(продължение от 1 част)
Миграционната криза — това е явление, през призмата на което, като през гигантско увеличително стъкло, могат да се видят немалко важни тенденции в развитието на Европа не само в IX век, но и в изминалия XX — именно в него беше сварена тази каша, която ние и нашите деца, а и внуците ни ще се наложи да сърбаме през XXI век.
Тази криза е моментът на истината — залезът на Европа, на западния свят, неговото превръщане в Постзапад.
Историческите нишки са от миналото, а за да бъде осъзнат залезът — трябва да погледнем и върху Втората световна, и върху късния Рим, и върху съвременната постзападна епоха, и върху класовите корени на неолибералната контрареволюция и глобализация — само така можем да подредим пъзела, да открием причините са случващото се и да го наречем с истинските му имена.
Да, днес виждаме финала на залеза, защото става дума за етнокултурно и расово размесване на европейците, изтласкани от собствената им история.
Френският философ Рано Камю така и нарича този процес : “le grand remplacement” — «великото заместване».
Излиза, че е бил прав Шпенглер, твърдейки, че XXI век ще бъде последният за Европа?
Финалът ще придобие още по-фаталистични черти, защото цялата ситуация бе провокирана от ръководството на икономически най-силната държава в Европа — Германия.
Лого на кризата стана новогодишното послание на «добрата бабичка» Ангела Меркел, която всъщност покани мигрантите в Германия.
През май 2015 година още един добряк за чужда сметка, министърът на вътрешните работи Лотар де Мезиер, заяви в Берлин, че Германия е готова да приеме 450 хиляди бежанци.
Още на следващия месец тълпи мигранти нахлуха в Германия, тогава се наложи немците да увеличат цифрата на прием до 800 хиляди.
Започна криза, при това не само немска, а европейска.
Докато в същото време обикновените немци, италианци, гърци проклинаха Меркел и показваха с жестове, че бабичката е полудяла, европейските, а по-точно атлантическите издания я хвалеха.
Самата Меркел в самия разгар на кризата през септември 2015 година мислеше не за решение, не за немците, а за друго: тя се обърна към Марк Цукърбърг с молба да спре по някакъв начин критиката на германците спрямо нея във Фейсбук.
Цукърбърг отговор, че работи над това.
А защо да не поработи?
САЩ се радват на отслабването на Европа, именно така въздейства миграционната криза на това неорганично явление.
Ще запомним това новогодишно послание от последния ден на 2014 година и ще отидем 30 години назад, през 1973 година, когато нищо, поне за значителното болшинство европейци, не предвещаваше предстоящите беди.
«Щастливото десетилетие» — 1945—1975 г. — завърши, но малко бяха тези, които мислеха: болшинството, като обхванати от Синдрома на Аполинарий, живееха по инерция през 1950—1960-те години.
Знаците за съществуващата стена между бедните и богатите, между Изтока и Запада, така и никой не забелязваше.
Почти никой.
Но не всички.
(следва)
Автор: Андрей Фурсов
Превод и редакция: Петя Паликрушева