Обезбългаряването при обучението на децата по история, българска литература и география.
Вече в българското начално училище няма учебния предмет „Родинознание“, а в училище се учат какви ли не предмети като „Човек и природа“ (съкратено ЧП), „Човек и общество“ (ЧО), „Свят и личност“ и т.н.
Само и само да не става дума за България и българското, за Родината.
Това става и чрез отказ от българската национална традиция в училището да се изучават по литература класически български произведения и национално-патриотични произведения като стиховете на Добри Чинтулов, Петко Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов и т.н. Тях вече ги няма в учебните програми.
Факт е и ограничаването, и произволният подбор на произведенията на Вазов, Ботев, Алеко Константинов, произведенията от българското народно творчество и т.н.
Недопустимо е, гавра с националната памет и литература е изваждането от обучението на класическите фейлетони на Алеко Константинов, на Христо Ботев. Извадиха от обучението дори народно произведение — „Балканджи Йово“.
Това се прави с едновременното изваждане от обучението, по политически причини, на произведения от социалната поезия и литература. Дори я няма „Песен на паричката ми“ на Дядо Славейков.
Извадено е всичко от онова, което е свързано с признателност на българите за Освобождението на страната от османско-турското владичество, особено от творчеството на Дядо Славейков и Дядо Вазов…
В обучението по история се омаловажават, премълчават и изкривяват цели исторически епохи, особено от периода на Възраждането, борбата срещу фашизма и очернянето на всичко полезно от социализма.
Безкрайно бе намалено обучението по география, включително и обучението по природна география на България. А именно то подпомага формирането на обич към Родината, към нейните природни красоти и забележителности.
Нещо повече, извадиха от обучението пътеписите на големите български писатели за българската природа. Няма нито един от знаменитите пътеписи на Антон Страшимиров „На върха и на дъното“ (за Белоградчишките скали, за нос Емине и др.), на Алеко Константинов, на Иван Вазов, на Пенчо Славейков и т.н.
Липсват в обучението по история и по литература и публицистиката на Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и други автори по национално-патриотични и социални теми.
Много бързият процес на
подмяна на националните ценности с някакви „европейски“, „евроатлантически ценности“.
Няма ясно определение и списък на тези въображаеми „европейски ценности“, или ако имат някакви такива изписвани или назовавани, те са най-често подмяна на понятията.
Вместо традиционното българско семейство ни се вменяват като някаква си „хуманна ценност“ правата на хомосексуалистите, лесбийките, трансексуалните, сурогатното майчинство, джендъризъм, щастието на кокошките, правотата на краставиците, грижата за „домашните любимци“ (бездомни кучета, изяждащи професори) и т.н.
Като някаква „евроатлантическа ценност“ у нас се афишира демокрацията.
Коя демокрация?
Мутроолигархическата ли, властваща в страната ни „демокрация“?
От т. нар. евроатлантически ценности в България най-успешно се усвоява най-първичната – суперегоистичният нагон към богатство, стремежът за бързо и незабавно и неограничено обогатяване за сметка на другите.
Сред българите богатството стана форма за различаване ва човек от останалите лузъри
(от англ. loser, неудачник, несретник, който е загубил играта). А не са ли в скрита форма главната евроатлантическа ценност интересите на САЩ и техните съюзници и помагачи Великобритания, Канада, Германия и Франция?!
Подобен аспект има и изкуствено внушаваното, че България и българите принадлежат на „европейското“ или на „евроатлантическото“ семейство. Тази позиция използват редица бивши и настоящи министри, политици, русофоби, журналисти, американофили и т.н.
България и българите са родоначалници на самостоятелна европейска цивилизация
– православната цивилизация, създатели и носители на кирилицата, на православната християнска литература, на богомилството и т.н.
Тази цивилизация е различна от католическата и протестантската европейска цивилизация. Твърдението, че принадлежим към друго някакво си евроатлантическо „семейство“ е скрита форма на отказ от българското, националното, което е носител на православната европейска цивилизация.
България и българите могат да бъдат равноправен член на ЕС само със своята цивилизационна същност, а не с отказ от традиционната българска същност, национална памет и достойнство, не с евроробско послушание и преклонение.
Анко ИВАНОВ, доктор по философия, Нова зора