«САЩ убиха 2,5 милиона севернокорейци през 1952 г.
Повече от половин милион тона бомби, в това число напалм бяха хвърлени върху
деца и жени.
«Изгорихме всеки град в Северна Корея, убихме 20% от населението» — генерал Къртис Лемей.
Къртис Лемей е американски генерал от Военновъздушните сили на САЩ.
Лемей става пилот-изтребител докато е разпределен в Хаваите и се превръща в един от първите членове на Въздушния корпус, които получават специализирано обучение по въздушна навигация.
През август 1937 г., става навигатор под командването на Калеб Хейнс, помага за намирането на бойният кораб „Юта“ при учения, проведени в мъгливи условия въпреки, че получава грешни координати от военноморското командване.
През 1838 г. отново навигира 3 самолета Б-17 над 980 километра през Атлантическия океан, за да открие италианският лайнер „Рекс“. През 1940 г., отново навигира с Хейнс, на прототипа на тежкият бомбардировач Боинг ХБ-15, летящ на разузнавателна мисия от Панама до островите Галапагос.
Войната бързо издига Лемей. Когато екипажите му не са на мисия, те са подлагани на безмилостни тренировки, тъй като според Лемей това е ключа към спасяването на живота им.
Едно от основните правила при Лемей е „Ще тренираш както се биеш“ .
Лемей заповяда бойни операции със Б-29 Superfortress срещу Япония, включително масирани атаки със запалителни бомби срещу 67 японски града. Това включва и бомбардировката над Токио – известна в официални документи като операция „Meetinghouse“ в нощта на март 9 – 10, 1945 г., която е най-разрушителна единична бомбардировка във войната.
За тази атака Лемей нарежда сваляне на отбранителните оръжия на 325 Б-29, и натоварването на всеки бомбардировач със запалителни касетъчни бомби, магнезиеви бомби, бомби с бял фосфор и напалм, след което нарежда на бомбардировачите да летят на височина 1 500 – 2 700 метра над Токио.
Първите самолети-водачи пристигат над Токио малко след полунощ на 10 март и маркират целевата зона с пламтящ „X“.
В срок от три часа, са пуснати 1 665 тона запалителни бомби, които убиват близо 100 000 цивилни, унищожават 250 000 сгради и изгарят 41 km2 от града.
Екипажите в края на потока от бомбардировачи съобщават, че миризмата на изгоряла човешка плът достигала до самолетите.
Точни данни не са налични, но се предполага, че в бомбардировъчната кампания срещу Япония, ръководена от Лемей в периода от март 1945 г. до японската капитулация през август 1945 г. са убити повече от 500 000 японски цивилни и 5 милиона остават без дом.
Официалното проучване достига до заключението, че са убити 250 000 души. Около 40% от 66 града са унищожени, включително и голяма част от японската военна индустрия.
Лемей е наясно с последиците от заповедите си. Малко след операция „Meetinghouse“ The New York Times съобщава:
„Майор Генерал Къртис Е. Лемей, командир на Б-29 на цялата Марианска област, заяви, че ако войната е съкратена с един ден, заслугата за това е на тази атака.“.
Аргументът му е, че неговото задължение е да извършва нападения, за да се сложи край на войната възможно най-бързо, като избягва по-нататъшните загуби на жива сила. Лемей също така отбелязва, че при евентуална загуба на САЩ във Втората световна война, напълно е очаквал да бъде съден за военни престъпления.
Президентите Рузвелт и Труман поддържат стратегията на Лемей, позовавайки се на прогноза за един милион съюзнически жертви, ако Япония трябва да бъде нападната.
Япония умишлено децентрализира 90% от военната си индустрия в малки подизпълнителни фирми в цивилни райони, което прави огромна част от военната индустрия на Япония имунизирана срещу конвенционалните бомбардировки на САЩ.
Когато бомбардировките със запалителни бомби дават ефект, на Япония се налага да отдели огромни ресурси, за да премести част от жизненоважната си военна индустрия в пещери и планински бункери и така ограничава производството са на военни материали.
По късно Лемей ръководи операция „Starvation“ (прев. от анг. „starvation“ – на бг. „гладуване“) целяща минирането на японските водни пътища и пристанища и по този начин нарушаване на японското корабоплаване и логистика.
Висшестоящите на Лемей не одобряват действията му, докато самият той приоритизира задачата и отделя 160 самолета за изпълнението й.
На заседание през ноември 1948 г. На ВВС началник на генералния щаб, Хойт Ванденберг, намира генерали който да се заемат със основната мисия на ВСК която тогава е била способността 80% от атомни бомби на САЩ да бъдат използвани в една мисия.
На конференция през декември 1948 г., командването на ВВС застават зад позицията на Лемей, че най-висок приоритет на ВСК трябва да бъде максимално бързото използване на ядрените оръжия на САЩ .
Лемей създава първият авариен план за нападение на ВСК през март 1949 г., който се позовава на хвърлянето на 133 атомни бомби над 70 града на СССР в рамките на 30 дни.
Лемей прогнозира, че Третата световна война ще продължи не повече от 30 дни.
Военно въздушните стратези на САЩ наричат този тип превантивен удар – „Да убиеш нация„ .
Въпреки това, комисията Хармън, единодушно заявява, че такава атака няма да сложи край на войната с СССР и тяхната индустрия бързо ще се възстанови. Тази комисия е била специално създадена от началник-щабовете да се изследват последиците от масивен ядрен удар срещу Съветския съюз.
Независимо от това, в рамките на на няколко седмици, Обединеното командване препоръчва утрояване на ядреният арсенал на Америка, и началник-щаба на Ванденберг призова за достатъчно бомби за да могат да се атакуват 220 цели, в сравнение с преди – 70 цели.
При получаване на четвъртата си звезда през 1951 г. на възраст 44, Лемей става най-младият генерал с четири звезди в американската история.
По време на Кубинската криза през 1962 г., Лемей се сблъсква с американският президент Джон Ф. Кенеди и министъра на отбраната Макнамара, твърдейки, че трябва да му бъде позволено да бомбардира ракетните площадки в Куба. Той се противопоставя на морската блокада и след края на кризата, предлага така или иначе Куба да бъде нападната, дори и след като руснаците се съгласяват да оттеглят своите ракети.
Кенеди тайно се съгласява да премахне американските ракети от Турция и Италия .
Неизвестен факт в САЩ е, че на съветските полеви командири в Куба са били дадени правомощия за изстрелването на ядрените ракети под техен контрол без да искат разрешение от по-висша инстанция.
Във Куба е имало най-малко 20 ядрени бойни глави със среден обсег на балистичните ракети Р-12 Двина, способни да достигнат градовете на САЩ (включително Вашингтон), всяка от които с 1 мегатон (еквивалентно на 50 бомби хвърлени над Хирошима), и девет тактически ядрени ракети. Ако съветските офицери ги бяха изстреляли, милиони граждани на САЩ е можело да бъдат убити.
Последвалият отговор на ВСК с термоядрена война би убил около сто милиона съветски граждани.
Кенеди не дава разрешение на Лемей, но въпреки това впоследствие става ясно, че блокадата е ефективна.
Лемей открито не харесва тактическата авиация във Виетнам, където въздушните сили и стандартния профил на атака не веднъж са доказали, че са неефективни срещу виетнамските ПВО .
Крилата фраза на Лемей за Виетнамската война е – „Изтребителите са забавни, бомбардировачите са важни “.
След военновъздушните загуби във тактическите мисии, командващите на ВВС осъзнават, че дори изтребителите са изключително уязвими не само срещу противовъздушните снаряди но и срещу силно маневрените съветски изтребители въоражени с къртечница .
Лемей настоява за продължително и стратегическо бомбардиране срещу северно виетнамските градове, пристанища, корабоплаване, както и други стратегически цели.
Неговият съвет е игнориран.
Вместо това, се предприема политика целяща бомбардирането на коридорите за доставка на жизненоважни ресурси от Лаос и Камбоджа.
Кампанията се оказва неуспешна поради факта, че не успява да унищожи достатъчно количество доставки или поне да пречупи мотивацията на подпомагащите страни за помощ на Северен Виетнам .
Президентът на САЩ тогава, Линдън Джонсън налага ограничения на бомбардирането поради геополитически причини, поради предположението, че бомбардиране на съветски и китайски кораби би довело СССР и Китай към по директен конфликт със САЩ.
Лемей има множество почести и отличия от страни като Белгия, Франция, Япония, СССР, Англия, Аржентина и други.