Следващият гост на програмата ни твърди, че американският държавен дълг е заплаха за националната сигурност.
Кратко и ясно.
С нас е Анди Бигс — конгресмен-републиканец от Аризона.
АНДРЮ БИГС, конгресмен от САЩ: Считам, че се движим към края.
Представете си, че това е водопад, ние сме в лодката, но идва момент, в който вече ще бъде невъзможно да се измъкнем от потока.
Ако не направим нещо веднага, ще рухнем в пропастта.
- Мислите, че дълговата бомба може да се взриви?
- АНДРЮ БИГС: Считам, че програмата за медицинско застраховане на престарели
- Мedicare фактически ще прекрати съществуването си след около осем години, ние имаме на разположение за разрешаването на проблема 8-10 години.
- — Ние винаги виждаме решаването на проблемите в далечно бъдеще.
- Отук и вечната тенденция да ги отлагаме.
- Защото ако решите да предприемете мерки ще бъде болезнено.
- Нито един политик не иска болезнени мерки сега.
- Те просто не искат!
- АБ: Вярно е. Пътят, по който вървим не е най-добрият, ние знаем, че, ако се отклоним от него, това ще е болезнено в краткосрочна перспектива.
- Те считат, че това ни
- заплашва с прекалено големи политически загуби.
Но ако не направим нищо, всеки ден забавяне ще ни лиши от каквито и да било варианти, с помощта на които бихме могли да решим проблемите
и да компенсираме дефицита.
Ето в това е истинският
проблем — имаме структурен дефицит.
Ние харчим повече, отколкото получаваме, и сме принудени да вземаме кредити.
Първо, бих съкратил повече от разходите.
- Но за това конгресмените няма да гласуват. Няма да гласуват!
- АБ: Нищо не мога да направя по този въпрос.
- Моите колеги не искат да предприемат мерки, които са болезнени в краткосрочна перспектива. Т.е. не искат да кажат:
«Ние не можем да продължим да финансираме тези програми». - Това би бил краткосрочен отговор:
«Дайте за първи път от 1997 година да балансираме бюджета». - Защо не правим това?
- Няма политическа воля.
Или ще се опитаме да защитим интересите на хората, да удържим на думата си…
Ако сега това не се направи, а следваше да се направи преди 25 години, то след 10 години ние просто няма да имаме избор.
Парите могат да се обезценят, да се обяви дефолт или да се опитаме да повишим данъците и да убием икономиката си.
Ето такива ще бъдат вариантите ни след 8-10 години.
Считам, че просто не е честно да стоварваме това на бъдещите поколения.
Превод и редакция: Петя Паликрушева
Източник: видео по-горе.