Приличните доходи за хората от третата възраст вече не се отлагат и за светлото бъдеще. И което е още по-лошо – това се отнася не само за сегашните пенсионери, но и за поколенията пенсионери, които ще дойдат след тях. Те също ще бъдат принудени да теглят хомота на мизерията.
Това се вижда не само от 80-те милиарда лева външни дългове, с които е натоварен народът ни. Достатъчно е човек да се запознае с данните за това върху какви суми се осигуряват пенсионно работещите българи днес.
Понастоящем едва 5,7 на сто от българите, които правят пенсионни вноски, се осигуряват на суми между 1500 и 2000 лв. Само те могат да разчитат на сравнително високи пенсии, сочи официално проучване на НОИ. На другия полюс са осигуряващите се на суми до 500 лв.
Това означава, че близо 60 на сто от работещите сънародници, на брой около 1,5 млн. души, ще получават мизерни пенсии на старини. Още по-мрачна е перспективата пред трудещите се на 4-часов работен ден.
Много от тях всъщност се трудят между 8 и 10 часа дневно, но работодателите им ги порязват и по този показател. Не са с розово бъдеще и онези от нас, които се осигуряват на суми от 500 до 1000 лв. (713 614 работници и служители).
Към тази категория спадат 28,3 % от заетите българи. Особено тревожен е фактът, че едва 33 на сто от общо 7,5 млн. български граждани от всички възрасти, които още не са избягали в чужбина, внасят пенсионни осигуровки. Останалите са пенсионери (2,5 млн души), безработни (1,9 млн. души), ученици или домакини.
Всъщност положението е толкова катастрофално, че дори експерти на сегашния “елит” започнаха да признават онова, което е очевидно за всеки що-годе изкушен в темата човек. Така например социоложката Мира Радева казва, че една неписана договорка между бизнеса и политиците осъжда народа ни на бедност, че грешният икономически модел е сринал цели стопански сектори и т. н.
А ето и резултатите от всичко това, пак според г-жа Радева: “Един друг проблем, за който никой не мисли, е демографският. Какво икономическо развитие може да има с наличното застаряло население?
Най-важният ресурс за икономиката е човешкият фактор. А у нас вече няма нито за кого, нито с кого да се реализира икономическият растеж. Мисля, че се налага внос на работна ръка, нищо друго не може да ни спаси…”
Ангел Барусов