите, лансирайки тезата, че той е осъществен от едни луди глави от военната организация, също се превърна в огромна манипулация.
Оказва се, че атентатът е организиран след решение, което са взели не само извършителите, а самият ЦК на тяхната партия.
В „кървавите нощи”, известни още като „бял терор”, комунистите твърдят, че са били погубени от 20 000 – 50 000 души, а истината е, че жертвите са 672.
Спекулира се и с броя на жертвите, които комунистите са дали във въоръжената „антифашистка” борба – от 1941-1944 година.
При все че — според комунистите — в България е имало фашисти още от 1922-1923 година, партизаните се появяват чак в 1941 година, когато Германия „вероломно” напада своя съюзник СССР.
Именно от тогава се разгаря въоръжена борба в България.
Официално се твърди, че по време на тези събития са били убити 9 140 партизани и 20 700 ятаци, а реално жертвите в тази борба са 2 642.
— Не мислите ли, че партизаните също са митологизирани – те се представят като защитници на народа, но в действията си повече приличат на терористи, обявили се извън закона…
— Думата „терорист“ е пейоративен термин, но не е неподходящ.
Шумкарите/партизани са въоръжени бойци на БКП, които служат на Москва.
Те са предните отряди на Съветския съюз и никога не са се интересували от интересите на България, тяхната родина.
Важна за тях е световната революция, планетарния комунизъм и мотора, който движи света към това „светло“ бъдеще – съветският режим.
На думи те са се отдали на световната революция, която се води от СССР.
Така е било в началото на създаването на Коминтерна.
Когато Сталин става ръководител на СССР Коминтерна става чисто и просто съветска държавна структура: Министерство на революцията, както го нарича един американски историк.