За разлика от интелигенцията на западноевропейските нации, на които толкова желае да подражава, българската – особено от епохата на Възраждането, — изцяло произхожда от народа, дори от най-нисшите му класи и съсловия.
В българското общество тогава социалното разслоение е твърде слабо проявено и преобладаващата част от обществото е селско население.
От там идват и учителите, духовниците, писателите, иконописците, лекарите, студентите, учещи се в руски университети.
Интелигенцията живее в тази среда, не се отделя от нея и не я възприема като чужда, за да изпитва някакво противоречие с нея.
Средата също не враждува с интелигенцията. Напротив, стреми се да я увеличава и задържа при себе си, защото съзнава нейната необходимост и ролята й за издигането на народа.
Дори и след Освобождението тези взаимоотношения се запазват, макар че се наблюдава обособяване на интелигенцията в отделно съсловие, което започва да се осъзнава като такова и да претендира за свое място в обществената структура и в държавата.
И да влиза в конфликт с обществото и властта.
Но заедно със състава й, променя се и дейността й. Сега вече значително е разширен качественият състав, професиите, броят на хората.
Това не са само учители и духовници, но и творци от всичките изкуства, учени, журналисти, политици, юристи и изобщо хора с т. нар. свободни професии.
Самата буржоазия излъчва интелектуалци, които работят за нея и я защитават идейно и политически.
Още в началото на следосвобожденската ни история българската интелигенция заема особена позиция спрямо властта и държавата. И в това се проявява нейният характер, оформен в службата й при Великия инквизитор.
От една страна, тя е състрадателна към народа, обича го силно и желае неговото добруване. Затова е и критично настроена към социалните неправди, неравенствата, несправедливостите.
Литературата и изкуствата реалистично изобразяват, пресъздават и изразяват това отношение. Човекът е добър, но условията го променят и го правят лош. Социалното зло е причината за човешките грехове.
Затова интелигенцията призовава по един или друг начин, открито или чрез патоса на изображението в изкуството, към преобразяване на обществото и създаване на добри условия за живот и развитие на човека.
От друга страна, в малката и бедна страна е почти невъзможно интелигенцията да бъде напълно независима, да живее от своя труд и да служи на високи каузи. Затова е принудена в поведението си да бъде лоялна на властта, да й съдейства и помага, за да получи благоволението й и си осигури поне материалното спокойствие и благополучие.
Малцина са тези, които се опълчват срещу държавния ред и се включват в политическите борби срещу него.
Проблемът обаче не е в това интелигенцията „да се бори” срещу властта и държавата.
Нейната задача е да осъзнава народа и обществото, да ги води по верния път, да помага на човека да намира Истината и да служи на доброто.
Панко Анчев, Нова зора