Ще ми позволите да започна темата за Маркс с нещо, за което един път вече съм говорил, но то продължава да ме измъчва.
На 5 май тази година целият свят отбеляза 200-годишнината на Карл Маркс. При това много по-шумно отколкото очаквах. Дори нашите страхливи медии нямаше как да подминат факта, че Жан-Клод Юнкер се появи в Трир за да го почете.
Разбира се, винаги трябва да се изпълваме със съмнения, когато десен политик реши да опитомява Маркс и да го превръща в някаква попкултурна дъвка за масова употреба. Точно така ми звучаха на мен призивите идеите на Маркс да бъдат разграничени от действията на неговите последователи.
Днешните политически елити няма как да подминат името на Маркс, не могат да го заобиколят и заради това използват подъл похват — опитват се да го подменят!
Но това е обект на отделна тема.
Мисълта ми беше за друго. Дори и Юнкер се почувства длъжен да каже няколко думи за Маркс навръх неговата годишнина.
Юнкер — да, но Корнелия Нинова – не!
Както междувпрочем и никой от ръководството на партията!
Специално следих темата — не срещнах опит дори за плахо засягане на събитието, дори намек за разбиране, че темата е важна за десетките хиляди социалисти у нас!
Маркс е като черна дупка за най-голямата партия вляво днес! Или по-скоро като сляпо петно!
Още в началото на прехода левицата се самокастрира, изчисти напълно марксистките формулировки от програмата си и сега вече съм убеден, че това даде началото и подпали искрата на бизнессоциализма, който днес триумфира и е превзел като раков тумор цялото ръководство на БСП.
Защото марксисткият анализ и тоталното отричане на капитализма всъщност бяха идеологически маркер, нещо като контролна величина, която показваше, че партията, която ги изразява, не е забравила своите корени, не отрича своята история и е наясно със своята цел.
За БСП днес не мога да бъда сигурен в нито едно от трите!
И така, излиза, че днес Маркс е много по-опасен за Корнелия Нинова, отколкото за Жан-Клод Юнкер!
Което, ако се замислите, е съвсем логично!?
Юнкер е архаичен тип консерватор, политически птеродактил, чиято единствена цел е да замъгли всяка идея за социална промяна.
Проблемът е, че днешната БСП, в нейния немаркситки бизнесвид, цели абсолютно същото!
Разбира се, в левите среди е самоубийствено да си признаеш за това в прав текст. И заради това се действа по друг начин.
Правим се, че Маркс го няма!
Той е черна дупка в историята!
Той е невидим!
Всъщност това голямо отсъствие може да ни обясни много от очевидните липси в позициите на БСП, както и страховитите проблеми с популярността, с които се сблъсква левицата.
Корнелия Нинова до утре може да обикаля по сутрешните блокове и да ви обяснява как Бойко Борисов е заплаха за вселената, черен лорд, който трябва да бъде отстранен, за да тръгне всичко по мед и масло.
И не ме разбирайте погрешно — дълбоко съм убеден, че управлението на ГЕРБ е най-големия кошмар, сполетявал някога България, но проблемът е, че това е процес, това е част от система.
БСП обича да се гали по корема самодоволно и да се хвали, че не е антисистемна партия, но може би това е най-голямата част от проблема!? Заради това стоварваме стрелите върху Борисов, защото не може да обещаем, че ако ние вземем властта ще правим нещо различно.
Ние ще бъдем крепители на същото това статукво, инженери на същата тази система.
Просто до втръсване ще повтаряме, че правим нещата по-добре от ГЕРБ. А това е самозатворената реалност, която БСП обитава от години.
За да можеш да си антисистемен обаче, трябва да знаеш какви са автентичните проблеми на държавата и да имаш силите да ги поставиш в дневния ред на страната!
Забележете един много интересен факт — в България политическите дискусии винаги са за глупости.
Защо е така?
Защото това е очевиден признак за нещо — големите проблеми на България се решават някъде другаде, някъде зад кулисите, там, където не влиза светлинка и има само сенки!
И в мига, в който БСП приема това за нормално и отказва да се съпротивлява, тя всъщност е продала душата си на задкулисието и губи правото да бъде носител на истинската промяна.
Всъщност Маркс е един от първите, които описаха модерния проблем на много страни по света. Големият бизнес и държавата се сближиха толкова много, че родиха олигархични мрежи, които изсмукват силите дори и на най-сплотеното общество. Това е причината Маркс да е против държавата и да настоява за нейното премахване от историята. Може би е виждал днешния модел на похитена държава — големите пари и голямата власт се откриха и съставиха неразрушима сплав, която унищожава света бавно като върховен паразит.
И сега се замислете — има ли у нас партия, която да озвучава проблема по този начин!?
Че нали именно партията, която има историческата задача да го прави, предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС!
Това ме кара да смятам, че постановката на Нинова за «паралелната държава» е просто капан!
Проблемът съвсем не е само в паралелната държава, а в това, че дори НЕпаралелната отдавна е превзета от външни бизнесинтереси и геополитически зависимости!
А когато един проблем не се назовава с истинското му име, то значи той умишлено се крие от публиката!
БСП обича от време на време да споменава за неравенството у нас. Но честно казано, това не е марксистки, а по-скоро неолиберален похват с лека социална пудра. Казваме, въздишаме жалостиво, а после тръгваме към по-приятни теми!
Всъщност автентичният марксист би удрял единствено и само в тази точка, защото неравенството е върховният разрушител на обществата! То разнищва социалната тъкан и отчуждава хората от техния труд. Така се ражда система от перфидно насилие, която е прикрита под демократични декори и кухи институции.
Днес обаче имаме още един аспект на неравенството.
Светът глобално стана неравен!
В този смисъл много ми харесва една мисъл от канадския фантаст Уилям Гибсън, която е качествено марксистка по внушение: «Бъдещето отдавна е тук, проблемът е, че то не е равномерно разпределено».
Днес 5-6 страни се крепят на върха на световната пирамида, а всички останали тънат в бедност, неравенство и хаос!
Богатите стават все по-богати, а бедните стават все по-бедни!
Тази формулировка може да бъде видяна дори и от птичи поглед. Технологиите са разпределени неравномерно по планетата. В едни страни се чудят как да си изберат бутилирана минерална вода от магазина, а в други — деца умират, защото нямат достъп до прясна вода.
Тази тема по странен начин винаги изпада от големите анализи за бъдещето на света. Защото бедността е подтискаща и съответно трябва да я погребем с ледено медийно мълчание.
Маркс заради това е опасен!
Той е гласът на подтиснатите по света!
Той измисли тяхната политическа азбука и им даде глас и знания как да разтърсят системата и да постигнат промяна!
Заради това днес сме длъжни да гледаме с подозрение на всяка една лява партия, която се смирява със статуквото, която влиза в коловоза на олигархията и съучаства в големия грабеж на хората!
Това означава не че параноясваме, а че сме запазили автентичните си леви сетива, които ни говорят кои са големите проблеми на света и защо бизнессоциализмът никога няма да ги реши!
Той предпочита шампанското пред социалната чувствителност, банковите сметки пред големите промени, външната поза пред размислите за революция!
И заради това БСП мълча за Маркс!
Защото е станала партия, която Маркс моментално би презрял!
А това е най-голямата присъда, за която се сещам!
________________
* Изказване на Румен Петков — гл. редактор на сайта Поглед.инфо, на кръгла маса в Пловдив на тема: «Карл Маркс — 200 години по-късно», организирана от ОблС на БСП
Без коментар! Посланикът на САЩ Ерик Рубин на инструктаж на «Позитано»-20 с председателя на БСП — Корнелия Нинова