От софийската среща ЕС — Западни Балкани бе скрита една грозна и скандална характеристика — това бе среща на достолепния предводител към цивилизационни бъднини и шайка престъпници и закононарушители, «изпрани» като политици и държавници. Имаше ги и от двете страни.
Започваме с може би най-престъпния държавник от региона на Западните Балкани — черногорския президент Мило Джуканович. Наскоро неговата Демократична партия на социалистите (ДПС) спечели и местните избори. Още като непълнолетен, едва 17-годишен, той влиза в редиците на югославската компартия (СЮК), единствената партия в Титова Югославия. От 1991 г. икономистът Мило Джуканович е бил седем пъти премиер, два пъти президент, включително и в момента, както и действащ лидер на управляващата повече от две десетилетия ДПС. Той е единственият политик от бивша Югославия, който оцеля политически сред кървавия югоразпад. Но такова политическо дълголетие на един 56-годишен човек в такъв буреносен период си е направо минус. Съдете сами: Джуканович е бил комунист-антикомунист, просръбски-антисръбски, проруски-антируски, сега е прозападен и дали утре няма пак да смени ориентацията. Всичко това са щрихи на един
идейно безпринципен политик и геополитически използвач и комбинатор
Всъщност името на Джуканович се свързва с контрабанда на цигари през 90-те години. Разследване на италианската прокуратура в южния град Бари установи, че Мило Джуканович е замесен в «престъпна група», която в периода 1997-2000 г. е въртяла незаконна търговия на цигари между Черна гора и италианската област Пулия. Просто италианската мафия е продавала контрабандни цигари от Черна гора, от което Джуканович и обкръжението са спечелили хиляди милиони долари. Подробности от това разследване бяха огласени през 2007 г. от италианската агенция АНСА, но през 2009 г. разследването бе «архивирано», защото тогава над Мило Джуканович се бе отворил чадърът на дипломатическия имунитет в качеството му на премиер.
През 2017 г. сп. «Форбс» публикува поредната си класация за милионерите в света, в което бе посочено, че семейството на Мило Джуканович разполага с богатство от 176 млн. долара. На свой ред черногорската неправителствена организация за борба с корупцията МАНС призова Джуканович да обясни как е натрупал това богатство. Убедителни обяснения той не е дал. Освен на цигарената контрабанда другият източник на забогатяването му очевидно е и приватизираната Първа банка — малка държавна банка, купена от семейството на Джуканович. За неин собственик се води по-малкият му брат Ацо. Та от тази банка Мило е спечелил примерно едни 8,5 млн. евро чрез измама, намеса на офшорна компания и пране на пари. Така твърдят противниците му, а и банкови експерти.
При разследване на банката журналисти от Мрежата за осветляване на организираната престъпност и корупцията OCCRP установиха, че повечето депозити в банката идват от публични фондове, но две трети от раздаваните кредити отиват за семейството и приятелите на Джуканович. Финансова ревизия от 2010 г. на счетоводителите от «Прайс Уотърхаус» е установила същото.
Според журналистката Миранда Петручич президентът и неговите приближени са превърнали банката в личен банкомат. През 2008 г. банката е платила 5,3 млн. евро хонорар на Мадона за неин концерт в град Будва, въпреки че тогава Първа банка не е изплатила дългове на инвеститорите поради липса на средства.
Отделно «държавни предприятия се раздават на съмнителни бизнесмени, които никога не се инвестирали в легален бизнес», твърди на свой ред Зоран Радулович от независимото списание «Монитор».
Неслучайно американското списание Foreign Affairs нарече Черна гора «мафиотска държава». А ето какво добавя и Милка Тадич, издателка на независимото местно списание «Монитор». «Ако сме имали премиер, който е обвинен в контрабанда и е най-добър приятел с мафията, как може да се твърди, че не сме мафиотска държава?» Пред Би Би Си пък Ваня Чалович, лидерка на антикорупционното движение, заяви, че «държавата, парламентът, изпълнителната власт, всички са свързани с организираната престъпност». Марко Вешович от опозиционния вестник «Дан» определи «модела Джуканович» като неолиберална разпродажба на държавната собственост в тясна връзка с организираната престъпност. В парламента опозицията направо му подвиква «Мило крадеца».
Мило Джуканович не дойде в София. Страната му бе представена от премиера Душко Маркович. Само че той е от обкръжението на Джуканович и така ЕС се срещна с една мафиотска държава в София. И ето, такава държава, такъв контрабандистки неин президент прибра в своите редици НАТО. На път е да го направи ЕС, изобщо «свободният свят» на Запада. Този свят наистина трябва да е много свободен, щом убежище в него намират екземпляри като Мило Джуканович.
Защо се опрощават греховете му, е ясно. Целта е да се създаде плътен, враждебен на Русия и без пробойни евроатлантически кордон до самите й граници — от Норвегия и Финландия на север, през Полша, балтийските държави и Украйна в центъра, до Черна гора, Македония, България и Гърция на юг.
Доскоро крайната южна точка на кордона трябваше да бъде Турция, но заради Ердоган тя по-скоро остана извън схемата, макар че «дълбоката държава» само чака сгоден момент да я набута отново вътре. Като американското протеже на Стария континент Евросъюзът чинно превиваше гръб по създаването на кордона — поне доскоро. И срещата ЕС — Западни Балкани несъмнено бе част от този план, макар за това да не се говореше. В оценките за Джуканович може да се прочете още, че той и режимът му са класически пример за тотално мафиотизиране на обществото. Когато Русия бе в добри отношения с него, нейни критици задаваха въпроса защо тя използвала подобни партньори на Балканите. Е, как сега да не зададеш същия въпрос, но вече към НАТО, ЕС и изобщо Запада:
защо те използват подобни партньори
Следващият държавник, който остава като неотстранимо петно върху Запада, е 50-годишният косовски президент Хашим Тачи. Вече 20 години той играе водеща роля на политическата сцена в Косово.
През 2010-а излезе официален доклад на Съвета на Европа, който констатира, че ръководената от Тачи АОК е била организирана престъпна група, която обхваща цялата държава Косово. Но най-зловещото е, че е била замесена в общоевропейска контрабанда на човешки органи — заедно с трафика на хора и наркотици. И това е станало по време на войната в Косово, пък и след това. Тази констатация бе потвърдена следващата година в специален документ за вътрешно ползване на НАТО, който бе изтекъл в медиите.
Ето впрочем какво споделя швейцарската прокурорка Карла дел Понте, оттеглила се от Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия: «Информацията, разкрита в книгата ми «Ловът», доведе до разследването (бел. ред. — на Съвета на Европа). Бях шокирана и дълбоко разстроена от разкритията за убийства на пленници с единствената цел да им бъдат отнети за продажба жизнени органи, извършвани от високопоставени членове на АОК, включително такива, които държат най-отговорните позиции в сегашното правителство. …Нямахме юрисдикцията да ги преследваме.»
В доклад пък на германското разузнаване от 2008-а се казва, че Тачи заедно с Рамуш Харадинай (в момента премиер) и Халити (депутат) са «основни играчи, замесени във взаимовръзката между политиката, бизнеса и структурите на организираната престъпност в Косово.
В края на 90-те Тачи е ръководил престъпна мрежа
действаща на цялата територия на Косово… Свързан е с чешката и албанската мафия… Заедно с Халити (бившият началник-тил на АОК) са поръчали най-малко 11 убийства посредством професионалист, известен като «Африми».
Но ето че юрисдикция срещу Тачи и досега няма. Една от причините бе разкрита през 2015 г. пред сп. «Политико» от «европейски посланик, следял отблизо Балканите от десетилетия». «Най-тъжното нещо е, че САЩ и европейските страни знаеха още преди десет години, че Тачи и неговите хора се занимават с трафик на наркотици и създават мафиотска държава. Отношението беше: «Да, копеле е, но си е нашето копеле.»
Че САЩ правят политика с копелета, е добре известно. Но това, че и ЕС прави същото или пък следва техния пример, и това е сериозно основание да се замислим що за формация е съюзът. Да поразмишляваме за неговите ценности, щом той взима под крилото си откровени престъпници, поръчващи убийства и организиращи трафик на човешки органи! Как ли да вярваме на ЕС, щом той прави политика и налага своите ценности с криминални лица? Щом се сдушва с тях в преследването на моментни цели?
Третият герой от изложението е по-дребна риба в сравнение с първите двама. Но все пак и той е сянка върху «светлия образ» на цивилизования Запад. Става дума за 43-годишния македонски премиер Зоран Заев. Икономист по образование, той е бил кмет на родния си град Струмица от 2005 до 2016 г., от 2013 г. е председател на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ), а от вече една година е премиер на Македония. Миналото десетилетие обаче
той бе осъден заради аферата «Глобул»
по която беше обвинен за измама в размер на 8 млн. евро. Но през 2008 г. бе помилван от тогавашния президент Бранко Цървенковски, който също бе социалдемократ, съпартиец, с една дума. А след като пое премиерския пост, се появи съобщение, че е оправдан по дело за искане на подкуп от местния бизнесмен Иван Сачевалиев в размер на 160 000 евро.
Заради пробива в българо-македонските отношения не е редно да има еднозначна оценка за македонския премиер. И все пак проектът «Заев» бе задействан от «дълбоката държава» и е нещо като близнак на проекта «натовски Джуканович». Двата проекта са износени в геополитическата утроба на «дълбоката държава» заради мерака й за глобално доминиране и конфронтация с Русия, ако трябва и военна, а не примерно от благородната идея за неделимостта на сигурността в Европа, за напредъка и безопасност за всичките й части. И САЩ, и Евросъюзът обичат да се представят като цивилизационни факли на законността и срещу корупцията, но ето че взимат под крилото си един осъден политик, измъкнал се от справедливото наказание — този път от Скопие. Е, как да нямаш едно наум за тях, при това без да си непременно неспасяем евроскептик!
В крайна сметка каква излиза тя — половината от шестте държави на Западните Балкани бяха представени от държавници престъпници или закононарушители. И ЕС седна на една маса с тях да чертае общото бъдеще.
Въпросът обаче е, че и от страна на ЕС работата не беше чиста. В неговите редици също имаше държавник с тъмно и антиевропейско минало от гледна точка на ценностите — за баш домакина става дума. По тази причина като че ли беше по-уместно Бойко Борисов да седне в една редичка с посочените западнобалкански държавници, отколкото в сектора на Евросъюза. Да припомня накратко какво за него през миналото десетилетие е писал американският посланик у нас Джон Байърли, чиито грами до Държавния департамент станаха достояние от разкритията на «Уикилийкс». В докладите си дипломатът уведомяваше ръководството на US дипломацията, че «обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с «Лукойл» и със сериозна контрабанда на метамфетамини». Че е имал близки социални и бизнес връзки с влиятелни мафиотски фигури като Младен Михалев (Маджо) и бившия му бизнес партньор Румен Николов (Пашата). Байърли пише още, че «Борисов е използвал поста си като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов». Тук посланикът направо казва, че «героят » му е мафиот (налице е срастване на властта с престъпността), макар и да не споменава тази дума. Това обаче не му пречи да определи Борисов като «видимо проамерикански политик» и да препоръча: «… ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока», но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа». Накрая Байърли обобщава: «Борисов силно подкрепя близки отношения със САЩ и е в позиция
да подпомогне някои американски интереси в страната»
Докладите на Байърли са били писани, когато Борисов е бил столичен кмет и само 7 месеца преди сдружението «Граждани за европейско развитие на България» да стане партия, оглавена от самия него. Преди също да започне кариерата му и на държавник. Но нито САЩ, нито ЕС, нито НАТО се разграничиха от него и не попречиха на човек с връзки от подземния свят да поеме управлението на България. Никой от тях не възрази той да оглави новата партия, да се кандидатира за депутат или за премиер. Нещо повече, подкрепа за нашенския мафиот впоследствие изразиха и следващият американски посланик (и то в парламента ни), и председателят на Групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европарламента Манфред Вебер. Това никак не бе случайно. Последвалите парламентарни избори «изпраха» геополитическата контрабанда на Запада с Борисов — демократичните избори го легитимираха като политик и държавник. Впрочем по същия начин Западът постъпваше и с Джуканович, Тачи и Заев. Нещата стигнаха дотам, че ЕС си партнира и дори съюзява с държавници престъпници. Ето ви един тежък сакатлък на демокрацията. ЕС и Западът се сдушват с престъпността, коалират се с нея и калното петно върху лъскавия имидж на ЕС и Запада едва ли ще се изпере. Очевидно правораздаването на САЩ и Европа не държат на справедливостта, на високо призвание на едно цивилизовано правосъдие. Съответно и на ценности, за които постоянно надуват клаксона.
И нищо чудно един ден да стане ясно, че флиртът с мафията и престъпността, както и демократичното «изпиране» на закононарушители също да са допринесли за разбиването на евросемейството.
Фамилната снимка от софийската среща ЕС — Западни Балкани. На нея трима от последния ред — Хашим Тачи (вторият от ляво на дясно), Зоран Заев (четвъртият) и Душко Маркович (до него) — не би трябвало да влизат в семейния албум на Еросъюза
Снимка БГНЕС
Дума